Брашовска грамота
Брашовската грамота или Брашовската грамота-писмо е документ, издаден от канцеларията на видинския владетел цар Иван Срацимир.
Грамотата е дадена на гражданите на трансилванския град Брашов, водени от жупана Яков, и осигурява правото им на свободно движение и търговия във Видинското царство. Предполага се, че датира след 1369 г., т.е. след завръщането на цар Иван Срацимир на видинския престол и (съдейки по имената споменатите в нея брашовски управници) не по-късно от 1380 г.
Брашовската грамота е открита и издадена за пръв път от румънския учен Йоан Богдан. Текстът ѝ е бил преиздаван от Любомир Милетич, Григорий Илински, Йордан Иванов, Иван Дуйчев, Стоян Маслев, Ралф Клеминсон и други.
Грамотата е писана на хартия с размери 21,5 х 10 см. Пази се в Държавния архив в Брашов.
Текст на грамотата[редактиране | редактиране на кода]
| „ | От господина царя Срацимира до жупана Яков, Херман Фолног и Петър Файнгал и до всички граждани. Онова, което сте ми писали и поръчали на хората ви да ходят свободно, тако ми бога волно и свободно да идват хората на господин краля в града на господин краля и да търгуват, както желаят. А аз им давам моята царска клетва и на душата си ги вземам, че ще бъдат закриляни от Царство ми, та да не им се случи дори на косъм каква и да е пакост, както вие сами ще видите. А освем това всеки, който донесе писмо от вас, ще бъде почетен и възлюбен от Царство ми.
Иван Срацимир, цар на българите+[1]
|
“ |
| „ | † Ѿ гнⷣа • цр҃ѣ • Ср҃ацимира • жꙋпанꙋ Ꙗковꙋ • Херъманꙋ фолногю • и Петрꙋ фаинⷢ҇ълю • и вⷭ҇емъ пꙋргаромъ • що ми сте писали и порꙋчали да ви люⷣ • хоⷣ свободно • тако ми бг҃а волно и свободно да идѫ гнⷣа крала люⷣ ꙋ гнⷣа крала граⷣ • и да тръгꙋѫ • що имъ е драго • а ѣ давамъ мою верꙋ • цр҃вꙋ и ꙗ ихъ ꙋꙁимамъ • на мою дш҃ю • како да сꙋ ѿ црⷭ҇ва ми съблюдени • да имъ • не бꙋде пакоста некоꙗ • ни до еднога влаⷭ҇ како сами да видите • и ѡще да сꙋ почтани (и) полюбени • ѿ црⷭ҇ва ми • кои донесе листъ • ѿ ваⷭ҇ •
† ІѠА҃НЬ СРАЦИМ҃РЬ ЦА҃РЬ БЛГАРО҃МЪ |
“ |
На гърба на грамотата:
| „ | † Ѿ гнⷣа цр҃ѣ Ср҃ацимира жꙋпанꙋ Ꙗковꙋ и всемъ пꙋргаромъ брашевскимъ | “ |
Издания[редактиране | редактиране на кода]
- Bogdan, J. Eine bulgarische Urkunde des Zaren Ivan Stracimir. – Archiv für slavische Philologie, 17, 1895, 544-547
- Ильинский, Г.А. Грамоты болгарских царей, Москва 1911, с. 30
- Даскалова, Ангелина и Мария Райкова, Грамоти на българските царе, София 2005, с. 11, 48 и др.
- Живојиновић, Д.М. Писмо видинског цара Јована Страцимира брашовским трговцима. – Иницијал. Часопис за средњовековне студије, 4, 2016, 187–194
Изследвания[редактиране | редактиране на кода]
- Александров, Е. Правен характер на Брашовската грамота от ХІV в. – Старобългаристика, 16, 1992, № 4, 88–97
- Маслев, С. Писмо и език на Брашовската грамота на цар Иван Срацимир. – Старобългаристика, 16, 1992, № 4, 73–87
- Клеминсон, Р. Брашовская грамота царя Ивана Страцимира. – Археографски прилози, 20, 1998, 369-378
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||||||
