Гаврил Радомир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гаврил Радомир
цар на България
Лични данни
Управление 15 октомври 1014август 1015
Роден
след 970
Починал
Погребан в Малко Преспанско езеро[1]
Предшественик Самуил
Наследник Иван Владислав
Семейство
Династия Комитопули[3]
Баща Самуил
Майка Агата
Бракове Маргьорита Унгарска [2]
Ирина от Лариса
Потомци Петър II Делян (от унгарката)
още петима сина и две дъщери (от Ирина)[4]
Гаврил Радомир в Общомедия

Гаврил (Гавраил, Габриел) Радомир е български цар (1014 – 1015), първороден син на цар Самуил и Агата. Във византийски извори е наричан и „Роман“.[5]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

На 14 юни 987 г. избухва свада между Самуил и брат му Арон, който водил преговори за мир с Василий II. Тя завършва с унищожаването на целия Аронов род с изключение на сина му Иван Владислав, за когото се застъпва неговият братовчед Гаврил Радомир. Допуска се, че Иван Владислав и Гаврил Радомир участват в битката при при Траянови врата в Ихтиманския проход през 986 г., когато византийците са разгромени. Тази теза е застъпена в някои исторически трудове, но редица изследователи я отхвърлят.[6]

Самуил и Гаврил Радомир са ранени при успешната за византийците битка при р. Сперхей през 996 г. Цар Самуил, на върха на своята мощ, оженва Гаврил Радомир за Маргьорита, дъщерята на унгарския владетел Геза (971 – 997). Този брак е разтрогнат след смъртта на Геза, тъй като българите не подкрепят сина му Стефан I в претенциите му за унгарския престол. В резултат на това византийци и унгарци чрез съвместни действия разгромяват българските войски на северозапад. Видин пада през 1003 г.

Непосредствено след битката при Беласица, през лятото на 1014 г., Гаврил Радомир разгромява войската на солунския дук Теофилакт Вотаниат край Струмица.[7] Цар Самуил умира на 6 октомври същата година.[8] Девет дни по-късно Гаврил Радомир, който не отстъпва по пълководчески дарби на баща си, заема престола.[9] Същата есен (1014 г.) император Василий II прониква с армията си до Битоля и опожарява дворците на Радомир.[10]

Според Скилица Гаврил Радомир е убит по време на лов от братовчед си Иван Владислав (лятото на 1015 г.), който се провъзгласява за цар и изпраща писмо на Василий II с предложение за мир и обещание за подчинение. Предполага се, че византийската дипломация участва в преврата. Най-възрастният син на Гаврил Радомир е измъчван и ослепен, а другите му деца се предават на Василий II в Охрид, след гибелта на цар Иван Владислав през 1018 г., заедно с царица Мария, нейните 5 синове и 6 дъщери, както и войводите.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Трите саркофага в базиликата „Свети Ахил“, за които се предполага, че са на Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владимир.

Гаврил Радомир има съвсем кратък брак с дъщеря на унгарския владетел Геза Унгарски (971 – 997). От този брак се ражда Петър Делян, предводител на българско въстание срещу византийското владичество през 1040 – 1041 г.[11]

Според хипотеза на Ян Младжов,[12] византолог в Историческия факултет на Университета по хуманитарни науки в Сан Диего, Гаврил Радомир и унгарската принцеса имат и дъщеря Агата, която е омъжена за английския престолонаследник Едуард Изгнаника.

След брака си с унгарката Гаврил Радомир се жени за Ирина от Лариса. От нея има петима синове и две дъщери, чиито имена не са известни.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В чест на Гаврил Радомир от 1942 година, най-високият връх на планината Беласица носи името Радомир.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Муцопулос, Николаос. „Базиликата „Свети Ахилий“ в Преспа. Един исторически паметник-светиня“, София, 2007.
  2. Маневски
  3. Съществува хипотеза, че родът на комитопулите е клон на династията Дуло. Тя се основава на предположението, че комит Никола е потомък на Гавраил, син на Симеон I, както и на хипотезата за произход на Крумовата династия от рода Дуло.[1]
  4. Родословна таблица на комитопулите, в: Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том I, част 2, София 1971, с. 832 (изтеглено на 16.12.2007)
  5. Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т.1, ч. 2, с. 704 (изд. София 1971)
  6. Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т.1, ч. 2, с. 639 – 640 (изд. София 1971)
  7. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 698 – 699
  8. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 701
  9. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 704 – 705
  10. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 706
  11. Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в средновековна България, София 1995, с. 314 – 315
  12. Mladjov, Ian. „Reconsidering Agatha, Wife of Eadward the Exile,“ in The Plantagenet Connection, vol. 11, Summer/Winter 2003, pp. 1 – 85.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Самуил
Печат на Първото българско царство
цар на България (1014 – 1015)
Иван Владислав
     Портал „Македония“         Портал „Македония