Шишман I
| Шишман I | ||
|---|---|---|
| деспот на Видин цар на Видин |
||
| Лични данни | ||
| Управление | 1270 – 1313 | |
| Роден | ? | |
| Починал | 1313 | |
| вероятно Видин | ||
| Наследник | Михаил III Шишман Асен | |
| Династия | Шишмановци | |
Шишман I (fl. 1270-те/1280-те — пр. 1308/1313) е деспот на Видин, по-късно обявил се за независим цар.
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Шишман е с благородно потекло, много вероятно от кумански произход.[1][2][3]
Годините на издигането на Шишман в аристократичната пирамида не са добре документирани. Знае се, че е женен за неизвестна по име дъщеря на Ана-Теодора, като по този начин става родственик на Иван Асен II.
Известно е, че през 1270 г. получава титлата деспот, а под властта му е поставен Видин, (вероятно) от цар Константин I Асен.[4]
Управление[редактиране | редактиране на кода]
През 1280 г. нововъзкачилият се на българския трон Георги I Тертер не може да се справи с нарастващия сепаратизъм на болярите. Те провеждат независима политика в дадените им от царя владения и се обявяват за независими владетели. Според българския историк Пламен Павлов Шишман вероятно е близък роднина на цар Георги Тертер (негов брат?), който отказва да признае за законен владетел узурпатора Смилец (1292 – 1298), като се обявява за цар във Видин. Според данните на Бориловия Синодик, официален паметник на Търновската патриаршия, след Георги Тертер цар става именно Шишман, докато узурпаторът Смилец и неговият син Иван Смилец отсъстват.
Възползвайки се от това през 1280 г. Шишман, преди просто деспот на Видинско, се обявява за независим владетел и цар.[4] Shishman was likely a close relative, perhaps even a brother, of George Terter I.[5] Това е приветствано с радост от жителите на областта, които още от времето на Борил се стремят към независимост.
През 1291 г. сръбският крал Стефан II Милутин напада владенията на братята-владетели Дърман и Куделин, които са васали на Шишман в областта Браничево. Въпреки че отбиват множество атаки, те са победени от краля. След това столицата им Ждрело е обсадена и превзета.
Шишман I, виждайки в това възможност да придобие плячка и нови земи, през 1292 г. се отправя на поход към Браничевска област. След незначителни успехи Шишман се отправя все по-навътре и достига Ждрело. Пред стените на града се разиграва решителната битка, в която побеждават сърбите, а на деспота му се налага да бяга и да се укрепи в собствените си владения.
Това поражение е почти фатално за Шишман. В него той губи повечето своя войска, а крал Стефан Милутин нахлува във Видинското царство. Много от крепостите му падат, след което самият Видин е обсаден. Шишман I отново успява да избяга, този път при татарите във Влахия.[4]
Въпреки че столицата на Видинското царство е превзета, Шишман все още не е напълно победен. Той моли за помощ татарския темник Ногай и по този начин притиска Милутин да започне преговори за мир, изправен пред война със силната татарска държава. Постигнато е компромисно споразумение, с което сърбите отстъпват обратно Видин на Шишман I, в замяна на което Ногай не им обявява война. Договорът е скрепен с династичен брак между Шишмановия син Михаил Шишман и Анна Неда.
След тази татарска помощ властта на Шишман I малко по малко запада и той става зависим от Ногай, разполагащ със силна войска, на която и повечето европейски страни не биха могли да устоят. Деспотът обаче донякъде печели от упадъка на Българското царство при цар Смилец и малолетния му син, от чието име управлява царицата-майка Смилцена, тъй като по този начин източната му граница е подсигурена срещу нахлуване на търновски войски.
През 1300 г. става превратно събитие в Търновското царство.Теодор Светослав и Чака свалят от престола малолетния Иван IV Смилец и цар става именно Светослав. Постепенно новият владетел започва да унищожава или подчинява болярските държавици и така да възстановява единението на България. Дори да е поддържал мир с царството, Шишман I малко по малко става зависим от Търново. През 1313 г. той официално признава върховенството на Теодор Светослав във Видинско.
Деспот Шишман е споменат и в Бориловия синодик с тези думи:
- На благоверния цар Шишман вечна памет.
След смъртта му[редактиране | редактиране на кода]
След смъртта на Шишман I, при възцаряването на Михаил Шишман на бащиния му престол в Бдин през 1323г, Видинското царство вероятно продължава да бъде отделно, но все още зависимо от Търновското. Видинско отново е включено в България едва когато Михаил става български цар под името Михаил III Шишман Асен през 1330 г.
Още същата година обаче Михаил умира в битката при Велбъжд, а на трона застава синът му Иван Стефан. След преврат начело на държавата застава Иван Александър, Ловешки деспот и племенник на убития цар. Белаур (Бела Урош?) – братът на Михаил, отново отцепва Видин като независима държава, недоволен от кардиналната смяна на властта. Причинява много беди на Иван Александър, но най-накрая е разбит в Битката при Дерманци.
Накрая самият Иван Александър, след като лишава от престола на Търново сина си Иван Срацимир, му поверява управлението на Видинското царство, който след война с Търновското царство (около 1378, недоказана, като единствено доказателство е, че в стара карта като владение на Иван Срацимир е дадена и Сердика (София)) е пленен от османците през 1396 г.
В периода 1396 – 1422 Видин се обособява като владение, подчинено на султана на Османската империя, под управлението на Константин II Асен – син на Иван Срацимир.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Шишман I е женен за неизвестна дъщеря на Ана-Теодора, което го прави родственик на Иван Асен II и претендент за българския престол в Търново. Той е основоположник на последната българска владетелска династия. От нея има 3 деца:
- Михаил III Шишман Асен – деспот/цар на Видин цар и цар на Търново;
- Белаур, деспот/цар на Видин;
- Кераца Петрица, деспотица, майка на цар Иван-Александър.
От децата си Шишман има 10 внука, сред които са:
- Иван Стефан – цар на България (1330 – 1331)
- Иван Александър – цар на България (1331 – 1371)
- Елена Българска – царица на Душановото царство и деспина на Сяр
- Шишман II – цар на България в изгнание
По този начин има и поне 4 правнуци:
- Стефан Урош V – цар на Сърбия (1356 – 1371)
- Иван Срацимир – цар на Видин (1356 – 1396)
- Иван Шишман – цар на България (1371 – 1395)
Във венециански документ се твърди, че Михаил Шишман и Светослав Тертер са братовчеди:
„И тъй, както вече бе казано, Иван Асен II имал от Ирина Комнина 2 дъщери: Мария, която стана жена на Мицо и майка на Иван Асен III, и Теодора-Анна, чиято безименна дъщеря се омъжила за владетеля на Видин куманина Шишман, така че майката на Михаил Шишман била внучка на Иван Асен ІІ, а Михаил се явявал правнук на същия велик наш цар.
От друга страна, ако читателят си спомня, Георги Тертер, като заряза първата си жена, се ожени за сестрата на Иван Асен III, която също се явява внучка на Иван Асен ІІ, а дъщерята на тази внучка от Тертер – Анна Тертер, се пада, значи, правнучка на Иван Асен ІІ.
Обаче, както видяхме, и Михаил Шишман е правнук на Иван Асен II, следователно се пада братовчед на Анна Тертер, а тъй като тя е сестра на Светослав, макар от друга майка – то и Михаил, и Светослав минавали за братовчеди.“
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Стефан Цанев – „Български хроники“ том 1
- Fine, John Van Antwerp. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press, 1994. ISBN 978-0-472-08260-5.
- Vásáry, István. Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365. Cambridge University Press, 2005. ISBN 978-0-521-83756-9.
- ШИШМАН (II половина на XIII в.-началото на XIV в.). // Електронно издание „История на България“. София, Труд, Сирма, 2003. ISBN 954528613X.
- Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография. София, Издателство на Българската академия на науките, 1994. ISBN 954-430-264-6.
- Павлов, Пламен. Метежници и претенденти за търновската царска корона през XIV век. // Бунтари и авантюристи в средновековна България. Варна, LiterNet, 2005. ISBN 954-304-152-0. Посетен на 21 March 2011.
- Иван Божилов, Васил Гюзелев: История на България в три тома. Том І. История на средновековна България VІІ-ХІV век, Издателска къща Анубис, София, 1999 г.
- Vásáry, István (2005), Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365 (en inglés), Cambridge University Press, ISBN 978-0-521-83756-9
- Андреев, Йордан; Лазаров, Иван; Павлов, Пламен (1999), Кой кой е в средновековна България, Петър Берон, ISBN 978-954-402-047-7
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| ... | → | цар на Видин (1280 – 1313) | → | Михаил Шишман Асен |
