Брашовска грамота

Брашовска грамота
Вид	царска грамота, писмо
Автор(и)	Иван-Срацимир
Създаване	14-и век
Език	среднобългарски
Публикуван	1895 г.

Брашовската грамота или Брашовската грамота-писмо е документ, издаден от канцеларията на видинския владетел цар Иван Срацимир.

Грамотата е дадена на гражданите на трансилванския град Брашов, водени от жупана Яков, и осигурява правото им на свободно движение и търговия във Видинското царство. Предполага се, че датира след 1369 г., т.е. след завръщането на цар Иван Срацимир на видинския престол и (съдейки по имената споменатите в нея брашовски управници) не по-късно от 1380 г.

Брашовската грамота е открита и издадена за пръв път от румънския учен Йоан Богдан. Текстът ѝ е бил преиздаван от Любомир Милетич, Григорий Илински, Йордан Иванов, Иван Дуйчев, Стоян Маслев, Ралф Клеминсон и други.

Грамотата е писана на хартия с размери 21,5 х 10 см. Пази се в Държавния архив в Брашов.

Текст на грамотата[редактиране | редактиране на кода]

„

От господин царя Срацимир до жупана Яков, Херман Фолног и Петър Файнгал и до всички граждани. Онова, що сте ми писали и поръчали, хората ви да ходят свободно, така бога ми волно и свободно да идат хората на господин краля в града на господин краля и да търгуват, що им е драго. А аз давам моята царска клетва и на душата си ги взимам, като да са от царство ми закриляни, да им не бъде пакост някоя дори на косъм, както сами ще видите. А също да бъдат почитани и възлюбени от царство ми [онези], които донесат писмо от вас.

† Иван Срацимир, цар на българите†^[1]

“

„

† Ѿ гнⷣа • цр҃ѣ • Ср҃ацимира • жꙋпанꙋ Ꙗковꙋ • Херъманꙋ фолногю • и Петрꙋ фаинⷢ҇ълю • и вⷭ҇емъ пꙋргаромъ • що ми сте писали и порꙋчали да ви люⷣ • хоⷣ свободно • тако ми бг҃а волно и свободно да идѫ гнⷣа крала люⷣ ꙋ гнⷣа крала граⷣ • и да тръгꙋѫ • що имъ е драго • а ѣ давамъ мою верꙋ • цр҃вꙋ и ꙗ ихъ ꙋꙁимамъ • на мою дш҃ю • како да сꙋ ѿ црⷭ҇ва ми съблюдени • да имъ • не бꙋде пакоста некоꙗ • ни до еднога влаⷭ҇ како сами да видите • и ѡще да сꙋ почтани (и) полюбени • ѿ црⷭ҇ва ми • кои донесе листъ • ѿ ваⷭ҇ •

† ІѠА҃НЬ СРАЦИМ҃РЬ ЦА҃РЬ БЛГАРО҃МЪ †

“

На гърба на грамотата:

„

† Ѿ гнⷣа цр҃ѣ Ср҃ацимира жꙋпанꙋ Ꙗковꙋ и всемъ пꙋргаромъ брашевскимъ

“

Издания[редактиране | редактиране на кода]

Bogdan, J. Eine bulgarische Urkunde des Zaren Ivan Stracimir. – In: Archiv für slavische Philologie, 17, 1895, 544-547
Ильинский, Г.А. Грамоты болгарских царей, Москва 1911, с. 30
Дуйчев, Иван. Изъ старата българска книжнина. Т. II. София, 1944. с. 197 – 198, 395.
Даскалова, Ангелина и Мария Райкова, Грамоти на българските царе, София 2005, с. 11, 48 и др.
Живојиновић, Д.М. Писмо видинског цара Јована Страцимира брашовским трговцима. – В: Иницијал. Часопис за средњовековне студије, 4, 2016, 187–194

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Александров, Е. Правен характер на Брашовската грамота от ХІV в. – Старобългаристика, 16, 1992, № 4, 88–97
Маслев, С. Писмо и език на Брашовската грамота на цар Иван Срацимир. – Старобългаристика, 16, 1992, № 4, 73–87
Клеминсон, Р. Брашовская грамота царя Ивана Страцимира. – Археографски прилози, 20, 1998, 369-378