Направо към съдържанието

Български владетели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за владетелите на Стара велика България и България. За други значения вижте Владетели на Волжка България.

Владетели по исторически периоди

[редактиране | редактиране на кода]
ТитлаИмеДинастияДинастичен гербГодини на управлениеБележки

Владетели на Стара Велика България

[редактиране | редактиране на кода]
Хан (патриций)[1]Кубрат (Курт)род Дуло—632 – 665[2] Основател на Велика България
Хан[1]Батбаян (Безмер)род Дуло—665 – 668[2]

Владетели на Първата българска държава

[редактиране | редактиране на кода]
Хан[1]Аспарухрод Дуло—681 – 700Основател на Дунавска България. Син на хан Кубрат
Хан[1] (кесар)Тервел (Тривелий)род Дуло—700 – ок. 721Син на хан Аспарух
Хан[1]Кормесийрод Дуло—ок. 721 / 738Първороден син на хан Тервел
Хан[1]Севаррод Дуло—738 – 753Син на хан Кормесий. Убит от боилите за провизантийска политика
Хан[1]Кормисошрод Вокил—753 / 756
Хан[1]Винехрод Вокил—753 – 760Убит заедно с рода си за провизантийска политика
Хан[1]Телецрод Угаин—760 – 763Убит от боилите след военно поражение
Хан[1]Савинрод Вокил—763 – 765Детрониран от народен събор за провизантийска политика
Хан[1]Уморрод Вокил—765 – управлява само 40 дниСин на хан Сабин. Свален с бунт, за да не провежда провизантийска политика
Хан[1]Токтурод Угаин –765 – управлява няколко месецаВнук на хан Севар. Детрониран и убит заедно с брат си от провизантийската аристокрация
Хан[1]Паганнеизвестен род—765 – 766Син на хан Винех. Убит от слугите си за провизантийската си политика
Хан[1]Телеригрод Дуло –766 – 777Син на хан Тервел и брат на хан Кормесий
Хан[1]Кардамрод Дуло –777 – 803Син на хан Телериг
Хан[1]Крум (Крун)неизвестен род, може би Дуло—803 – 814Пръв владетел от Крумовата династия
Хан (канасубиги)ОмуртагКрумова династия, вероятно част от Дуло—814 – 831Син на хан Крум
Хан (канасубиги)МаламирКрумова династия, вероятно част от Дуло—831 – 836Син на хан Омуртаг
Хан[1]Пресиян IКрумова династия, вероятно част от Дуло—836 – 852Племенник на хан Маламир
Княз[1] /Борис I (Михаил)Крумова династия, вероятно част от Дуло—852 – 864 – хан
865 – 889 – княз		Син на хан Пресиян
КнязВладимир (Расате)Крумова династия, вероятно част от Дуло—889 – 893Първороден син на княз Борис I
ЦарСимеон IКрумова династия, вероятно част от Дуло—893 – 913 – княз
913 – 918 – василевс на българите
918 – 927 – василевс на българите и ромеите		Син на княз Борис I и брат на княз Владимир
ЦарПетър I (Свети цар Петър)Крумова династия, вероятно част от Дуло—927 – 969Син на Симеон I
ЦарБорис IIКрумова династия, вероятно част от Дуло—969 – 971Първороден син на цар Петър I
Колективно наместничество на комитопулитеДавид, Мойсей, Арон, СамуилКомитопули—971 – 977Синове на Комит Никола
ЦарРоманКрумова династия, вероятно част от Дуло –977 – 997Син на цар Петър I, брат на цар Борис II
ЦарСамуил*Комитопули—997 – 1014Син на Комит Никола
ЦарГавраил Радомир*Комитопули—1014 – 1015Син на цар Самуил
ЦарИван ВладиславКомитопули—1015 –1018Братовчед на цар Гаврил Радомир
КнязПресиян II-Преслав*Комитопули—1018Син на цар Иван Владислав

Владетели на Втората българска държава

[редактиране | редактиране на кода]
ЦарПетър IV (Тодор)Асеневци1185 – 1197
ЦарИван Асен I (Белгун)Асеневци1190 – 1196Брат на цар Петър IV
Сепаратист. Добромир Хриз ? - 1185 – 1203 Самостоятелен владетел в Просек. Не е признат в Търново за владетел.
Сепаратист (Деспот)ИванкоАсеневци1196Братовчед на цар Иван Асен I и негов убиец. Впоследствие се обявява за независим владетел във Видинско. Не е признат в Търново за владетел
севастократор (сепаратист) Стрез Асеневци 1207 – 1219 Самостоятелен владетел в Просек.
деспот (едър феодал, сепаратист) Алексий Слав Асеневци 1207 – 1230 Самостоятелен владетел в Мелник.
Крал/ЦарКалоян (Йоаница)Асеневци1197 – 1207Брат на царете Асен и Петър
ЦарБорилАсеневци1207 – 1218Според някои е узурпатор. Племенник на Асен, Петър и Калоян
ЦарИван Асен IIАсеневци1218 – 1241Син на цар Иван I Асен
ЦарКоломан (Калиман) I АсенАсеневци1241 – 1246Регентски съвет
ЦарМихаил II АсенАсеневци1246 – ок. 1253 – регенти
ок. 1253 – 1256 – цар		Регентски съвет, начело с Ирина Комнина; после самостоятелно
ЦарКалиман IIАсеневци1256
узурпатор-сепаратистРостислав Михайловичтъст на Михаил II Асен1256 – 1261
ЦарМицо АсенМицо / Асеневци—1256 – 1263
ЦарКонстантин I/ Константин – Тих АсенТих / Асеневци—1257 – 1277
ИмператорЯков СветославАсеневци—1262 – 1276Обявява се за независим владетел на Видинско.
ЦарИвайло (по прякор Бърдоквата)?—1278 – 1279
ЦарИван Асен IIIМицо / Асеневци—1279 – 1280Син на цар Мицо Асен
ЦарГеорги I ТертерТертеровци1280 – 1292
ЦарШишман IШишмановци / Асеневци—1280 – 1313Видински деспот, наследник на Асеневци. Обявява се за цар, но признава върховенството на Търново
ЦарСмилецСмилец1292 – 1298
ЦарЙоан СмилецСмилец1298 – 1300Регентски съвет, начело с майка му Смилцена, а после с деспот Елтимир
ЦарЧака(?)татарин, потомък на Чингис хан / Тертеровци –1299 – 1300татарин, потомък на Чингис хан
ЦарТеодор Светослав (Светослав Тертер)Тертеровци1300 – 1321
ЦарМихаилТих / Асеневци—1301Син на Константин I Асен и Мария Палеологина
ЦарГеорги II ТертерТертеровци1321 – 1322
ЦарМихаил III Шишман АсенШишмановци / Асеневци—1323 – 1330
ЦарИван СтефанШишмановци / Асеневци—1330 – 1331
ЦарИван АлександърШишмановци

(Срацимировци)

 1331 – 1371
ЦарБелаурШишмановци / Асеневци—1331 – 1336Брат на Михаил III Шишман. Управлява Видинската област, убит след война с Търново
ЦарМихаил IV АсенШишмановци / Асеневци—1336 – 1354Син на Иван Александър, обявен за съцар в Търново
ЦарИван Асен IVШишмановци / Асеневци—1336 – 1349Син на Иван Александър, обявен за съцар в Преслав
ЦарИван СрацимирШишмановци

(Срацимировци)

 1336 – 1355 – съцар
1355 – 1396 – цар		Обявен за съцар.
Управлява Видинското царство с прекъсване
ЦарШишман IIШишмановци / Асеневци—1341Син на Михаил III Шишман. Непризнат в България, признат във Византия (в емиграция)
СевастократорМомчил—1341 Самостоятелен владетел на Беломорска област („столица“ дн. Ксанти, Византия).
ЦарИван ШишманШишмановци

(Срацимировци)

 1371 – 1395Управлява Търновското царство
ЦарИван Асен VШишмановци

(Срацимировци)

 1371 – 1388Брат на Иван Шишман, известен и като цар Ясен
ЦарФружинШишмановци

(Срацимировци)

 1393 – 1417потомък на Иван Шишман. Умира в изгнание без да управлява
ЦарКонстантин II АсенШишмановци

(Срацимировци)

 1396 – 1422Умира в изгнание без да управлява

Владетели на Третата българска държава

[редактиране | редактиране на кода]
КнязАлександър ЕкзархДва пъти кандидат за княз на България, участвал официално в гласуването.
КнязАлександър I БатенбергБатенберг17 април 1879 – 26 август 1886
КнязВалдемар ДатскиОлденбургови, (Дания)29 октомври 1886 – 11 ноември 1886Избран за княз от III ВНС, но отказва престола
Княз / царФердинандСакскобургготски7 юли 1887 – 22 септември 1908 – княз
22 септември 1908 – 3 октомври 1918 – цар
ЦарБорис IIIСакскобургготски3 октомври 1918 – 28 август 1943Син на княз/цар Фердинанд
ЦарСимеон IIСакскобургготски28 август 1943 – 15 септември 1946Регентски съвет. Син на цар Борис III. Министър-председател на България от 2001 до 2005 г.

Претенденти за българската корона

[редактиране | редактиране на кода]
ТитлаИмеДинастияДинастичен гербГодини на управлениеБележки

При въстания срещу византийската власт

[редактиране | редактиране на кода]
ЦарПетър II (Делян)Комитопули, –1040 – 1041Син на цар Гаврил Радомир
ЦарПетър III (Константин Бодин)Комитопули, –1072най-малкият син на зетския крал Михаил от династията Воиславлевичи. Внук на Теодора Косара и Иван Владимир.
ЦарНестор?, –1074Вдига въстание против ромейската власт в Северна България.
ЦарДобромир?, –1079Вдига въстание против ромейската власт в Месемврия.

При въстания срещу османската власт

[редактиране | редактиране на кода]
ЦарКонстантин II Асен,

Константин С(т)рацимир

 Шишмановци

(Срацимировци)

 1408 единствен син на цар Иван Срацимир
ЦарФружинШишмановци

(Срацимировци)

 1408 син на цар Иван Шишман. Бори се над 40 години за престола и освобождението на България.
ЦарШишман III, Тодор БалинаШишмановци

(Срацимировци)

 1598вероятно потомък на Фружин
ЦарРостислав СтратимировичШишмановци

(Срацимировци)

 1686
Крал Петър Карпош 1689 Обявен за крал от Свещената Римска империя.

Обявил Карпошкото въстание през 1689 г.

КнязВелчо Атанасов 1835 Обявил през 1835 г. въстание в Търновско с претенции за княз на България, т. нар. Велчова завера

Родословни дървета

[редактиране | редактиране на кода]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 Няма преки данни за титлата на повечето ранни български владетели. Запазеният късен средноруски препис на „Именник на българските ханове“ използва титлата княз. По аналогия с използваната от Омуртаг и Маламир титла „канасубиги“ (KANAΣYBIΓI) съвременните историци им приписват титлата кан или хан. Самата титлата „кан“, произлизаща от Централна Азия, е разпространена най-вече сред монголите и тюрките.
  2. 1 2 Именник на българските ханове

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Български_владетели&oldid=12898902“.