Ботев (връх)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ботев.

Ботев
Botev.jpg
Bulgaria Plovdiv Province relief location map.jpg
42.7167° с. ш. 24.9333° и. д.
Местоположение на картата на България Област Пловдив
Общи данни
Местоположение Област Пловдив, България
Част от Калоферска планина
Стара планина
Надм. височина 2376 м m

Обект на БТС Opoznai-bg.gif 46а. Връх Ботев
Ботев в Общомедия

Ботев (до 29 юни 1942 г. Юмрукчал, до 5 януари 1946 г. Фердинандов връх, до 14 март 1950 г. Юмрукчал)[1] е най-високият връх в Стара планина с надморска височина 2376 м. Намира се в община Карлово, Пловдивска област.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Върхът се намира в Централна Стара планина, близо до Карлово и Калофер. Представлява обширно пасище с гранитна основа, страдащо от значителна ерозия, причинена от мащабното строителство и полагането на множество кабелни трасета.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Върхът в миналото се нарича Юмрукчал (понякога Юмрючал), после Фердинандов връх (1942 – 1946, наречен на изкачилия го цар Фердинанд I) и пак Юмрукчал (1946 – 1950). Преименуван е в чест на Христо Ботев[2] през 1950 г.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Метеорологичната станция

На връх Ботев са изградени метеорологична станция и радиорелейна и телевизионна станция (отворена на 10 юли 1966 г.), която покрива с телевизионен и радио сигнал над 65% от територията на България[3].

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Маршрути[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-краткият маршрут за изкачване на върха е през южното било на планината от хижа „Рай“. Преходът отнема около 2,5 – 3 часа, минава се по така наречената Тарзанова пътека. Пътеката се вие леко встрани от Райското пръскало. Първите 400 метра са по-стръмни, но безопасни. Надолу се открива впечатляваща гледка от Джендема – вековни гори, недостъпни скали, огромни и стръмни долини, невероятна зеленина и разнообразен животински свят. Виждат се върховете Амбарица, Купена, Жълтец и т. н. [4]Нагоре наклонът намалява и височината нараства монотонно до 2376 м на върха. Връх Ботев е най-ветровитото място в България и изисква подходяща екипировка.
  • Други възможности за изкачване са от хижа Плевен с преход от 3,5 – 4 часа, от хижа Тъжа с поход от 4,5 – 5 часа, и от хижа Васил Левски за 3,5 – 4 часа.
  • От запад към върха води билен маршрут, който започва от хижа Добрила. Трудността му е от степен IV. Лятото в хубаво време се минава сравнително лесно от всеки средностатистически турист. Има на места въжета за улеснение, като на едно- две места е нужно да се наберете, а другаде да се спуснете почти само на ръце. При хубаво време и добра видимост, които там са рядкост, предлага неповторими гледки към Северна и Южна България.
Изглед от полите на Средна гора над Калофер. Отпред е Райското пръскало
  • Хубав зимен маршрут е Карлово – хижа Равнец – Кочмара – Петолъчката – връх Жълтец – заслон „Ботев“ – връх Ботев. При хубаво време, но с лепящ се по снегоходките сняг, който прави ходенето трудно, за физически добре подготвен човек с раница около 14 кг, маршрутът се изминава за 8 часа, но е доста изморително. По този маршрут не е наложително използването на котки, но с тях се ходи стабилно и бързо, ако е заледено, и затова носенето им по този маршрут е главно за улеснение.

Южните склонове на върха са стръмни и на места пресечени от отвесни скали (наречени Райски скали), подходящи за катерене. Там се намира най-високият водопад в България и на Балканския полуостров, наречен Райско пръскало, с височина 124,5 м. Водопадът се захранва от снежните преспи, намиращи се под върха.

Инциденти[редактиране | редактиране на кода]

При недостатъчен туристически опит и подготовка и липса на компетентен водач трябва да се внимава в маркировката, в противен случай има опасност туристите да се изгубят или да пострадат. Характерни са случаите през май и декември 2014 г. [5],[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 33 – 34.
  2. Кънчо Пеевски. Наименуването на връх Ботев. // duma.bg. Дума, 6 юли 2005. Посетен на 4 януари 2013.
  3. РТСС „Ботев“, predavatel.bg
  4. Aleksndar-snimka.bg – Панорама, снимки № 17, 22, 25
  5. Откриха тримата младежи, изгубени в Стара планина
  6. Издирват пострадал турист в района на връх Ботев

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]