Джелепкешани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Джелепкешаните (на турски: celepkeşan) са специална категория зависимо население в Османската империя, задължено да доставя ежегодно на държавата определен брой дребен рогат добитък на фиксирани цени. Основен източник на информация за стопанската география на българските земи през османския период е данъчният Регистър-опис на джелепкешаните от 1573, днес съхраняван в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Моравеновия мост в Копривщица, изграден от джелепкешанския род Моравенови

Най-често джелепкешаните са християнски търговци на овце и друг дребен рогат добитък. Те са снабдители на пазарите, армията и двореца с месо и месни продукти. От списъците на регистрираните джелепкешани са изваждани имената на починалите, разорилите се и забягналите и липсващите бройки са попълвани с нови джелепкешани. Забранявало се със задълженията на джелепкешани да се товарят лица, вече включени в други категории със специални задължения към османската държава, като доганджии, челтюкчии, юруци, мюселеми, въглищари, войнугани, а и онези сред населението, които се водели спахии. [1]. По време на Възраждането някои български семейства от Средна гора (особено Чалъкови и Моравенови) значително забогатяват чрез джелепчийство.

Етимология и значения[редактиране | редактиране на кода]

"Джелеп-кешан" е дума с турско-ирански произход, широко използвана по време на Османската империя. Тя има няколко значения:

  • Търговец на среден и дребен рогат добитък, по скоро такива които са събирали добитъка и са го продавали на касапи в Цариград. В някои случаи има упоменати и джелепи, които за да увеличат печалбите си са отглеждали такъв добитък.
  • В района на Одрин и кварталите Галата и Ибрахим паша на Истанбул, "джелеп" са се наричали подготвяните за слуги в сараите момчета.
  • В някои документи се среща и като обидна дума.
  • В някои исторически документа от различи санджаци значението на думата "джелеп" се разширява и включва и търговци на коне, катъри и друг впрегатен добитък.

По време на султан Мурад I в един от неговите законници "джелепи" се използва като термин обозначаващ и търговец на роби. Във връзка с това се среща и думата "кешан" и "джелеп кешан", която идва от иранската дума за "отскубвам", "вземам насила". С термина "есб-кешан" се обозначавали търговците на коне по пазарите.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Грозданова, Е., Андреев, С. Джелепкешаните в българските и съседните им земи през XVI-XVIII век. С., 1998

Източници[редактиране | редактиране на кода]