Смилец (династия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Смилец.

Смилецова династия

Смилец е българска царска династия от края на 13 век. Династията е кръстена на цар Смилец управлявал от 1292 до 1298 г. След няколко поредни неуспешни опита да спре татарското влияние в България, цар Георги I Тертер принудително абдикира.Тогава Смилец заема българския престол със съгласието на татарския хан Ногай. След като става цар, започва война с Византия, но претърпява пълен неуспех.Впоследствие след още няколко неуспешни опита във вътрешната и външната политика на страната,Смилец губи и малкото доверие,което някога е имал сред болярското съсловие. Вторият представител на династията е синът на Смилец - Иван поради малолетието си е управлявал заедно с майка си Смилцена и деспота на Крън Алдимир. През есента на 1299 г. синът на починалият вече хан Ногай - Чака и синът на цар Георги I Тертер - Теодор Светослав успяват да стигнат до Търново с малка войска, където Теодор Светослав подкупва болярите, за да влезе в столицата.Там те провъзгласяват сина на Ногай за цар на България. Смилцена и синът ѝ Иван IV Смилец бягат първоначално в Крън, а след това в Константинопол.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]