Акче
Акче (на турски: akçe, от ak „бял“) е сребърна монета, използвана като основна парична единица в Османската империя с тегло около 1,15 грама.[1] Наричани са също аспри. Основна монетна единица през първите векове на Османското владичество, в която като правило се изчисляват всички данъци и такси. В края на XVII век акчето почти изчезва като действителна монетна единица и е заменено от медни мангъри, както и от чуждестранни сребърни монети.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Често се приема, че първите акчета са сечени по времето на султан Орхан I (1326—1359) в монетарниците на гр. Бурса. Някои автори смятат, че първото акче е сечено при неговия предшественик Осман I.[3]
Акчето, подобно на всички видове турски монети, е без изображения, отбелязани са името на султана, титлите му, годината на възцаряването му.
От 1326 година до 1444 година сребърното съдържание на акчето е относително стабилно. То е между 1,15 и 1,20 г. Между 1444 и 1481 година в резултат от държавната политика за натрупване на повече пари в хазната то пада с повече от 30%. От този момент обезценяването на основната османска монетна единица става почти регулярно на всеки 10 години. След всяка девалвация акчетата намаляват своя размер и тегло.[4]
Съдържание на сребро в акчето след 1450 година.[5]
| Година | Сребро (грамове) | Индекс |
|---|---|---|
| 1450–60 | 0.85 | 100 |
| 1490–1500 | 0.68 | 80 |
| 1600 | 0.29 | 34 |
| 1700 | 0.13 | 15 |
| 1800 | 0.048 | 6 |
В 1525 година 1,5 кг. хляб и 0,6 кг агнешко месо струват едно акче. През същата година един алтън (султани) се разменя за 59 акчета, а през първата половина на XVII в. - за 120 акчета. Приема се, че постепенното обезценяване на акчето е пагубно за османската икономика.[6]
Разновидности
[редактиране | редактиране на кода]Алжирското акче има специфична квадратна форма.
Кримското акче е сечено от хановете в Крим, без да се споменава името на османския султан. То има различна стойност от османското.
Макар и рядко, са сечени и монети, кратни на акчето – бешлик (т.е. „петак“), равен на пет акчета и онлик (т.е. „десетак“), равен на десет акчета.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ermiş, Fatih (2013). A History of Ottoman Economic Thought. p. 23.
- ↑ Кръстев, Красимир. Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585-1648 г. (По нумизматични данни), Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2015, с. 24, 43, 67-68.
- 1 2 Кръстев, Красимир. Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585-1648 г. (По нумизматични данни), Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2015, с. 116-118.
- ↑ Кръстев, Красимир. Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585-1648 г. (По нумизматични данни), Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2015, с. 60, 62-63.
- ↑ Malanima, Paolo. Pre-Modern European Economy: One Thousand Years (10th-19th Centuries). BRILL, 2009. ISBN 9789004178229. с. 198.
- ↑ Кръстев, Красимир. Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585-1648 г. (По нумизматични данни), Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2015, с. 66, 69-70, 80.
