Шишман I
| Шишман I | ||
|---|---|---|
| деспот на Видин цар на Видин | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 1270 – 1313 | |
| Роден | ? | |
| Починал | 1313 | |
| вероятно Видин | ||
| Наследник | Михаил III Шишман Асен | |
| Династия | Шишмановци | |
Шишман I (1270-те/1280-те – пр. 1308/1313) е деспот на Видин, по-късно обявил се за независим цар.
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Шишман е с благородно потекло, много вероятно от кумански произход.[1][2][3]
Годините на издигането на Шишман в аристократичната пирамида не са добре документирани. Знае се, че е женен за неизвестна по име дъщеря на Ана-Теодора, като по този начин става родственик на Иван Асен II.
Известно е, че през 1270 г. получава титлата деспот, а под властта му е поставен Видин, (вероятно) от цар Константин I Асен.[4]
Управление[редактиране | редактиране на кода]
През 1280 г. нововъзкачилият се на българския престол Георги I Тертер не може да се справи с нарастващия сепаратизъм на болярите. Те провеждат независима политика в дадените им от царя владения и се обявяват за независими владетели. Според българския историк Пламен Павлов Шишман вероятно е близък роднина на цар Георги Тертер (негов брат?), който отказва да признае за законен владетел узурпатора Смилец (1292 – 1298), като се обявява за цар във Видин. Според данните на Бориловия синодик след Георги I Тертер цар става именно Шишман, докато узурпаторът Смилец и неговият син Иван Смилец отсъстват.
Възползвайки се от това, през 1280 г. Шишман (дотогава той е просто деспот на Видинско) се обявява за независим владетел и цар.[4] [5] Това е приветствано с радост от жителите на областта, които още от времето на Борил се стремят към независимост.
През 1291 г. сръбският крал Стефан II Милутин напада владенията на братята владетели Дърман и Куделин, които са васали на Шишман в областта Браничево. Въпреки че отбиват множество атаки, те са победени от краля. След това столицата им Ждрело е обсадена и превзета.
Шишман I, виждайки в това възможност да придобие плячка и нови земи, през 1292 г. се отправя на поход към Браничевската област. След незначителни успехи Шишман настъпва все по-навътре и достига Ждрело. Пред стените на града се разиграва решителната битка, в която побеждават сърбите, а на деспота му се налага да бяга и да се укрепи в собствените си владения.
Това поражение е почти фатално за Шишман. В него той губи повечето своя войска, а крал Стефан Милутин нахлува във Видинското царство. Много от крепостите му падат, след което самият Видин е обсаден. Шишман I отново успява да избяга, този път при татарите във Влахия.[4]
Въпреки че столицата на Видинското царство е превзета, Шишман все още не е напълно победен. Той моли за помощ татарския темник Ногай и по този начин притиска Милутин да започне преговори за мир, изправен пред война със силната татарска държава. Постигнато е компромисно споразумение, с което сърбите отстъпват обратно Видин на Шишман I, в замяна на което Ногай не им обявява война. Договорът е скрепен с династичен брак между Шишмановия син Михаил Шишман и Анна Неда.
След тази татарска помощ властта на Шишман I малко по малко запада и той става зависим от Ногай, разполагащ със силна войска, на която и повечето европейски страни не биха могли да устоят. Деспотът обаче донякъде печели от упадъка на Българското царство при цар Смилец и малолетния му син, от чието име управлява царицата-майка Смилцена, тъй като по този начин източната му граница е подсигурена срещу нахлуване на търновски войски.
През 1300 г. става превратно събитие в Търновското царство.Теодор Светослав и Чака свалят от престола малолетния Иван IV Смилец и цар става именно Светослав. Постепенно новият владетел започва да унищожава или подчинява болярските държавици и така да възстановява единението на България. Дори да е поддържал мир с царството, Шишман I малко по малко става зависим от Търново. През 1313 г. той официално признава върховенството на Теодор Светослав във Видинско.
Деспот Шишман е споменат и в Бориловия синодик с тези думи:
- На благоверния цар Шишман вечна памет.
След смъртта му[редактиране | редактиране на кода]
След смъртта на Шишман I, при възцаряването на Михаил Шишман на бащиния му престол в Бдин през 1323 г, Видинското царство вероятно продължава да бъде отделно, но все още зависимо от Търновското. Видинско отново е включено в България, едва когато Михаил става български цар под името Михаил III Шишман Асен през 1330 г.
Още същата година обаче Михаил умира в битката при Велбъжд, а на престола застава синът му Иван Стефан. След преврат начело на държавата застава Иван Александър, Ловешки деспот и племенник на убития цар. Белаур (Бела Урош?) – братът на Михаил, отново отцепва Видин като независима държава, недоволен от кардиналната смяна на властта. Причинява много беди на Иван Александър, но най-накрая е разбит в Битката при Дерманци.
Накрая самият Иван Александър, след като лишава от престола на Търново сина си Иван Срацимир, му поверява управлението на Видинското царство. Иван Срацимир след война с Търновското царство (около 1378, недоказана, като единствено доказателство е, че в стара карта като владение на Иван Срацимир е дадена и Сердика (София)) е пленен от османците през 1396 г.
В периода 1396 – 1422 Видин се обособява като владение, подчинено на султана на Османската империя, под управлението на Константин II Асен – син на Иван Срацимир.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Шишман I е женен за неизвестна дъщеря на Ана-Теодора, което го прави родственик на Иван Асен II и претендент за българския престол в Търново. Той е основоположник на последната българска владетелска династия. От Ана-Теодора има 3 деца:
- Михаил III Шишман Асен – деспот/цар на Видин цар и цар на Търново
- Белаур, деспот/цар на Видин
- Кераца Петрица, деспотица, майка на цар Иван-Александър
От децата си Шишман има 10 внука, сред които са:
- Иван Стефан – цар на България (1330 – 1331)
- Иван Александър – цар на България (1331 – 1371)
- Елена Българска – царица на Душановото царство и деспина на Сяр
- Шишман II – цар на България в изгнание
По този начин има и поне 4 правнуци:
- Стефан Урош V – цар на Сърбия (1356 – 1371)
- Иван Срацимир – цар на Видин (1356 – 1396)
- Иван Шишман – цар на България (1371 – 1395)
Във венециански документ се твърди, че Михаил Шишман и Светослав Тертер са братовчеди:
„И тъй, както вече бе казано, Иван Асен II имал от Ирина Комнина 2 дъщери: Мария, която стана жена на Мицо и майка на Иван Асен III, и Теодора-Анна, чиято безименна дъщеря се омъжила за владетеля на Видин куманина Шишман, така че майката на Михаил Шишман била внучка на Иван Асен ІІ, а Михаил е правнук на същия велик наш цар.
От друга страна, ако читателят си спомня, Георги Тертер, като заряза първата си жена, се ожени за сестрата на Иван Асен III, която също е внучка на Иван Асен ІІ, а дъщерята на тази внучка от Тертер – Анна Тертер, се пада, значи, правнучка на Иван Асен ІІ.
Обаче, както видяхме, и Михаил Шишман е правнук на Иван Асен II, следователно се пада братовчед на Анна Тертер, а тъй като тя е сестра на Светослав, макар от друга майка – то и Михаил, и Светослав минавали за братовчеди.“
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Стефан Цанев – „Български хроники“ том 1
- Fine, John Van Antwerp. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press, 1994. ISBN 978-0-472-08260-5.
- Vásáry, István. Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365. Cambridge University Press, 2005. ISBN 978-0-521-83756-9.
- ШИШМАН (II половина на XIII в.-началото на XIV в.). // Електронно издание „История на България“. София, Труд, Сирма, 2003. ISBN 954528613X. (на български)
- Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография. София, Издателство на Българската академия на науките, 1994. ISBN 954-430-264-6. (на български)
- Павлов, Пламен. Метежници и претенденти за търновската царска корона през XIV век. // Бунтари и авантюристи в средновековна България. Варна, LiterNet, 2005. ISBN 954-304-152-0. Посетен на 21 март 2011. (на български)
- Иван Божилов, Васил Гюзелев: История на България в три тома. Том І. История на средновековна България VІІ-ХІV век, Издателска къща Анубис, София, 1999 г.
- Vásáry, István (2005), Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365 (en inglés), Cambridge University Press, ISBN 978-0-521-83756-9
- Андреев, Йордан; Лазаров, Иван; Павлов, Пламен (1999), Кой кой е в средновековна България, Петър Берон, ISBN 978-954-402-047-7
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| ... | → | цар на Видин (1280 – 1313) | → | Михаил Шишман Асен |
