Направо към съдържанието

Български владетели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за владетелите на Стара велика България и България. За други значения вижте Владетели на Волжка България.

Владетели по исторически периоди

[редактиране | редактиране на кода]
ТитлаИмеДинастияДинастичен гербГодини на управлениеБележки
Хан (патриций)[1]Кубрат (Курт)род Дуло632665[2] Основател на Велика България
Хан[1]Батбаян (Безмер)род Дуло665 – 668[2]
Хан[1]Аспарухрод Дуло681700Основател на Дунавска България. Син на хан Кубрат
Хан[1] (кесар)Тервел (Тривелий)род Дуло700 – ок. 721Син на хан Аспарух
Хан[1]Кормесийрод Дулоок. 721 / 738Първороден син на хан Тервел
Хан[1]Севаррод Дуло738 – 753Син на хан Кормесий. Убит от боилите за провизантийска политика
Хан[1]Кормисошрод Вокил753 / 756
Хан[1]Винехрод Вокил753760Убит заедно с рода си за провизантийска политика
Хан[1]Телецрод Угаин760 – 763Убит от боилите след военно поражение
Хан[1]Савинрод Вокил763 – 765Детрониран от народен събор за провизантийска политика
Хан[1]Уморрод Вокил765 – управлява само 40 дниСин на хан Сабин. Свален с бунт, за да не провежда провизантийска политика
Хан[1]Токтурод Угаин 765 – управлява няколко месецаВнук на хан Севар. Детрониран и убит заедно с брат си от провизантийската аристокрация
Хан[1]Паганнеизвестен род765766Син на хан Винех. Убит от слугите си за провизантийската си политика
Хан[1]Телеригрод Дуло –766777Син на хан Тервел и брат на хан Кормесий
Хан[1]Кардамрод Дуло –777 – 803Син на хан Телериг
Хан[1]Крум (Крун)неизвестен род, може би Дуло803 – 814Пръв владетел от Крумовата династия
Хан (канасубиги)ОмуртагКрумова династия, вероятно част от Дуло814 – 831Син на хан Крум
Хан (канасубиги)МаламирКрумова династия, вероятно част от Дуло831 – 836Син на хан Омуртаг
Хан[1]Пресиян IКрумова династия, вероятно част от Дуло836 – 852Племенник на хан Маламир
Княз[1] /Борис I (Михаил)Крумова династия, вероятно част от Дуло852 – 864 – хан
865 – 889 – княз
Син на хан Пресиян
КнязВладимир (Расате)Крумова династия, вероятно част от Дуло889 – 893Първороден син на княз Борис I
ЦарСимеон IКрумова династия, вероятно част от Дуло893 – 913 – княз
913 – 918 – василевс на българите
918 – 927 – василевс на българите и ромеите
Син на княз Борис I и брат на княз Владимир
ЦарПетър I (Свети цар Петър)Крумова династия, вероятно част от Дуло927 – 969Син на Симеон I
ЦарБорис IIКрумова династия, вероятно част от Дуло969971Първороден син на цар Петър I
Колективно наместничество на комитопулитеДавид, Мойсей, Арон, СамуилКомитопули971 – 977Синове на Комит Никола
ЦарРоманКрумова династия, вероятно част от Дуло –977997Син на цар Петър I, брат на цар Борис II
ЦарСамуил*Комитопули997 – 1014Син на Комит Никола
ЦарГавраил Радомир*Комитопули10141015Син на цар Самуил
ЦарИван ВладиславКомитопули1015 –1018Братовчед на цар Гаврил Радомир
КнязПресиян II-Преслав*Комитопули1018Син на цар Иван Владислав
ЦарПетър IV (Тодор)Асеневци11851197
ЦарИван Асен I (Белгун)Асеневци11901196Брат на цар Петър IV
Сепаратист. Добромир Хриз ? - 1185 – 1203 Самостоятелен владетел в Просек. Не е признат в Търново за владетел.
Сепаратист (Деспот)ИванкоАсеневци1196Братовчед на цар Иван Асен I и негов убиец. Впоследствие се обявява за независим владетел във Видинско. Не е признат в Търново за владетел
севастократор (сепаратист) Стрез Асеневци 1207 – 1219 Самостоятелен владетел в Просек.
деспот (едър феодал, сепаратист) Алексий Слав Асеневци 1207 – 1230 Самостоятелен владетел в Мелник.
Крал/ЦарКалоян (Йоаница)Асеневци11971207Брат на царете Асен и Петър
ЦарБорилАсеневци1207 – 1218Според някои е узурпатор. Племенник на Асен, Петър и Калоян
ЦарИван Асен IIАсеневци1218 – 1241Син на цар Иван I Асен
ЦарКоломан (Калиман) I АсенАсеневци1241 – 1246Регентски съвет
ЦарМихаил II АсенАсеневци1246 – ок. 1253 – регенти
ок. 12531256 – цар
Регентски съвет, начело с Ирина Комнина; после самостоятелно
ЦарКалиман IIАсеневци1256
узурпатор-сепаратистРостислав Михайловичтъст на Михаил II Асен1256 – 1261
ЦарМицо АсенМицо / Асеневци12561263
ЦарКонстантин I/ Константин – Тих АсенТих / Асеневци12571277
ИмператорЯков СветославАсеневци12621276Обявява се за независим владетел на Видинско.
ЦарИвайло (по прякор Бърдоквата)?12781279
ЦарИван Асен IIIМицо / Асеневци1279 – 1280Син на цар Мицо Асен
ЦарГеорги I ТертерТертеровци1280 – 1292
ЦарШишман IШишмановци / Асеневци12801313Видински деспот, наследник на Асеневци. Обявява се за цар, но признава върховенството на Търново
ЦарСмилецСмилец12921298
ЦарЙоан СмилецСмилец1298 – 1300Регентски съвет, начело с майка му Смилцена, а после с деспот Елтимир
ЦарЧака(?)татарин, потомък на Чингис хан / Тертеровци –12991300татарин, потомък на Чингис хан
ЦарТеодор Светослав (Светослав Тертер)Тертеровци1300 – 1321
ЦарМихаилТих / Асеневци1301Син на Константин I Асен и Мария Палеологина
ЦарГеорги II ТертерТертеровци13211322
ЦарМихаил III Шишман АсенШишмановци / Асеневци13231330
ЦарИван СтефанШишмановци / Асеневци1330 – 1331
ЦарИван АлександърШишмановци

(Срацимировци)

1331 – 1371
ЦарБелаурШишмановци / Асеневци13311336Брат на Михаил III Шишман. Управлява Видинската област, убит след война с Търново
ЦарМихаил IV АсенШишмановци / Асеневци1336 – 1354Син на Иван Александър, обявен за съцар в Търново
ЦарИван Асен IVШишмановци / Асеневци13361349Син на Иван Александър, обявен за съцар в Преслав
ЦарИван СрацимирШишмановци

(Срацимировци)

13361355 – съцар
13551396 – цар
Обявен за съцар.
Управлява Видинското царство с прекъсване
ЦарШишман IIШишмановци / Асеневци1341Син на Михаил III Шишман. Непризнат в България, признат във Византия (в емиграция)
СевастократорМомчил1341 Самостоятелен владетел на Беломорска област („столица“ дн. Ксанти, Византия).
ЦарИван ШишманШишмановци

(Срацимировци)

13711395Управлява Търновското царство
ЦарИван Асен VШишмановци

(Срацимировци)

13711388Брат на Иван Шишман, известен и като цар Ясен
ЦарФружинШишмановци

(Срацимировци)

13931417потомък на Иван Шишман. Умира в изгнание без да управлява
ЦарКонстантин II АсенШишмановци

(Срацимировци)

13961422Умира в изгнание без да управлява
КнязАлександър ЕкзархДва пъти кандидат за княз на България, участвал официално в гласуването.
КнязАлександър I БатенбергБатенберг17 април 187926 август 1886
КнязВалдемар ДатскиОлденбургови, (Дания)29 октомври 1886 – 11 ноември 1886Избран за княз от III ВНС, но отказва престола
Княз / царФердинандСакскобургготски7 юли 188722 септември 1908 – княз
22 септември 1908 – 3 октомври 1918 – цар
ЦарБорис IIIСакскобургготски3 октомври 1918 – 28 август 1943Син на княз/цар Фердинанд
ЦарСимеон IIСакскобургготски28 август 1943 – 15 септември 1946Регентски съвет. Син на цар Борис III. Министър-председател на България от 2001 до 2005 г.

Претенденти за българската корона

[редактиране | редактиране на кода]
ТитлаИмеДинастияДинастичен гербГодини на управлениеБележки
ЦарПетър II (Делян)Комитопули, –10401041Син на цар Гаврил Радомир
ЦарПетър III (Константин Бодин)Комитопули, –1072най-малкият син на зетския крал Михаил от династията Воиславлевичи. Внук на Теодора Косара и Иван Владимир.
ЦарНестор?, –1074Вдига въстание против ромейската власт в Северна България.
ЦарДобромир?, –1079Вдига въстание против ромейската власт в Месемврия.
ЦарКонстантин II Асен,

Константин С(т)рацимир

Шишмановци

(Срацимировци)

1408 единствен син на цар Иван Срацимир
ЦарФружинШишмановци

(Срацимировци)

1408 син на цар Иван Шишман. Бори се над 40 години за престола и освобождението на България.
ЦарШишман III, Тодор БалинаШишмановци

(Срацимировци)

1598вероятно потомък на Фружин
ЦарРостислав СтратимировичШишмановци

(Срацимировци)

1686
Крал Петър Карпош 1689 Обявен за крал от Свещената Римска империя.

Обявил Карпошкото въстание през 1689 г.

КнязВелчо Атанасов 1835 Обявил през 1835 г. въстание в Търновско с претенции за княз на България, т. нар. Велчова завера

Родословни дървета

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 Няма преки данни за титлата на повечето ранни български владетели. Запазеният късен средноруски препис на „Именник на българските ханове“ използва титлата княз. По аналогия с използваната от Омуртаг и Маламир титла „канасубиги“ (KANAΣYBIΓI) съвременните историци им приписват титлата кан или хан. Самата титлата „кан“, произлизаща от Централна Азия, е разпространена най-вече сред монголите и тюрките.
  2. 1 2 Именник на българските ханове