Зиамет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Зиамет – особен вид ленно владение в Османската империя през средновековието с годишен доход от 20 000 до 100 000 акчета[1]. Зиаметите представлявали владеенето не толкова на определена площ земя (лен), колкото годишния приход от тази земя, или част от нея, чрез отчисление от централизираната феодална рента в полза на спахията. С приходите от зиамета държателите му обезпечавали своята издръжка, включително и въоръжението си.

Зиаметите се раздавали от фонда на държавните земи в замяна на военна служба и изпълнение на други задължения към централната власт. Държателят на зиамета (зиам) живеел в ленното владение и бил задължен да участва лично във военните походи на турската армия с въоръжени конници, по един на всеки 5000 акчета от дохода на зиамета си. През 1844 г. военно-ленната система е отменена; тя била изживяла своето време в резултат на присвояването на зиаметите от техните държатели и отказа им да носят военна служба.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]