Радомир (връх)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Радомир.

Радомир
Калабак
Поглед към връх Радомир от североизток
Поглед към връх Радомир от североизток
Bulgaria Blagoevgrad Province relief location map.jpg
41.3214° с. ш. 23.1206° и. д.
Местоположение на картата на България Област Благоевград
Общи данни
Местоположение Област Благоевград, България
Част от Беласица
Надм. височина 2029 m
Радомир
Калабак
в Общомедия

Радомир (до 29 юни 1942 г. Калабак[1], на гръцки: Καλαμπάκα, Калабака) е най-високият връх на планината Беласица – 2029 метра в България.

Мстоположение[редактиране | редактиране на кода]

Върхът отстои на 9 километра югозападно от Петрич. Издига се на главното планинско било, западно от връх Дебело бърдо и източно от връх Лозен. Има пирамидална форма с много стръмни западни и южни склонове. Изграден е от метаморфни скали. Почвите са планинско-ливадни и кафяви горски. Обрасъл е със субалпийска тревна растителност. По билото му минава държавната граница между България и Гърция. Върхът е маркиран с гранична пирамида №24.

Име[редактиране | редактиране на кода]

До 1942 година той носи името Калабак, име все още използвано от местното население. Новото му име е дадено в чест на българския цар Гаврил Радомир.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

  • Връх Радомир е включен в инициативата на БТС „Покорител на 10-те планински първенци“.[2]

Маршрути[редактиране | редактиране на кода]

Основни изходни пунктове за изкачването му са град Петрич (6 часа), село Самуилово (5 часа) и хижите Лопово (2 часа), Конгур (3 часа) и Беласица (4,30 часа) на българска територия, както и село Мандраджик (6 часа) на гръцка територия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 179.
  2. Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр.175.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]