Асеневци
.svg)
Династията на Асеневци (Asseniden, Asseniter, във Византия са наричани: Ασάνης, Asanes) управлява Второто българско царство между 1187 и 1280 г.
Произходът на династията е български според българската историография[1]. Според румънските медиевисти той е влашки. Според независими анализи Асеневци всъщност са кумани, попаднали под силно влашко влияние през 12 в. и впоследствие българизирани[2].
Самите Асеневци се разглеждат като наследници на българските царе Самуил, Петър I и Симеон I, а своята държава - като продължение на Първата българска държава.
Българският цар Мицо Асен след бягството си във Византия основава византийския клон на фамилията Асеневци (Асани).
Съдържание
Владетели[редактиране | редактиране на кода]
| Иван Асен I (Асен) | 1187 - 1196 |
| Петър IV (Тодор) | 1185 - 1197 |
| Калоян (Йоаница) | 1197 - 1207 |
| Борил | 1207 - 1218 |
| Иван Асен II | 1218 - 1241 |
| Калиман I | 1241 - 1246 |
| Михаил II Асен | 1246 - 1256 |
| Калиман II | 1256 |
| Мицо Асен | 1256 - 1257 |
| Константин Асен (Константин Тих) | 1257 - 1277 |
| Иван Асен III | 1279 - 1280 |
- Родословие на Иван Асен I
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Асен (родоначалник на династията Асеневци) |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
Иван Асен I |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
Иван Асен II |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
династия Вукановичи | |||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
||||||||||||
|
|
Завида |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
|
зетски клон на Комитопулите | |||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
||||||||||||
|
|
Стефан Неманя |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
Елена (Иван Асен I) |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
наследник на Роман IV Диоген и Анна Алусиан ? |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
|
Ана Неманя |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
наследница на Роман IV Диоген и Анна Алусиан ? |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
- Деспоти на Морея с допълнително име Асен
- Андроник Асен
- Мануил (Асен) Кантакузин
- Михаил Асен
- Мануил Асен Кантакузин (отново)
- Матей Асен
- Димитър I Асен
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 - 1460). БАН, ISBN 954-430-264-6, 1985, 1994.
- ↑ Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185-1365, István Vásáry, Cambridge, University Press, 2005, ISBN 1139444085, стр. 41-42
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186-1460). Sofia, Bulgarian Academy of Sciences, 1985. OCLC 14378091.
- Vasary, Istvan (2005) "Cumans and Tatars", Cambridge University Press: pp. 34-42
- Stephenson, Paul (2000): "Byzantium's Balkan Frontier - A Political Study of the Northern Balkans, 900-1204" pp. 289-300
- А. А. Василиев: History of the Byzantine Empire, 1935
- Djuvara, Neagu. O scurta istorie a romanilor povestita celor tineri. Humanitas, 2008. ISBN 978-973-50-2591-5.* Stelian Brezeanu, Istoria Imperiului Bizantin, Bucuresti, MERONIA, 2007
- Lexikon des Mittelalters (LMA). München 1980ff. Band 1
- Edgar Hösch, Karl Nehring & Holm Sundhaussen: Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Böhlau, Wien/Köln/Weimar, Böhlau Verlag 2004, ISBN 3-205-77193-1. S. 62-63
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Династията Асеневци, genealogy.euweb.cz
|
|||||
