Гаврил Радомир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гаврил Радомир
български владетел
Роден
970 г.
Починал
август 1015 г. (45 г.)
ПогребанСвети Ахил, Гърция[1]
Управление
Период15 октомври 1014август 1015
ПредшественикСамуил
НаследникИван Владислав
Герб
Семейство
РодКомитопули[2]
БащаСамуил
МайкаАгата
Братя/сестриМирослава Българска
Теодора Косара
СъпругаИрина
Унгарска съпруга на Гаврил Радомир
ДецаПетър Делян
Гаврил Радомир в Общомедия

Гаврил (Гавраил, Габриел) Радомир е български цар в периода 1014 – март 1015 г., първороден син на цар Самуил и Агата. Във византийски извори е наричан и „Роман“.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

На 14 юни 987 г. избухва свада между Самуил и брат му Арон, водил преговори за мир с Василий II. Тя завършва с унищожаването на целия Аронов род с изключение на сина му Иван Владислав, за когото се застъпва неговият братовчед Гаврил Радомир. Допуска се, че Иван Владислав и Гаврил Радомир участват в битката при Траянови врата в Ихтиманския проход през 986 г., когато византийците са разгромени. Тази теза е застъпена в някои исторически трудове, но редица изследователи я отхвърлят.[4]

Самуил и Гаврил Радомир са ранени при успешната за византийците битка при река Сперхей през 996 г. Цар Самуил, на върха на своята мощ, оженва Гаврил Радомир за дъщерята на унгарския владетел Геза. Този брак е разтрогнат след смъртта на Геза, тъй като българите не подкрепят сина му Стефан I в претенциите му за унгарския престол. В резултат на това византийци и унгарци чрез съвместни действия разгромяват българските войски на северозапад. Видин пада през 1003 г.

Непосредствено след битката при Беласица през лятото на 1014 г. Гаврил Радомир разгромява войската на солунския дук Теофилакт Вотаниат край Струмица.[5] Цар Самуил умира на 6 октомври същата година.[6] Девет дни по-късно Гаврил Радомир заема престола.[7] Същата есен (1014 г.) император Василий II прониква с армията си до Битоля и опожарява дворците на Радомир.[8]

Според Йоан Скилица Гаврил Радомир е убит по време на лов от братовчед си Иван Владислав (март месец 1015 г.), който се провъзгласява за цар и изпраща писмо на Василий II с предложение за мир. Предполага се, че византийската дипломация участва в преврата. Според Дуклянската летопис Василий II обещава Драч на Иван Владислав за убийството.[9] Най-възрастният син на Гаврил Радомир е измъчван и ослепен, а другите му деца се предават на Василий II в Охрид, след гибелта на цар Иван Владислав през 1018 г., заедно с царица Мария, нейните деца, както и войводите.

Трите саркофага в базиликата „Свети Ахил“, за които се предполага, че са на Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владислав.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Гаврил Радомир се жени два пъти:

∞ 1. за дъщерята[10] на унгарския владетел Геза Унгарски, развод 988 или ок. 1000, от която има един син:

Според хипотеза на Ян Младжов,[11] византолог в Историческия факултет на Университета по хуманитарни науки в Сан Диего, Гаврил Радомир и унгарската принцеса имат и дъщеря Агата, която е омъжена за английския престолонаследник Едуард Изгнаника. Втората хипотеза за българския произход на Агата е на руската византоложка К. Капсаликова. Според нея Агата не е дъщеря, а внучка на Гаврил Радомир от неговия син Петър Делян.

∞ ок. 999 за Ирина от Лариса, известна и като Ирина Каматерос/ Ирина Радомирова[12], от която има:

  • пет сина и две дъщери, чиито имена не са известни.[13]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В чест на Гаврил Радомир най-високият връх на планината Беласица носи името Радомир от 1942 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Муцопулос, Николаос. „Базиликата „Свети Ахилий“ в Преспа. Един исторически паметник-светиня“, София, 2007.
  2. Съществува хипотеза, че родът на комитопулите е клон на династията Дуло. Тя се основава на предположението, че комит Никола е потомък на Гавраил (син на Борис I), както и на хипотезата за произход на Крумовата династия от рода Дуло.
  3. Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т.1, ч. 2, с. 704 Архив на оригинала от 2008-10-19 в Wayback Machine. (изд. София 1971)
  4. Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т.1, ч. 2, с. 639 – 640[неработеща препратка] (изд. София 1971)
  5. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 698 – 699 Архив на оригинала от 2008-10-21 в Wayback Machine.
  6. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 701 Архив на оригинала от 2008-10-21 в Wayback Machine.
  7. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 704 – 705 Архив на оригинала от 2008-10-19 в Wayback Machine.
  8. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 706 Архив на оригинала от 2008-10-19 в Wayback Machine.
  9. Летопись попа Дуклянина, XXXVI
  10. Маневски // Архивиран от оригинала на 2007-09-28. Посетен на 2007-09-08.
  11. Mladjov, Ian. „Reconsidering Agatha, Wife of Eadward the Exile“, in The Plantagenet Connection, vol. 11, Summer/Winter 2003, pp. 1 – 85.
  12. за да се отличи от другата Ирина – императрица на Византия
  13. Родословна таблица на комитопулите, в: Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том I, част 2, София 1971, с. 832 Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.. Посетен на 16 декември 2007.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Самуил
Печат на Първото българско царство
Печат на Първото българско царство
цар на България (1014 – 1015)
Иван Владислав