Драгойчинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Драгойчинци
Общи данни
Население 56 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 23,804 km²
Надм. височина 1134 m
Пощ. код 2554
Тел. код 07927
МПС код КН
ЕКАТТЕ 23399
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП)

Драгойчинци е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Драгойчинци се намира в се намира в Кюстендилското Краище, на североизточните склонове на Милевска планина, в горната част на Драгойчинската долина.

Драгойчинци е разпръснат тип селище и се състои от махали: Злон дол, Срегньо усойе, Дайчавци, Градско ливагье, Рамнища, Цръквичка могила, Вагньица, Радулова падина, Давидова, Долньо село, Бориче, Пезул, Валог, Милева падина, Село, Зеинци, Корита (Поповци), Джикаре, Соколовци, Боскинци, Куркинци, Митарци и др.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2009
Население 664 617 1012 1189 942 680 322 165 110 3

История[редактиране | редактиране на кода]

Останките от късноантични и средновековни селища, църкви и крепост свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност. Край селото е разкрита еднокорабна късноантична църква.[1]

Село Драгойчинци е старо средновековно селище, посочено в турски списък на джелепкешаните от 1576 – 1577 г. под името Драгойчинче към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 5 данъкоплатци. В руска триверстова карта от 1878 г. селото е записано като Драгойчинци.

В края на XIX век селото има 14564 декара землище, от които 6698 дка гори, 4270 дка ниви, 1596 дка естествени ливади, 2000 дка мери и др. и се отглеждат 1846 овце, 483 говеда, 146 коня и 110 кози. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж, овес и ечемик) и животновъдството (овце). Развити са домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници и миньори.

През 1884 г. е построена църквата „Свети пророк Илия“.

В селото има училище от преди Освобождението, като през 1912 г. е построена нова училищна сграда, разширена през 1935 г. През 1935 г. е основано читалище „Наука“, а през 1932 г. – Кредитна кооперация „Единство“. След въвеждането на държавния монопол в банковото дело (1947), кооперацията става всестранна, а през 1953 г. – селкооп. През 1960 г. е присъединена към потребителна кооперация „Съгласие“ – с.Средорек.

Построена е общинска сграда (1945), открита е пощенска станция (1951). През 1958 г. е учредено ТКЗС"Краище", което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК"Краище", което от 1983 г. е в състава на ЦКС.

Селото е електрифицирано (1965) и водоснабдено (1946).

Активни миграционни процеси. Масовото обезлюдяването на селото става след колективизацията. През 1963 г. се закрива и училището, което по това време има над 100-годишна история.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Село Драгойчинци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Средновековна крепост – Драгойчинци. Намира се на 650 метра северозападно от селската църква, в местността „Кулата“. От крепостта е запазена правоъгълна кула. При градежа са използвани сантрачи. На места по терена личат следи и от крепостна стена. Крепостта е достъпна от северозапад, където минава ров с ширина 3 – 5 м и дълбочина 3 м. Останалите страни са заобиколени от стръмни склонове. Теренът е залесен.
  • Църква „Свети Илия“. Построена през 1884 г.с дължина 12 м, ширина 7 м, височина 4 м и дебелина на зидовете 90 см. Един от дарителите е Стоичко Станков. Осветена е от митрополит Партений.
  • Оброк „Света Троица“. Намира се на около 1,2 км североизточно от църквата в местността „Злон дол“. На мястото има останки от стара късноантична църква – „Латинската църква“. Зидовете са затревенни и обрасли с дървета. В апсидата са израсли четири буки, върху кората на които са изрязани кръстове.
  • Оброк „Света Петка“. Намира се на около 700 метра югозападно от църквата, в гробищата при махала Митарци. Има останки от стара църква.
  • Оброк „Свети свети Кирил и Метоий“. Намира се на около 2 км северозападно от църквата при махалата Срегньо осое. Тук са развалините на църквата „Свети Тодор“.
  • Паметник-чешма на загиналите във войните през 1912 – 1913 г., 1915 – 1918 г. и 1941 – 1945 г.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегодно се провежда събор (земляческа среща) в съботата преди 12 юли (Петровден по стар стил).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Гюрга Пинджурова – народна певица, учителка в селското училище (1908 – 1910).
  • Стоичко Зарев – кмет на село Драгойчинци в периода 1975 – 2002 година
  • Стойчо Станоев Сотиров, роден в Драгойчинци на 25 юли 1914 г. Завършва курса на реалния отдел на държавната смесена гимназия в гр. Кюстендил през 1933 г. Същата година започва работа като учител в родното си село. Пенсионира се през 1971 г. като директор на Първо основно училище.
  • Станой Ангелов – (1930 -1997), роден в с. Драгойчинци. Деец на Земеделския младежки съюз (ЗМС), политзатворник (1952 – 1961). Учител по обществознание в Образцов техникум по механотехника – София.
  • Радко Стойчев Станков – изявен майстор-строител, един от многото майстори от селото и Краище.
  • Сенто Николов Ангелов (1929 – 2010 г.), роден в с.Драгойчинци. Политзатворник 1952 – 1955 г. на о-в Белене, в затворите в Кюстендил, София, Шумен. Майстор-кофражист, участвал в строежа на комините на ТЕЦ Марица-Изток, Кремиковци, Бобов дол, Разлог и др., в строежа на национални обекти, обществени и жилищни сгради в цялата страна.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.460 – 466;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.17 – 18;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.201 – 202, 211;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.28 – 29;

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Зелник (с кисело зеле) Замесва се тесто от брашно, вода и сода бикарбонат. Тестото се разделя на еднакви питки, всяка от които се разточва с големината на тавата, в която ще се пече зелника. Корите се пекат една по една в подница на жар.

Плънка: Нарязва се кисело зеле и се слага на огнището да се вари. Когато изври водата се прибавя мазнина, лъжичка захар и нарязан праз лук. Сместа се пържи до готовност.

В подница се разстила сурова кора с големина, двойно по-голяма от размера на тавата. В нея се редят печена кора, плънка, печена кора и т.н. Най-отгоре се поставя печена кора и всичко се завива със стърчащите краища на суровата кора. Подницата се похлупва с капака и се заравя в жарта на огнището. Пече се.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 143.