Първа месемврийска грамота

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Първа месемврийска грамота e дарствена грамота, издадена от българския цар Иван Александър за манастира „Света Богородица Елеуса“ при Месемврия, с която на манастира се предоставя данъчен имунитет и независимост от месемврийския архиепископ.

Грамотата е била написана на гръцки език и не е съхранена в оригинал, а под формата на препис, издаден за първи път през 1891 г. от гръцкия учен Пападопулос-Керамевс, който го открива заедно с преписи на още две гръкоезични грамоти на Иван Александър в един кодекс от патриаршеския метох в Цариград. В този кодекс грамотата е озаглавена [Препис] от българския хрисовъл в манастира Елеуса. [1] През есента на 1943 г. Иван Дуйчев открива втори препис на същата грамота в друг кодекс от библиотеката на Великата лавра „Свети Атанасий“ в Света гора.[2][3] В края на този препис е посочено, че след текста на грамотата е следвал подписът на царя на българите с червени букви.

Първата месемврийска грамота не е датирана, но според сведенията в нея тя е издадена през 9-и индикт, по времето, когато българският цар е владял Месемврия. В периода 1332 – 1366 г., когато Иван Александър е владял Месемврия, 9-и индикт се е падал през 1341 г. и през 1356 г., като всяка от двете години би могла да е годината, в която е съставен хрисовулът. Според едно мнение по-вероятно е грамотата да е съставена през 1341 г., откогато датира един ктиторски надпис върху икона, подарена на манастира „Света Богородица Елеуса“ от чичото на Иван Александър – Самуил. Надписът гласи : „В годината 6850 [=1341] и аз, възлюбеният и роден чичо на всевъзвишения цар Иван Александър, възобнових всечестния и божествен храм на преблагословената Владичица наша Богородица на Умилението“. Много е вероятно хрисовулът да е бил издаден именно във връзка с подаряването на иконата през 1341 г., но липсват категорични сведения, които да потвърждават това.[3] Освен това по-ранната година се приема за подходяща за датирне на грамотата, тъй като подобни грамоти, с които се потвърждават правата и привилегиите на различни манастири, владетелите са издавали предимно в началото на своето управление. От друга страна, в полза на по-късната 1356 г. се приема споменатото в грамотата нашествие на различни народи, което би могло да е препратка към първите нападения на турците, които Иван Александър заплашил с война според житието на свети Теодосий Търновски от патриарх Калист.[4]

Въпреки че още откривателят на първия препис на грамотата приписва авторството ѝ на цар Иван Александър, което мнение се затвърждава и сред повечето български изследователи на документа, съдържанието на грамотата, нейната анонимност и липсата на категирочна датировка са причина нейното авторство и оригиналност да бъдат оспорени от професор Петър Мутафчиев. Въз основа на анализа си върху съдържанието и стила на грамотата Петър Мутафчиев изказва становището, че документът е изкусен фалшификат, дело на някой от монасите на манастира „Елеуса“, който трябва да е живял по-късно от времето, към което е искал да отнесе издаването на хрисовула, тъй като стилът и езикът на документа изключват той да е съставен по-рано от втората половина на XIV век.[5] Съмненията на Мутафчиев и доводите му срещу оригиналността на хрисовула се отхвърлят от Иван Дуйчев, според когото автентичността на грамотата и нейното авторство са безспорни, а датировката ѝ към 1341 г. също изглежда логична.[2]

Съдържание на грамотата[редактиране | редактиране на кода]

Превод на български език[редактиране | редактиране на кода]

Молитвите на монасите, или сиреч на по­движниците, и тяхното застъпничество достигат по предимство и най-често се приближават до Бога, и, както казва богоявителят Василий: когато молитвата на монаха почне веднъж да действа, то тя съвсем не позволява човекогубителят дявол да има дързост против онези, над които умолението се простира. И това е напълно естествено: бърза като светка­вица и бляскава като злато, разсичаща въздуха по-рязко от крило на орел и за миг преми­наваща през първия човек на второто небе, тя незабавно се представя пред божия престол и свободно получава от [небесния] Цар онези неща, за които и поради които е била изпратена. Поради това и моето царство, като цени, както се каза, божествените молитви на подвижниците повече от злато и скъпоценен камък, пожела царството ми, щото монасите, които се подвизават в честния манастир на пресветата Богородица Елеуса в Месемврия, да бъдат напълно не­обезпокоявани и манастирът, заедно с монасите в него, да бъде освободен от всякаква ангария, псомозимия, градозидане и каквато и да било друга тегоба. Също така и онези, които, от откъдето и да било, се случи да пребивават в манастирските предели, и те да се наслаждават на пълна необезпокоеност. Не само това, но и неговата лодка да бъде освободена на вечни времена от плащане на всякакво мито. Съвсем да не дръзва да обременява манастира нито дукът по това време, нито някой от местните жители на Месемврия или измежду чужденците, ако ли очакват своето спасение от Бога или снизходителност от моето царство. И онзи, който бъде уличен, че върши противното и безпокои пребиваващите в манастира монаси, той ще си навлече гнева на моето царство веднага, тъй като гневът е царев вестител. Царството ми, напротив, же­лае, щото манастирът да не бъде тревожен и обезпокояван от никого, та намиращите се в него монаси, като се наслаждават на спокоен живот, по-продължително да се молят за моето царство бързо да подчини всеки враг и всеки противник и скит, и варварин, а също хуни, руси и светлокосото и германско племе. Също така нито смутител, нито скитник да не избегне мрежите му.[6] За това, прочее, моето царство дарува настоящата златопечатна сигилия на манастира „Елеуса“ за негова безпечност през месец [април], индикт [де­вети].
Моето царство, освен това, желае, щото архиепископът на Месемврия да стои вън от манастира „Елеуса“, сиреч да няма никакво право в него, или въобще да не се меси в манастира, или да нарушава нещо от онова, което е писано от моето царство, или да се опита в нещо, но само името на архиерея да бъде вписано в свещените поменици. Месец април, индикт, 9-и.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мутафчиев, 1973, с. 653 – 654
  2. а б Дуйчев, 1944, с. 381
  3. а б Начев, 1996, с. 136
  4. ald-bg.narod.ru
  5. Мутафчиев, 1973, с. 657
  6. Пеър Мутафчиев превежда това изречение: „И също тъй нито глашатай, нито бирник да не се явява в манастирските владения“ (Мутафчиев 1973, с. 655.)
     Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „История на България“         Портал „История на България