Направо към съдържанието

Брашовска грамота

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Брашовска грамота
Видцарска грамота, писмо
Автор(и)Иван Срацимир
СъздаванеXIV век
ЕзикСръбска редакция на старобългарския език
Публикуван1895 г.
МестоположениеБрашов

Брашовската грамота или Брашовската грамота-писмо е документ, издаден от канцеларията на видинския владетел цар Иван Срацимир.

Грамотата е дадена на гражданите на трансилванския град Брашов, водени от жупана Яков, и осигурява правото им на свободно движение и търговия във Видинското царство. Предполага се, че датира след 1369 г., т.е. след завръщането на цар Иван Срацимир на видинския престол и (съдейки по имената споменатите в нея брашовски управници) не по-късно от 1380 г.

Брашовската грамота е открита и издадена за пръв път от румънския учен Йоан Богдан. Текстът ѝ е бил преиздаван от Любомир Милетич, Григорий Илински, Йордан Иванов, Иван Дуйчев, Стоян Маслев, Ралф Клеминсон и други.

Грамотата е писана на хартия с размери 21,5 х 10 см. Пази се в Държавния архив в Брашов.

Текст на грамотата

[редактиране | редактиране на кода]
От господин царя Срацимир до жупана Яков, фолног Херман и фенюгел Петър, и до всички граждани. Онова, що сте ми писали и поръчали, хората ви да ходят свободно, то, бога ми, нека волно и свободно да идват хората на господин краля в града на господин краля и да търгуват, що им е драго. А аз давам моята царска клетва и на душата си ги взимам, та да са от царство ми закриляни, да им не бъде пакост някоя дори на косъм, както сами ще видите. А също да бъдат почитани и възлюбени от царство ми [онези], които донесат писмо от вас.
† Иван Срацимир, цар на българите†[1]
† Ѿ гнⷣа • цр҃ѣ • Ср҃ацимира • жꙋпанꙋ Ꙗковꙋ • Херъманꙋ фолногю • и Петрꙋ фаинⷢ҇ълю • и вⷭ҇емъ пꙋргаромъ • що ми сте писали и порꙋчали да ви люⷣ • хоⷣ свободно • тако ми бг҃а волно и свободно да идѫ гнⷣа крала люⷣ ꙋ гнⷣа крала граⷣ • и да тръгꙋѫ • що имъ е драго • а ѣ давамъ мою верꙋ • цр҃вꙋ и ꙗ ихъ ꙋꙁимамъ • на мою дш҃ю • како да сꙋ ѿ црⷭ҇ва ми съблюдени • да имъ • не бꙋде пакоста некоꙗ • ни до еднога влаⷭ҇ како сами да видите • и ѡще да сꙋ почтани (и) полюбени • ѿ црⷭ҇ва ми • кои донесе листъ • ѿ ваⷭ҇ •

† ІѠА҃НЬ СРАЦИМ҃РЬ ЦА҃РЬ БЛГАРО҃МЪ †

На гърба на грамотата:

† Ѿ гнⷣа цр҃ѣ Ср҃ацимира жꙋпанꙋ Ꙗковꙋ и всемъ пꙋргаромъ брашевскимъ