Джелепкешани
Джелепкешаните (на турски: celepkeşan) са специална категория зависимо население в Османската империя, задължено да доставя ежегодно на държавата определен брой дребен рогат добитък на фиксирани цени. Основен източник на информация за стопанската география на българските земи през османския период е данъчният Регистър-опис на джелепкешаните от 1573, съхраняван в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Най-често джелепкешаните са християнски търговци на овце и друг дребен рогат добитък. Те са снабдители на пазарите, армията и двореца с месо и месни продукти. От списъците на регистрираните джелепкешани са изваждани имената на починалите, разорилите се и забягналите и липсващите бройки са попълвани с нови джелепкешани. Забранявало се със задълженията на джелепкешани да се товарят лица, вече включени в други категории със специални задължения към османската държава, като доганджии, челтюкчии, юруци, мюселеми, въглищари, войнугани, а и онези сред населението, които се водели спахии.[1] По време на Възраждането някои български семейства от Средна гора (особено Чалъкови и Моравенови) значително забогатяват чрез джелепчийство.
Етимология и значения[редактиране | редактиране на кода]
„Джелеп-кешан“ е дума с турско-ирански произход, широко използвана по време на Османската империя. Тя има няколко значения:
- Търговец на среден и дребен рогат добитък, по-скоро такива, които са събирали добитъка и са го продавали на касапи в Цариград. В някои случаи има упоменати и джелепи, които, за да увеличат печалбите си, са отглеждали такъв добитък.
- В района на Одрин и кварталите Галата и Ибрахим паша на Истанбул, „джелеп“ са се наричали подготвяните за слуги в сараите момчета.
- В някои документи се среща и като обидна дума.
- В някои исторически документа от различни санджаци значението на думата „джелеп“ се разширява и включва и търговци на коне, катъри и друг впрегатен добитък.
По време на султан Мурад I в един от неговите законници „джелепи“ се използва като термин, обозначаващ и търговец на роби. Във връзка с това се среща и думата „кешан“ и „джелеп кешан“, която идва от персийската дума за „отскубвам“, „вземам насила“. С термина „есб-кешан“ се обозначавали търговците на коне по пазарите.
Изследвания[редактиране | редактиране на кода]
- Грозданова, Е., Андреев, С. Джелепкешаните в българските и съседните им земи през XVI-XVIII век. С., 1998
