Кераца Петрица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Кераца Петрица е българска болярка, сестра на цар Михаил III Шишман Асен.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Шишман I
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кераца Петрица
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Севатократор Петър
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
неизвестна по име дъщеря
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Асен I
 
 
 
 
 
 
 
Иван Асен II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елена
 
 
 
 
 
 
 
Ана-Теодора
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Теодор Комнин
 
 
 
 
 
 
 
Ирина Комнина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Патралифена
 
 
 
 
 
 

По отношение на родословието на Кераца Петрица д-р Петър Николов-Зиков изказва интересно предположение. Според неговото изследване Кераца принадлежи не към рода на Асеневци, а към една от най-старите и благородни византийски фамилии, тази на Синадините, сродени с династията на Комнините[1]. Според д-р Николов-Зиков тя е сестра на Теодор Синадин и съответно дъщеря на Йоан Комнин Ангел Дука Синадин и след неосъществения ѝ годеж с българския цар Тодор Светослав е омъжена за друг високопоставен български аристократ – Срацимир. Пак според него царският произход на Иван Александър по линия на Асеневци се извежда съответно не по линия на майка му Кераца Петрица, а именно по линия на баща му Срацимир, за който обикновено се допуска, че е с неизвестен произход[2]

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Кераца-Петрица е омъжена за деспот Срацимир. От него тя има 5 деца, някои от които играят важна роля в политическия живот на Балканите през 14 в.:

Резиденция[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено се приема, че резиденцията на Кераца Петрица е била в старопланинската Крънска крепост, център на владенията ѝ. Изповядвала е католицизма, за което свидетелства едно запазено писмо на папа Бенедикт XII до Кераца Петрица от 13 юли 1337 г.[3], в което той благодари на Кераца, че се е обърнала към католицизма, и я призовава да положи усилия и за обръщането на сина ѝ Иван Александър, наречен от папата magnifcum virum Alexandrum regem Bulgariae[1]. В писмото си папа Бенедикт XII се обръща към Кераца като към „дукесата на Карнона“[4]. Изследвайки този откъс от писмото на Бенедикт XII до Кераца Петрица, историкът Йордан Андреев изказва виждането, че владенията на Кераца Петрица са се намирали в областта Карвуна (дн. Каварна), което може да обясни „латинската вяра“ на деспотицата, тъй като черноморският басейн е област на усилена дейност на католическите ордени. Тази хипотеза е възприета и доразвита от Пламен Павлов, Георги Атанасов и др. Освен това не могат да бъдат пренебрегнати и тесните връзки на Карвунското (Добруджанското) деспотство с Република Генуа и Венеция[5].

Към края на живота си Кераца Петрица вероятно отново се връща в лоното на православието, тъй като паметта на "...благочестивата деспотица Кераца, майка на великия цар Иван Александър, приела след това ангелски [монашески] образ и наречена Теофана..."[6] е почетена в Бориловия синодик.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Николов-Зиков 2013, с. 53 – 67.
  2. Николов-Зиков 2012, с. 14 – 32.
  3. Пурковић 1975.
  4. Обръщението му гласи: „dilecto in Christo filie nobili mulieri Petrisse ducisse Carnonen(sis)“ (т.е. На възлюбената в Христа дъщеря, благородната жена Петриса, дукесата на Карнона). Цит по. Пурковић 1975.. Виж също: Николов-Зиков 2013, с. 53 – 67.
  5. Павлов 2006.
  6. Цитат по: Павлов 2006.

Източници[редактиране | редактиране на кода]