Рилска грамота

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рилската грамота

Рилската грамота е хрисовул, издаден от канцеларията на цар Иван Шишман (1371-1393) на Рилския манастир.

Грамотата е издадена на 21 септември 1378 година и е подпечатана със златния печат на цар Иван Шишман. Писана е на пергамент с размери 130х22 см. с полуустав.

С Рилската грамота на манастира се дават като феодални владения повече от 20 села и метоси в югозападните български земи заедно със землищата им. Грамотата е ценен извор за фискалната уредба и административното устройство на Второто българско царство. В нея е изброена провинциалната българска администрация и длъжностни лица - севасти, съдии, практори, примикюри, алагатори, перпираки, житари, свински и овчи десеткари, аподохатори, комиси, стратори, сенари, митати, крагуяри, градари, варничи, побирчии, находници. Рилската грамота се използва като извор за манастирските имунитети във Втората българска държава[1]. Сведенията в нея дават представа и за границата между Търновското царство и Княжеството на Драгаши през 70-те години на 14 век[2].

За пръв път Рилската грамота е публикувана от Васил Априлов през 1845 година, следван от Григорий Илински (1911), Йордан Иванов, Иван Дуйчев и други. Съществуват и мнения (Георги Баласчев, Владимир Мошин, Валери Стоянов), че грамотата не е автентична и е написана или преписана през следващите векове.

Грамотата се съхранява в музея на Рилския манастир.

Текст на грамотата[редактиране | редактиране на кода]

Оригинал (транслитерация с граждански шрифт):

Бл(а)гочъстивно что и sѣло прїетно и похвално въсѣмь хр(и)столюбивыим ц(а)ремь еже любити и желанїе тепло имѣти къ с(вѧ)тыим и б(о)ж(е)ств(ь)ныимь црквамь, въ них'же ѡбразь б(ог)а и чл(овѣ)ка и с(вѧ)тыих его написает се. Украшает бо сѧ ц(а)рь дїадимоѧ и каменїемь и бисрѡмь мнѡгоцѣнныимъ, нѫ и еже къ б(ог)оу бл(а)гочъстїемь и вѣроѧ, и къ с(вѧ)тыимь его црквамь чъстїѧ. Тѣмже и ц(а)рство ми помазанїемь ѡт б(ог)а и агг(е)ловѡм прѣданїемь бл(а)гочъстивна хрїстїан'ства стола с(вѧ)топочившїихь ц(а)реи и любовь теплѫѧ къ б(ог)оу, и чъсть къ с(вѧ)тыимь его црквамь, и б(о)ж(е)ств(ь)номоу ѡбразоу его и къ вьсѣмь с(вѧ)тыим его, нѫ и паче ради обновленїа и помѣна и зад(оу)шїа с(вѧ)топочившїихь ц(а)реи прьвопрѣстолныихь стола блъгар'скаго: того ради и ц(а)рство ми ономоу законоу и прѣданїоу навыкь, и бл(а)гоизволи ц(а)рство ми даровати бл(а)гоѡбразное и въсенастоѧщее сїе златопечатлѣнное слѡво ц(а)рства ми монастирю ц(а)рства ми с(вѧ)т(о)моу ѡ(т)цоу Iѡ(аноу) Рыл'скомоу, иже ес(т) въ мѣстѣ рекомѣм Рыла, за въсѣ еговѫ села и за въсе его метѡхїе и за въсе его стаси и правины, рекше новаа и ветхаа.

~~~Се же сѫт села с(вѧ)т(а)го ѡ(т)ца Iѡ(ана) Рылскаго: селища Варвара · Чрътовь доль · Крьчино · Блъгарино · Бъдино ·Дриска, и Гагань, еже ес(т) дѣль · Ѡрлица, метѡхь монастир'скыи до Броуждима, та на ѡбрьш Броуждима и на ѡбрьш Лохотици, и низ Лохотицѫ въ Рылѫ, и прѣз Рылѫ въз дѣлъ на Марешицѫ, та на Боудоурицѫ, та на Каменицѫ, и низ Каменицѫ въ Рылѫ, и въз Рылѫ оу Броуждимь. Къ семоу же еще и ѡт десные страны Ц(а)рева вира сѫщаа, на Б(о)городичинѫ цркѡвь, та на с(вѧ)т(а)го Прокѡпїа на Каменоу, и низ Рылѫ до Варварѫ, та на с(вѧ)т(а)го Илїѫ, та на Габровець и по оубрѣжїи на с(вѧ)т(а)го Геѡргїа и на с(вѧ)т(а)го ѧрхагг(е)ла, та на Дрискѫ, и до града пакы выше Ц(а)рева вира, нивїа и лозїа монастир'скаа сѫт. Нѫ и Ломнїца къ семоу с Кроушевицом' же и ѧрмѣницѡм, яже сѫт выше села Пьстры въз Рылѫ нивїе сѫще и то монастир'ско въсе ес(т). Таже село Бъзово · село Дебрь · Абланово · Пъстра · село Гнидѡбрадско · и Разлошкы п(о)пове · село Лѣшко · село Селище · село Дрѣновь доль · и градище Церово · село Долѣне · село Градечница съ людми по именю попь Тоудѡрь съ дѣтми моу и съ родом' моу, и Петрь Qеѡдосовь съ братїами си, и въсѧ правины мѣста того. И планина Срѣднѣа, ѡтгде Рыла истичет, на Зланоу, та на Лѣпшорь, тако и съ рѣкѡмь Илїинѡм догде се с Рылѡм състает, и ѡт Лѣпшора на Комарев'скыи врьх, та на Камень врьхь, та на Ц(а)ревь врьх, та на Шипочен, на метох монастирскы, и ѡ деснѫѧ странѫ града Стѡба въ Рылѫ, и низ Рылѫ въ Строумѫ, и въз Строумѫ до Германщицѫ, и въз Германщицѫ до Блъгарина, и въз Блъгарина, та на Песїи прѣскокь, и на Агоуповы клѣти, и на Шаакь, и на Рыбное езерѡ, и на Прекоуковицѫ, та на ѡбрьш Рылѫ пакы. И над тѣмь въсѣмь да имат власть неѡтемнѫѧ тои поустыни житель Iѡ(ан) Рылскыи іавленїем таковаго златопечатлѣннаг(о) слѡва ц(а)рства ми. 

~~~И еще ж(е) къ симь и где же се находѧт селища, или сѣнокоси, или жрън'кы, или мѣста жрън'чана, или ловища, или виногради, или нивы, или стаси какови либѡ, иже сѫть тѣхь селищь, и тѣхь людїи, идеже се находѧт под ѡбластїю того монастирѣ ц(а)рства ми: над въсѣм тѣм да имать власть неѡтемнѫѧ тои монастирь ц(а)рства ми с(вѧ)тыи Iѡ(ан). И пращает и освобаждаеть ц(а)рство ми люди въсе и села въсѣ того монастирѣ ц(а)рства ми чистїим и свѣтлыим прощенїем - да имь не смѣѧть забавлѣти, иже сѫт севасти, и прахтѡри, и примикюри, и алагатори, ни сѫдїе, потѡм ни пер'пираке, ни житаре, ни винаре, ни дес(ѧ)ткаре пчелнїи и свиннїи и ѡвчїи, ни аподохатори, ни (коми)си, ни стратори, ни сѣнаре, ни митаты, ни крагоуарѧ же, ни песьаци, ни градаре, ни вар'ничїе и побир'чїе и находници, ни инь никто ѡт въсѣхъ болѣрь и работникь ц(а)рства ми, великыхь и малых, иже сѫт на въсѣ врѣмена посилаеми о въсѣчьскых данех и работах ц(а)рства ми. Никто ѡт таковых да не смѣетъ забавити тѣмь людем' с(вѧ)т(а)го ѡ(т)ца ни на нивїе ихь, иже имѧть на поли и иже въ горахь, ни чл(овѣ)ка его поети на работѫ, ни работникы ихь, ни имь зев'гаре ен'гарепсати то ни конѣ, ни скотинѫ. 

~~~Такожде и еще къ сим' никто ѡт таковыих да не смѣеть насилїѡм вълѣсти въ села и въ люди того монастирѣ ц(а)рства ми с(вѧ)т(а)го ѡ(т)ца, насилїѡм хлѣба възѧти, ни кѹрета оубити, ни ногоѧ бъхма стати на дворѣ ихь, нѫ въси да ѡтгоними бываѫт и да ѡтстоѧть далече явленїемь сего златопечатлѣннаго слова ц(а)рства ми. Такожде и градь Стѡбь никакоже да не имать ѡбласти над чл(овѣ)кѡм монастир'скыим, ни над стасиѧ ихь, ни до единого власа. И еще къ симь, аще кто начьнет ѡт людеи монастир'скыих ходити с кѹпїѫ з добиткѡм своим по въсеи дрьжавѣ и ѡбласти ц(а)рства моего, да коуповаѧт и да продаваѫт свободно и ничимь забавлѣеми явленїем таковаго златопечатлѣннаго слова ц(а)рства ми, а да им се не възимать кѹмер'кь, ни дїавато, то ни ино нищо. И еще же къ симь, аще каковаа рикось дѣет сѧ въ ѡбласти монастир'скои, тои монастирь ц(а)рства ми с(вѧ)тыи ѡт(ь)ць, въсе съ исправленїемь да възимает, а инь никто ѡт таковыих да не имать ѡбласти и еже тварико възѧти · 

~~~И тако да прѣбывает тои монастирь ц(а)рства ми с(вѧ)тыи Iѡ(ан) поустынныи житель съ вьсѣм своимь достоанїемь, елико выше рѣхѡм, свободно и ничимь забавлѣеми, дондеже сл(ъ)нце на земѧ сїаеть, и до живота ц(а)рства ми. Понеже ц(а)рство ми, видѣвь сиковѫѧ оустроенѫѧ красѡтѫ и свободѫ чистѫ томоу монастирю ц(а)рства ми и въсего емоу достоанїоу ѡт прѣдѣдовь и дѣдовь и родителеи ц(а)рства ми - с(вѧ)топочившаго ц(а)рѣ ѧсѣнѣ и Калимана ц(а)рѣ - ѡт въсѣхь ц(а)реи блъгар'скыих, прѣдѣдовь и дѣдовь и родителеи ц(а)рства ми. И сиковѫѧ свободѫ видѣвь ц(а)рство ми и въдахь томоу монастирю ц(а)рства ми бл(а)гоѡбразное и въсенастоѧщее сїе златопечатлѣнное слово, якоже прїидошѫ людїе монастирѣ того въ земѧ ц(а)рства ми въ Срѣдець, да имь не имать никто посилити ни о единѡмъ власѣ, тъкмо да сѫ свободни по ѡризмоу ц(а)рства ми за въсѧ емоу правины и за въсѣко его достоанїе, рекше новаа и ветхаа, съ вьсѣмь своимь достоанїемь да прѣбываеть свободне и ничим забавлѣемь. Ѡбаче же и по съмрьти ц(а)рства ми кого изволить г(оспод)ь б(ог)ь ц(а)рь вѣчныи и посадить на прѣстолѣ моемь, или прѣвъзлюбленыи с(ы)нь ц(а)рства ми, или ѡт братеи и съродникь ц(а)рства ми, то да не пооучит сѧ оуѧти что или пороушити и попрати сиково дарованїе ц(а)рства ми, нѫ паче да понавлѣеть и потвръждаеть и придаваеть, якоже ес(т) лѣпо православныимь ц(а)ремь творити. Кто ли сѧ покѹсить ѡт таковыихь и пороушить и пометнеть сїе златопечатлѣнное слѡво ц(а)рства ми, и ѹиметь что ѡт зде въписаныихь, и начьнеть забавлѣти людемь того поустыннаго ѡ(т)ца Iѡ(ана) Рылскаго, то таковаго да искоусить г(оспод)ь б(ог)ь праведным своимь сѫдѡмь, и причѧстїе да имать съ Iюдоѫ прѣдателемь г(оспод)нимь, и проказѫ Гїезiевѫ да наслѣдоуеть, и съпостата да имать с(вѧ)т(а)го ѡ(т)ца зде и въ бѫдщемь вѣцѣ. ѧминь. 

~~~Того бѡ ради дарова сѧ томѹ монастирю ц(а)рства ми бл(а)гоѡбразное и въсенастоѧщее сїе златопечатлѣнное слѡво ц(а)рства ми на въсѣкое оутврьжденїе извѣсто и свободѫ чистѫ. 

~~~Писа и подписа ц(а)рство ми ѡбычныимь ц(а)рскыимь знаменїемъ въ лѣт(о) SѠПЗ, ен'дїкта В, м(е)с(ѧ)ца сеп(тем'врїа) КА д(ь)нъ :~ 


~~~+ IѠ ШИШМАНЬ В ХА БА БЛГОВѣРНЬIИ ЦРЬ И САМОДРЬЖЕЦЬ ВЪСѢМ БЛЬГАРОМЬ И ГРЬКОМЬ :~

Превод на новобългарски:

Нещо благочестиво и много приятно и похвално за всички христолюбиви царе е това да обичат и да имат горещо желание към светите и божествени църкви, в които са изписани образите на Богочовека и на неговите светии. Защото царят се украсява с венец, с многоценни камъни и бисер, но също така и с благочестие и вяра към Бога и с почитание към светите Негови църкви.
Поради това и моето царство, което владее по помазание от Бога и по апостолско предание престола на светопочиналите царе, и заради благочестиво християнство и топла обич към Бога и почитание към светите негови църкви и към божествения Негов образ, и към всичките негови светии, но най-много за обновление, помен и милостиня на светопочиналите първопрестолни царе на българския престол, заради всичко това и моето царство, като узна за този закон и предание, благоизволи царството ми да дарува това благообразно и всенастоящо златопечатано слово на моето царство на манастира на царството ми на светия отец Иван Рилски, който се намира на мястото, наречено Рила, за всички негови села и за всички негови метоси, за всички владения и правдини, сиреч нови и стари.
А това са селата на светия отец Иван Рилски: селищата Варвара, Чрътов дол, Кръчино, Бъдино, Дриска и Гаган, което е планина; Орлица, манастирски метох до Бруждим, на височината Лохотница и низ Лохотница в Рила, и въз Рила у Бруждим. Освен това също и намиращите се отдясно на Царев вир, на Богородична църква, та на свети Прокопий на двата камъка и низ Рила до Варвара, та на свети Илия, та на Габровец и покрай брега на свети Георги, и на свети Архангел, та на Дриска и до крепостта пак отново нагоре над Царев вир нивите и лозята са манастирски. Но освен това и Ломница с Крушевица и Арменица, нивите, които са над село Пъстра въз Рила, и това всичко е манастирско. Също така село Бъзово, село Дебър, Абланово, Пъстра, село Гнидобрадско и Разложките попове, село Лешко, село Селище, село Дренов дол, градище Церово, село Долене, Градечница с людете по име, поп Тодор с децата си и с рода си, Петър Теодосов с братята си и всички правдини на това място. Също и средната планина, отгдето изтича Рила, та на Злана, та на Лепшор, така също с река Илийна, догдето се слива с Рила, и от Лепшор на Комаревски връх, та на Камен връх, та на Царев връх, та на Шипочен, на манастирския метох и отдясно на град Стоб в Рила и низ Рила — в Струма, и въз Струма до Германщица, и въз Германщица до Българино, и въз Българино, та на Песи прескок, и на Агупови колиби, и на Шаак, и на Рибното езеро, и на Прекуковица, та пак на планина Рила. И над всички тези [земи] да има неотемлима власт този пустинножител Иван Рилски при показ на това златопечатано слово на моето царство.
Към тези още и това: гдето се намират селища или сенокоси, или воденици или места за воденици, или [рибо]ловища, или лозя, или ниви, или каквито и да е било владения, които принадлежат на тези селища и тези люде, намиращи се под властта на този манастир на моето царство, над всички тях да има неотемлима власт този манастир "Свети Иван" на царството ми.
Моето царство с чисто и ясно опущение отпуща и освобождава всички люде и всички села на този манастир на моето царство, та да не смее да ги безпокои никой — сиреч севасти, практори, примикюри и алагатори, нито съдии, после нито перпираки, нито житари, нито винари, нито десеткари пчелни свински и овчи, нито аподохатори, нито [коми]си [?], нито стратори, нито сенари, нито митати, нито пък карагуяри, нито кучкари, нито градари, нито варничи, побирчии и находници, нито някой друг от всичките боляри и работники царства ми (служители на царството ми), велики и малки, нито да бъдат изпращани по всяко време за всякакви данъци и служби на царството ми, никой от тях да не смее да безпокои людете на светия отец, нито техните ниви, които имат в полето и които са в планините, нито да взема за служба някой негов човек, нито техните работници, нито от техните зевгари да се вземат ангария, нито коне, нито добитък. Към това също и следното: никой от тези да не смее чрез насилие да влиза в селата и при людете на този манастир на царството ми и на светия отец, за да взима силом хляб, нито да убива птици, нито дори нога да сложи в двора им, но всички да бъдат прогонвани и да отстоят далече при показа на това златопечатано слово на моето царство. Също така и градът Стоб никак да няма власт над манастирските люде, нито над техните владения, нито дори на косъм. Към това още и следното: ако някой от манастирските люде начене да ходи със стока за своя търговия по цялата държава и област на моето царство, нека купува и продава свободно и без да бъде възпрепятствуван от някого при показването на това златопечатано слово на моето царство и да не му се взема кумерк, нито диавато, нито нещо друго. Към това още и следното: ако в манастирската област са дава някакво аерико, този манастир на царството ми на светия отец да взема всичко в изправност, а никой друг от тези да няма власт и да взема тварико [?]. И така да пребивава този манастир на моето царство "Свети Иван пустинножител" с всичките си имения, които изредихме по-горе, свободно и без да бъде обезпокояван от някого, догдето слънцето сияе на земята и докато живее моето царство.
След като моето царство видя така устроената красота и чиста свобода на този манастир на царството ми и цялото му достояние от прадеди и деди, от родителите на царството ми — светопочиналия цар Асен и цар Калиман, от всички български царе прадеди, деди и родители на моето царство и като видя тази свобода царството ми, дадох на този манастир на царството ми това благообразно и всенастоящо златопечатано слово, когато дойдоха людете на този манастир в земята на царството ми в Средец, да не може никой да ги насилва нито на косъм, но да са свободни по повеля на моето царство на всичките му правдини и за всяко негово достояние, сиреч ново и старо, с всички свои достояния да пребивават свободно и необезпокоявани от нищо.
Обаче и след смъртта на моето царство, когато Господ-Бог, вечният цар, благоизволи и постави на моя престол било възлюбления син на моето царство или [някого] от братята и сродниците на моето царство, то той да не размисли да отнеме нещо или да наруши, или да потъпче това дарение на моето царство, но още повече да поднови, потвърди и придаде, както е добре да правят православните царе. Който ли пък от тях се опита, наруши и отмени това златопечатано слово на моето царство и отнеме нещо от писаните тук и начене да безпокои людете на този пустинножител отец Иван Рилски, то тогава Господ-Бог да изпита чрез праведния свой съд, да бъде съпричастен с предателя Господен Юда, проказата на Гнезия да наследи и за противник да има светия отец тук и в бъдния век. Амин.
За това прочее бе дарувано на този манастир на царството ми това благообразно и всенастоящо златопечатано слово, за всякакво явно утвърждение и чиста свобода. Писа и подписа царството ми с обичайния царски подпис в годината 6887 [1378], индикт 2, месец септември, ден 21.


ИВАН ШИШМАН, В ХРИСТА БОГА БЛАГОВЕРЕН ЦАР И САМОДЪРЖЕЦ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ †[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Андреев, Михаил. Ватопедската грамота и въпросите на българското феодално право, София 1965, с. 95-96.
  2. Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век, София, 1986, с. 180., Матанов, Христо. Княжеството на Драгаши. Към историята на Североизточна Македония в предосманската епоха, София 1997, с. 171-173
  3. Матеев, Михаил. Рилски хрисовул

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Дуйчев, Иван. Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година, С. 1986
  • Ильинский, Г. А. Грамоты болгарских царей, Москва 1911, с. 24-26
  • Даскалова, Ангелина и Мария Райкова, Грамоти на българските царе, София 2005, с. 10, 44-46 и др.

Превод и обяснения[редактиране | редактиране на кода]

  • Начев, В. Български царски грамоти. С., 1996, 154-176.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]