Асеневци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Асеневци | |
|---|---|
| Второ Българско Царство | |
.svg) |
|
| Информация | |
| Страна | България |
| Титли | Цар |
| Основател | Петър IV и Иван Асен I (първи известени) |
| Последен владетел | Иван Асен III |
| Настоящ потомък | няма |
| Основана | 1189 |
| Разпадане | 1357 |
| Националност | българи |
| Кадетски линии | Шишмановци, Срацимировци |
Династията на Асеневци (Asseniden, Asseniter, във Византия са наричани: Ασάνης, Asanes) управлява Второто българско царство между 1187 и 1280 г.
Произходът на династията е български според българската историография[1]. Според румънските медиевисти той е "влашки". Според независими изследователи, Асеневци са кумани, които първоначално са под влашко влияние, но впоследствие се побългаряват.[2]
Самите Асеневци се разглеждат като наследници на българските царе Самуил, Петър I и Симеон I, а своята държава – като продължение на Първата българска държава.
Българският цар Мицо Асен след бягството си във Византия основава византийския клон на фамилията Асеневци (Асани).
Владетели
| Иван Асен I (Асен) | 1187 – 1196 |
| Петър IV (Тодор) | 1185 – 1197 |
| Калоян (Йоаница) | 1197 – 1207 |
| Борил | 1207 – 1218 |
| Иван Асен II | 1218 – 1241 |
| Калиман I | 1241 – 1246 |
| Михаил II Асен | 1246 – 1256 |
| Калиман II | 1256 |
| Мицо Асен | 1256 – 1257 |
| Константин Асен (Константин Тих) | 1257 – 1277 |
| Иван Асен III | 1279 – 1280 |
- Родословие на Иван Асен I
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Асен (родоначалник на династията Асеневци) |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
Иван Асен I |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
Иван Асен II |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
династия Вукановичи | |||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
||||||||||||
|
|
Завида |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
|
зетски клон на Комитопулите | |||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
||||||||||||
|
|
Стефан Неманя |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
Елена (Иван Асен I) |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
наследник на Роман IV Диоген и Анна Алусиан ? |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
|
Ана Неманя |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
наследница на Роман IV Диоген и Анна Алусиан ? |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
- Деспоти на Морея с допълнително име Асен
- Андроник Асен
- Мануил (Асен) Кантакузин
- Михаил Асен
- Мануил Асен Кантакузин (отново)
- Матей Асен
- Димитър I Асен
Източници
- ↑ Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). БАН, ISBN 954-430-264-6, 1985, 1994.
- ↑ Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365, István Vásáry, Cambridge, University Press, 2005, ISBN 1139444085, стр. 41 – 42
Литература
- Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Sofia, Bulgarian Academy of Sciences, 1985. OCLC 14378091.
- Vasary, Istvan (2005) „Cumans and Tatars“, Cambridge University Press: pp. 34 – 42
- Stephenson, Paul (2000): „Byzantium's Balkan Frontier – A Political Study of the Northern Balkans, 900 – 1204“ pp. 289 – 300
- А. А. Василиев: History of the Byzantine Empire, 1935
- Djuvara, Neagu. O scurta istorie a romanilor povestita celor tineri. Humanitas, 2008. ISBN 978-973-50-2591-5.* Stelian Brezeanu, Istoria Imperiului Bizantin, Bucuresti, MERONIA, 2007
- Lexikon des Mittelalters (LMA). München 1980ff. Band 1
- Edgar Hösch, Karl Nehring & Holm Sundhaussen: Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Böhlau, Wien/Köln/Weimar, Böhlau Verlag 2004, ISBN 3-205-77193-1. S. 62 – 63
Външни препратки
- Династията Асеневци, genealogy.euweb.cz
|
|||||
