Аграрно-промишлен комплекс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от АПК)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Аграрно-промишлените комплекси (АПК) и промишлено-аграрните комплекси (ПАК) са стопански организации в Народна република България, обединявали селскостопански кооперативни и държавни предприятия.

Създаването на АПК и ПАК е част от усилията на тоталитарния комунистически режим да преодолее стопанската стагнация чрез концентрация на предприятията в процес, успореден на създаването на държавни стопански обединения в промишлеността[1]. Основен инициатор на идеята е секретарят на ЦК на БКП Иван Пръмов[2]. Тя е обсъждана от ръководството на Българската комунистическа партия през лятото на 1968 г., когато са създадени 5 експериментални АПК, и е наложена в целия селскостопански сектор през 1970 г.[1]

През 1970 – 1971 година съществуващите дотогава 744 трудови кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС) и 56 държавни земеделски стопанства са обединени под ръководството на 161 аграрно-промишлени и промишлено-аграрни комплекси, като първоначално запазват своята организационна самостоятелност. Всяко АПК има средно по 6500 служители и обработва по 27,4 хиляди хектара[1].

Комбайнер-първенец на жътва на пшеницата в Лудогорието, 1975

От 1975 г. е отнета икономическата самостоятелност на ТКЗС и те са превърнати в производствени стопанства към АПК – по едно за населено място (град или голямо село) или за няколко съседни села. В началото на 1980-те години производствените стопанства са преименувани на производствени бригади, което води до още по-голяма централизация на управлението и отчуждение на кооператорите и работниците. Постепенно изборът на председатели на стопанствата (бригадите) от кооператорите и работещите е изместен от назначаването.

През септември 1988 г. по предложение и инициатива на министъра на земеделието и горите Алекси Иванов и секретаря на ЦК на БКП по селското стопанство Васил Цанов, подкрепени от генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков. За тази цел Т. Живков внася докладна записка в Политбюро за преустройство на модела на селското стопанство, в което се въвежда акордната система на работа, според която земеделската земя се дава срещу заплашане на наем на частни собственици, които се задължават да изработят дадено количество продукция за единица време. Тази система действа съгласно наредбите на постанвление 35 от юни 1987 г. за частната стопанска инициатива. АПК със заповед на министъра на земеделието и горите Алекси Иванов от 29 септември 1988 г. се преобразуват от производствени единици в единици за внедряване на технологии на научно-техническия прогрес и електронизацията, като за последната е създадено специално обединение „Агрохрансистем“[3].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Иванов, Мартин. Икономиката на комунистическа България (1963 – 1989). // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 311.
  2. Христов, Христо. Тайните фалити на комунизма. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2007. ISBN 978-954-28-0162-7. с. 110.
  3. ЦДА, ЦДА. Дигитален архив на Политбюро на ЦК на БКП. Протокол 145 от 20 септември 1988 г. на Политбюро на ЦК на БКП с взети решения за по нататъшното преустройство на селското стопанство съгласно принципите на Юлската концепция. Предложение от Алекси Иванов - министър на земеделието и горите, до ЦК на БКП. Стенограма с изказвания на Тодор Живков – генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ, и Васил Цанов – секретар на ЦК на БКП. София, Централен държавен архив, 1988. с. 1 – 40, 103 – 110.