Калиман I Асен

Калиман I Асен
	български владетел
Роден	1234 г. Търново, Втора българска държава
Починал	август 1246 г. (12 г.) Търново, Втора българска държава
Управление
Период	1241 – 1246
Предшественик	Иван Асен II
Наследник	Михаил II Асен
Семейство
Род	Асеневци
Баща	Иван Асен II
Майка	Анна-Мария Унгарска
Братя/сестри	Михаил II Асен; Белослава Асенина; Мария Асенина; Елена Асенина; Ана-Теодора Асенина

Вижте пояснителната страница за други личности с името Коломан.

Колома̀н I Асѐн (също и Калиман I Асен), наричан „Детето цар“ от византийските историци^[1], е малолетен цар на България от 1241 до 1246 г.

Произход и царуване[редактиране | редактиране на кода]

България при Калиман I Асен (1241 – 1246) – в жълто, и при Михаил II Асен (1246 – 1256) –в оранжево.

Той е син на Иван Асен II от брака му с унгарската принцеса Анна-Мария. Държавата е управлявана от регентство от името на малолетния цар.

За произхода на името на царя има няколко хипотези. Според една от тях името Коломан се обяснява с унгарското влияние в българския царски двор през този период. През ХI-ХIII век в Унгария и Австрия е изключително почитан Свети Коломан (на латински: Colomannus). В писмото на папа Инокентий IV от 21 март 1245 г. до българския цар Коломан I Асен същият е именуван като „Colomanno in Bulgaria“.^[2]

След смъртта на Иван Асен II, положението в страната става тревожно, вследствие на засилващия се натиск от страна на татарите, които по това време опустошават Средна Европа. През есента на 1242 или 1243 г., навярно на връщане от маджарските земи, татарските орди на хан Бату опустошават Северна България и принуждават търновското регентство да плаща ежегоден данък на образувалата се в Южна Русия татарска държава, известна под названието „Златната орда“. Освен външните проблеми, България е раздирана и от вътрешни междуособици.

Недоволна болярска групировка, начело с третата жена на Иван Асен II – Ирина, отравят Коломан I Асен и на престола се възкачва нейният син Михаил II Асен, който е също малолетен.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Андреев, Й. – „Българските ханове и царе“, В. Търново, 2004, с. 197
↑ „Латински извори за българската история“, том IV, БАН, София, 1988 г., с.89 – 92

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Fine, Jr., John V.A. (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-10079-8

Иван Асен II

→

цар на България (1241 – 1246)

→

Михаил II Асен

[1] Андреев, Й. – „Българските ханове и царе“, В. Търново, 2004, с. 197

[2] „Латински извори за българската история“, том IV, БАН, София, 1988 г., с.89 – 92

[1]

[2]