Асеневци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асеневци
Второ българско царство
Герб
Информация
Страна България
Титли Цар
Основател Петър IV и Иван Асен I (първи известени)
Последен владетел Иван Асен III
Настоящ потомък няма
Основана 1189
Разпадане 1357
Националност българи
Кадетски линии Шишмановци, Срацимировци
Паметник „Асеневци“, посветен на Петър, Асен, Калоян (В. Търново)

Династията на Асеневци (Asseniden, Asseniter, във Византия са наричани Ασάνης, Asanes) управлява Второто българско царство между 1187 и 1280 г.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на династията е български според преобладаващо в българската историография мнение[1]. Основание за това дават обстоятелствата, че самите Асеневци се разглеждат като наследници на българските царе Самуил, Петър I и Симеон I, а своята държава – като продължение на Първата българска държава[2].

Според румънските медиевисти той е „влашки“, като за това се използват данните на средновековните хронисти, които описват братята само и единствено като власи.

Според редица изследователи Асеневци всъщност са кумани, вероятно потомци на рода Ашина, преселени отсам Дунава от степите в днешните Унгария и Румъния, като първоначално на север от Дунава са под влашко влияние, но впоследствие на юг от реката се побългаряват.[3] Петър Мутафчиев предполага, че династията на Асеневци произхожда от преселени във Влашко от т. нар. Половецка степ кумани (половци).[4] Тези твърдения са базирани на тюркските имена на братята, които вероятно са от кумански произход.

Предполага се, че родовите владения на Асеневци са в района на Търново[5].

Асеневци
Генеалогия на династията
Герб на Иван Асен ІІ, „Гелдернски гербовник“, 1370
„Св. 40 мъченици“ – гробната църква на Асеневци в Търново
България при Иван II Асен (1230 г.)
Фреска от Боянската църква

През Средновековието крепостта Ловеч става седалище на боляра Асен, основателят на династията. През 1185/1186 г. тя става при синовете му Иван Асен I и Теодор-Петър IV Асен център на въстание, което се простира на територията между Стара планина и Дунав и е против византийския император Исаак II Ангел. Успехът на въстанието е през 1187 г., когато в Ловеч се подписва мирен договор с Византия, с който се създава Второто българско царство »de jure«.[6] Като нова столица се избира градът Търново. Под династията Асен българското царство отново успява да постигне успехи. Царството доминира отново на Балканския полуостров не само военно, а също и културно.

През 1204 г. се печели помощта на папата за една царска коронизация и за независима църковна организация. Чрез политиката на женитба Асенидите се сродяват с унгарската, сръбската и епирската фамилии, също и с латинците в Константинопол и с гърците в Никея. Асенидите измират с Калиман II Асен (1256 – 1257) в директна мъжка линия.[7]

Владетели[редактиране | редактиране на кода]

Петър IV (Теодор) 1185 – 1197
Иван Асен I (Асен) 1187 – 1196
Калоян (Йоаница) 1197 – 1207
Борил 1207 – 1218
Иван Асен II 1218 – 1241
Калиман I 1241 – 1246
Михаил II Асен 1246 – 1256
Калиман II 1256
Мицо Асен 1256 – 1257
Константин Асен (Константин Тих) 1257 – 1277
Иван Асен III 1279 – 1280

Разклонения[редактиране | редактиране на кода]

Родословие на Иван Асен I
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Асен (родоначалник на династията Асеневци)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Асен I
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Асен II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Урош I
 
 
 
 
 
 
 
Завида
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Диогениса
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Неманя
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елена (Иван Асен I)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
наследник на Роман IV Диоген и Анна Алусиан ?
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана Неманя
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
наследница на Роман IV Диоген и Анна Алусиан ?
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Византия

Българският цар Мицо Асен след бягството си във Византия основава византийския клон на фамилията Асеневци (Асани).

Деспоти на Морея с име Асен

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Sofia, Bulgarian Academy of Sciences, 1985. OCLC 14378091. (на български)
  • Vasary, Istvan (2005) „Cumans and Tatars“, Cambridge University Press: pp. 34 – 42
  • Stephenson, Paul (2000): „Byzantium's Balkan Frontier – A Political Study of the Northern Balkans, 900 – 1204“ pp. 289 – 300
  • А. А. Василиев: History of the Byzantine Empire, 1935
  • Djuvara, Neagu. O scurta istorie a romanilor povestita celor tineri. Humanitas, 2008. ISBN 978-973-50-2591-5.* Stelian Brezeanu, Istoria Imperiului Bizantin, Bucuresti, MERONIA, 2007
  • Lexikon des Mittelalters (LMA). München 1980ff. Band 1
  • Edgar Hösch, Karl Nehring & Holm Sundhaussen: Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Böhlau, Wien/Köln/Weimar, Böhlau Verlag 2004, ISBN 3-205-77193-1. S. 62 – 63
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Асеневци.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). БАН, ISBN 954-430-264-6., 1985, 1994.
  2. ↑ Дуйчев, Иван. Идеята за приемствеността в средновековната българска държава, в: Дуйчев, Иван. Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 74 – 78
  3. ↑ Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365, István Vásáry, Cambridge, University Press, 2005, ISBN 1139444085, стр. 41 – 42
  4. ↑ Мутафчиев, Петър. Произходът на Асеновци, Избрани съчинения, т. ІІ, София 1973, с. 150 – 194
  5. ↑ Дуйчев, Иван. „Идеята за приемствеността в средновековната българска държава“, в: Дуйчев, Иван. „Проучвания върху средновековната българска история и култура“, София, 1981, с. 73 – 74
  6. ↑ LMA[посочете страница]
  7. ↑ Edgar Hösch, Karl Nehring & Holm Sundhaussen: Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Böhlau, Wien/Köln/Weimar, Böhlau Verlag 2004, ISBN 3-205-77193-1. S. 62 – 63

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Асеневци&oldid=10473112“.