Долно Кобиле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долно Кобиле
Общи данни
Население 24 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 6,387 km²
Надм. височина 910 m
Пощ. код 2556
Тел. код 07927
МПС код КН
ЕКАТТЕ 22650
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП)

Долно Кобиле е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Долно Кобиле (по местния изговор Кобилье) се намира в планински район, в северозападната част на Кюстендилското Краище, в югоизточните склонове на Милевска планина, по поречието на Кобилска река. Срещу селото, над махалите Козарска и Кушинци е Кобилската планина. Най-високият връх е Бели камик – 1362 м. Старият първенец, Чардак, е 1312 м.

Асфалтирани пътища водят през с. Средорек и с. Уши, съответно за гр. София (110 км) и гр. Кюстендил (50 км). Съседни села са Горно Кобиле, Киселица, Чешлянци, Средорек и Уши. От другата страна на сегашната българо-сръбска граница е с. Извор – център на някогашната Изворска околия. Селото се намира, по сегашното административно деление, в община Трекляно, която граничи с община Босилеград, която след Ньойския договор от 1919 г. е в Сърбия.

Селото е образувано от махали: Ковачева, Динева, Момчилова, Станчова, Аврамска и Козарска.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2008
Население 214 260 334 339 291 214 177 89 58 41

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от праисторическо и късноантично селище и укрепление свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност. В землището на селото има останки от стара крепост – "Градище", до местността Рупе и стражева кула на Горно Градище(1091 м.) в Кобилската планина.

Село Долно Кобиле е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г. под името Долна Кобила (Долне Кубле) като зиамет към нахия Сирищник на Кюстендилския санджак с 30 домакинства, 26 ергени и 1 бащина. В стари турски регистри е записвано като Кобиле зир. Зир означава "долно". Съседното Горно Кобиле е изписвано като Кобиле баля. Баля означава "горно".

В края на XIX век селото има 2491 декара землище, от които 1123 дка гори, 1121 дка ниви и 247 дка естествени ливади.

Основен поминък на селяните са земеделието (основно овес, ръж, ечемик, царевица, цвекло, тикви и картофи) и животновъдството. Развити са домашните занаяти. В селото е имало няколко воденици. Сега е останала една, недействаща. Това е така наречената Чикина воденица, по прякора на собственика ѝ Йордан Стойков. Воденицата е продадена на нов собственик.

През 1911 г. е открито училище, а през 1933 г. е основано читалище "Наука".

През 1956 г. е учредено ТКЗС "Н. С. Хрушчов", което от 1961 г. преминава в ДЗС - Трекляно, от 1979 г. в АПК "Краище", което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Селото е електрифицирано (1949) и водоснабдено (1967). Стопанските постройки са разрушени, с изключение на склада за зърнени храни. Разрухата е постигната с "усилията" на примитивни и безкнижни хора.

През последните десетилетия се наблюдават активни миграционни процеси. Селото е агроекологичен район – липсват промишленост и замърсители.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Долно Кобиле принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие. Останки от средновековна църква в местността Св. Петка, в района на местностите Блато и Кремици, в близост до Славчето. Останки от средновековна църква в местността Цръквище до крепостта Градище.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалище "Чавдар", слято с читалище "Наука" в с. Средорек. Сградата се ползва за селски магазин. В миналото тук се е помещавала селската радиоуредба. Има салон за театрални представления. До края на шестдесетте години на Двадесети век салонът е ползван за кинопрожекции.

Начално училище "Св. св. Кирил и Методий" – закрито през 70-те години на XX век. В сградата е канцеларията на кметския наместник.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Оброк "Свети Георги". Намира се на около 200 метра североизточно от селските гробища, в местността Ридо.(Неточност. Няма как да се локализира такъв обект, поради теренните особености. Населението няма памет за такъв оброк.)
  • Оброк "Света Троица". Намира се на около 800 метра североизточно от селските гробища, в местността Църквище (над валявиците).
  • Чешми: Стубъл – зад Ковачева махала, Добрил – махала Козарска, Момчилов кладенъц – под селските гробища, Плоча – на пътя за с. Средорек, Чешма-паметник пред селското читалище. На чешмата Плоча е поставена паметна плоча, посветена на поета Емануил Попдимитров, който е роден в близкото с. Груинци. Партизански паметник, посветен на основаването на Средоречкия партизански отряд – изграден в местността Оресите. Войнишки паметник в местността Славчето – посветен на загиналите за България.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото е местността Славчето, където се провежда ежегоден събор.

От незапомнени времена селският празник (собор) е на "Св. Дух". Провеждал се е в местността Котлене под Градище, между извора Топлик и сливането на Кобилска река с Киселичка река.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Стефчо Димитров Стойков. Род. 1951 г. – философ и писател ("Адресът на дедите", "Островъ "Ф"", "Тътен вековен прошепва", "Чаровният въртоп на суетата", "Ветрогонът").

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.475-477;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.678-680;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.17;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.196;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.25-2619;
  • Стойков, Михаил и Стойков, Стефчо. Адресът на дедите, ИК "Екопрогрес", София, 2007 г.
  • Стойков, Стефчо – Островъ Ф, ИК Колбис, София 2009
  • Стойков, Стефчо – "Тътен вековен прошепва" роман, ИК Колбис, София 2011.
  • Стойков, Стефчо – "Чаровният въртоп на суетата" роман, ИК "Екопрогрес", София 2014.
  • Стойков, Стефчо – "Ветрогонът" – половин роман, ИК"Екопрогрес", София, 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]