Аграрно-промишлен комплекс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от АПК)
Jump to navigation Jump to search

Аграрно-промишлените комплекси (АПК) и промишлено-аграрните комплекси (ПАК) са стопански организации в Народна република България.

Създаването на АПК и ПАК е част от усилията на тоталитарния комунистически режим да преодолее стопанската стагнация чрез концентрация на предприятията в процес, успореден на създаването на Държавните стопански обединения в промишлеността.[1] Основен инициатор на идеята е секретарят на ЦК на БКП Иван Пръмов.[2] Тя е обсъждана от ръководството на Българската комунистическа партия през лятото на 1968 г., когато са създадени пет експериментални АПК, и е наложена в целия селскостопански сектор през 1970 г.[1]

През 1970 – 1971 година съществуващите дотогава 744 Трудови кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС) и 56 Държавни земеделски стопанства са обединени под ръководството на 161 Аграрно-промишлени и Промишлено-аграрни комплекси, като първоначално запазват своята организационна самостоятелност. Всяко АПК има средно по 6500 служители и обработва по 27.4 хиляди хектара.[1]

Комбайнер-първенец на жътва на пшеницата в Лудогорието, 1975

От 1975 г. е отнета икономическата самостоятелност на ТКЗС и те са превърнати в Производствени стопанства към АПК – по едно за населено място (село, град) или за няколко съседни населени места. В началото на 80-те години производствените стопанства са преименувани на производствени бригади, което води до още по-голяма централизация на управлението. Постепенно изборът на председатели на стопанствата (бригадите) от кооператорите и работещите е изместен от назначаването.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Иванов, Мартин. Икономиката на комунистическа България (1963 – 1989). // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 311.
  2. Христов, Христо. Тайните фалити на комунизма. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2007. ISBN 978-954-28-0162-7. с. 110.