Кераца Петрица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кераца Петрица е българска болярка, сестра на цар Михаил III Шишман Асен.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Шишман I
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кераца Петрица
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Севатократор Петър
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
неизвестна по име дъщеря
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Асен I
 
 
 
 
 
 
 
Иван Асен II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елена
 
 
 
 
 
 
 
Ана-Теодора
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Теодор Комнин
 
 
 
 
 
 
 
Ирина Комнина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Патралифена
 
 
 
 
 
 

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Кераца-Петрица е омъжена за деспот Срацимир. От него тя има 5 деца, някои от които играят важна роля в политическия живот на Балканите през 14 в.:

Резиденция[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено се приема, че резиденцията на Кераца Петрица е била в старопланинската Крънска крепост, център на владенията ѝ. Изповядвала е католицизма, за което свидетелства едно запазено писмо на папа Бенедикт XII до Кераца Петрица от 13 юли 1337 г.[1], в което той благодари на Кераца, че се е обърнала към католицизма, и я призовава да положи усилия и за обръщането на сина ѝ Иван Александър, наречен от папата magnifcum virum Alexandrum regem Bulgariae[2]. В писмото си папа Бенедикт XII се обръща към Кераца като към „дукесата на Карнона“[3]. Изследвайки този откъс от писмото на Бенедикт XII до Кераца Петрица, историкът Йордан Андреев изказва виждането, че владенията на Кераца Петрица са се намирали в областта Карвуна (дн. Каварна), което може да обясни "латинската вяра" на деспотицата, тъй като черноморският басейн е област на усилена дейност на католическите ордени. Тази хипотеза е възприета и доразвита от Пламен Павлов, Георги Атанасов и др. Освен това не могат да бъдат пренебрегнати и тесните връзки на Карвунското (Добруджанското) деспотство с Република Генуа и Венеция[4].

Към края на живота си Кераца Петрица вероятно отново се връща в лоното на православието, тъй като паметта на "...благочестивата деспотица Кераца, майка на великия цар Иван Александър, приела след това ангелски [монашески] образ и наречена Теофана..."[5] е почетена в Бориловия синодик.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пурковић, Mиодраг Ал. Јелена, жена цара Душана. Издање Српске православне епархије за западну Европу. Дюселдорф: Штампарија „ОСТРОГ", 1975 г. с. 26. Достъп от: http://www.promacedonia.org/ Достъп на:06 март 2017 г.
  2. Николов-Зиков, Петър. Шишмановци и Синадини. Една българо-византийска история. – В: Списание Родознание/Genealogia , 2013, бр. 1-2., Г. 18, с. 53-67. ISSN 0861-9573
  3. Обръщението му гласи: „dilecto in Christo filie nobili mulieri Petrisse ducisse Carnonen(sis)“ (т.е. На възлюбената в Христа дъщеря, благородната жена Петриса, дукесата на Карнона). Цит по. Пурковић (1975). Виж също: Николов-Зиков (2013)
  4. Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.: ДАР-РХ, 2006.
  5. цитат по Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.: ДАР-РХ, 2006.