Иван IV Смилец
| Иван IV Смилец | |
|---|---|
| цар на България | |
| Лични данни | |
| Управление | 1298-1299/1300 |
| Роден | |
| Починал |
преди 1330
|
| Предшественик | Смилец |
| Наследник | Светослав Тертер/Чака? |
| Семейство | |
| Династия | Смилец |
| Баща | Смилец |
| Майка | Смилцена Палеологина |
| Потомци | няма |
Йоан IV Смилец (Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог Смилец) е български цар от 1298 до есента на 1299/1300.
Съдържание
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Йоан IV e син на цар Смилец и царица Смилцена. Поради малолетието си управлява заедно с майка си и деспота на Крън Алдимир, женен за сестрата на Йоан IV Марина.
България започва да гради мирни отношения със съседното Сръбско кралство и за жена на сръбския престолонаследник е дадена една от дъщерите на Смилцена и Смилец. Майката на царя предлага брак на Стефан Милутин и управлението на една огромна Българо — Сръбска държава, ако признае престолонаследието на сина ѝ. Сръбският крал обаче отказва поради нежеланието си да повери в бъдеще Сърбия в български ръце.
През есента на 1299 г. Чака и Теодор Светослав успяват да стигнат до Търново с малка войска. Теодор Светослав подкупва болярите, за да влезе в столицата. Смилцена и синът ѝ Йоан IV Смилец бягат първоначално в Крън, а след това в Константинопол.
Последни години[редактиране | редактиране на кода]
В последните години от живота си Иван IV Смилец се замонашва под името Йоасаф в един от манастирите на Света гора.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Няма известен брак на Иван Смилец.
Той има 2 сестри:
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов. „Кой кой е в средновековна България“. С., 1999
- Андреев, Йордан, „България през втората четвърт на XIV век“. Велико Търново, 1993
- Андреев, Йордан, „Българските ханове и царе VII-XIV век“. С., 1998
- Божилов, Иван, „Фамилията на Асеневци (1186–1460 г.)“, С., 1985
| Смилец | → | Цар на България (1298 – 1299) | → | Светослав Тертер |
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
