Ком – Емине

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ком - Емине)
Jump to navigation Jump to search
Маркировки по маршрута „Ком-Емине“ (на информационно табло пред хижа „Ком“)

„Ком – Емине“, известен още като маршрут „E3“, е название на най-дългия маркиран пешеходен туристически маршрут в България, наричан в миналото „Маршрут на дружбата“.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Крайните точки на маршрута са връх Ком на запад, в непосредствена близост до границата със Сърбия, и нос Емине на Черно море, най-източната точка на Стара планина. Трасето му съвпада с финалната отсечка на европейския туристически маршрут E3, който свързва Атлантическия океан с Черно море.

Трасето на маршрута е с приблизителни дължина 560 – 580 km[1] (650 – 700 km по други данни)[2][3], 20 500 m положителна и 21 500 m отрицателна денивелация.[1]

Средата на маршрута се намира около хижа „Узана“, като съвпада и с географския център на България. Изкачват се повече от 100 старопланински върха.[4]

Изминаването на разстоянието е постижимо за 18 – 25[2] (първоначално 30[3]) дни в летни условия и 28 дни в зимни.[5] Времето за преодоляването му варира и зависи от физическата форма на участниците и метеорологичните условия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за пешеходно преминаване по билото на Стара планина е спомената първоначално от Алеко Константинов.[3] През 1933-та е осъществена от Павел Делирадев и Тодор Цветков и описана от Павел Делирадев в първия пътеводител за трасето „Отъ Комъ до Емине“.[3]

Походът е повторен едва през 1953 г. от членове на Републиканската комисия по туризъм при Върховния комитет за физкултура и спорт (ВКФС) и е уточнен окончателно при последващите две изминавания през 1955 и 1959 г.[4]

Първият успешен зимен поход е направен през 1961 г. от двама души.[5] Първото преминаване по маршрута в обратна посока (от нос Емине към връх Ком) е осъществено през юли 1968 г. от група на Русенския университет – ВИММЕСС.[4]

Опити за най-бързо преминаване[редактиране | редактиране на кода]

Днес освен за пешеходни туристически преходи „Ком – Емине“ се използва и като трасе за велосипедни и извъншосейни състезания. Близо 30 години най-доброто постижение за най-бързо преминаване пеша е на Любомир Палакарчев, 5 дни и 14 часа, направено през 1987 г.[6] На 11 август 2015 г. Божидар Антонов го подобрява, завършвайки за 5 дни, 10 часа и 10 минути, с 3.50 часа по-добро време от това на Палакарчев.[7] 18 дни по-късно, на 29 август 2015 г., Кирил Николов - Дизела поставя нов рекорд, преминавайки маршрута за 4 дни, 13 часа, 5 минути и 30 секунди, с около 21 часа по-малко от Божидар Антонов.[8]

Туристическа инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Хижи[редактиране | редактиране на кода]

Хижите, заслоните и туристическите спални по пътя са сравнително добре разпределени. Въпреки това не всички работят постоянно, някои имат хижари само в почивните дни, а в други храна се осигурява с предварително поръчване. Ситуацията в отделните обекти се променя във времето и планирането на похода изисква осведомяване за актуалното им състояние. При носене на палатка бивакуването е независимо от туристическата инфраструктура и се съобразява най-вече с разположението на източници на вода.

Маркировка[редактиране | редактиране на кода]

Лятната маркировка се състои от червена линия, оградена от две бели линии. Поставя се върху неподвижни добре видими плоскости по маршрута (дървета, камъни, сгради и др.). Зимната маркировка, която на много места съвпада с лятната, представлява бетонирани в земята метални стълбове, боядисани в редуващи се ивици в жълт и черен цвят.

Пътеводители и карти[редактиране | редактиране на кода]

  • Пътеводител „Отъ Комъ до Емине“, Павел Делирадев, 1934;[3]
  • Пътеводител „Със ски от Ком до Емине“, издание на „Малка туристическа библиотека“, неизвестен автор, 1961;[5]
  • Пътеводител „От Ком до Емине“, Г. Данов и колектив, 1974;[4]
  • Комплект от 7 карти „Европейски маршрут Е–3 Атлантически океан – Карпати – Стара планина – Черно море“, с описание на маршрута на български, немски и английски език, „Картография“, София, издания 1986 и 1991;[9]
  • Онлайн-пътеводител „Централна Стара планина. Кратък Пътеводител“, Чавдар Чапкънов (pelitko), 2014 (съдържа отсечките от трасето „Ком – Емине“ между Арабаконак и прохода Вратник);[10]
  • Пътеводител „Ком – Емине“, Живко Момчев, ТД „Ойларипи“, в две издания 2015 и 2016 г., с вариант на английски език;[11][12]
  • „Пътеводител Ком – Емине“, Яница Илиева, Стефан Илиев, серия статии, достъпни онлайн в архива на в-к „Ехо“ след февруари 2016;[13]
  • „По билото на Стара планина – от връх Ком до нос Емине. Туристически пътеводител“, Димо Колев, 2016;[14]
  • Онлайн-карта BgMountains с маршрута „Ком – Емине“;[15]
  • Онлайн-карта Openstreetmap с маршрута „Ком – Емине“.[16]

Примерен маршрут[редактиране | редактиране на кода]

Примерни отсечки и времена за изминаването им от комплекта от 7 карти на държавното Издателство „Картография“ от 1991 г.:[9]

Карта №1 „Ком – Мургаш“

Карта №2 „Мургаш – Вежен“

Карта №3 „Вежен – Тъжа“

Карта №4 „Тъжа – Проход на Републиката“

Карта №5 „Проход на Републиката – Котел“

Карта №6 „Котел – Дъскотна“

Карта №7 „Дъскотна – Емине“

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б По филтрирани GPS-данни от колоездачно и пешеходно преминавания, Планинарски форум planina.e-psylon.net. Посетен на 14.08.2017.
  2. а б Яница Илиева, Стефан Илиев, „Пътеводител Ком – Емине“, в-к „Ехо“, бр. 2, 2016.
  3. а б в г д Павел Делирадев, „Отъ Комъ до Емине“, 1934.
  4. а б в г Г. Данов и колектив, „От Ком до Емине“, 1974.
  5. а б в „Със ски от Ком до Емине“, неизвестен автор, „Малка туристическа библиотека“, 1961.
  6. Венелина Величкова, „Маратонецът – ветеран“, интервю с Любомир Палакарчев, www.360mag.bg, 28.04.2015. Посетен на 29.08.2015.
  7. Божидар Къртунов, „Божидар Антонов: Голямото постижение в пробега Ком – Емине си остава на Палакарчев“, „Дневник“, 13.08.2015. Посетен на 29.08.2015.
  8. Ева Костова, „Дизела финишира и подобри рекорда Ком-Емине“, Нова ТВ, 29.08.2015. Посетен на 29.08.2015.
  9. а б „Европейски маршрут Е–3 Атлантически океан – Карпати – Стара планина – Черно море“, комплект от 7 карти с описание на маршрута на български, немски и английски език, автори на текста и консултанти к.г.н. Т. Ненов, Ив. Кандиларов, отг. редактор инж. Л. Старикова, техн. редактор инж. Кр. Хрисчев, „Картография“, София, 1991 г. (първо издание 1986 г.).
  10. Чавдар Чапкънов (pelitko), „Централна Стара планина. Кратък Пътеводител“.
  11. Живко Момчев, „Ком-Емине. Пътеводител по билото на Стара планина“, komemine.com. Посетен на 14.08.2017.
  12. Zhivko Momchev, „Kom-Emine. A guidebook along the main ridge of the Balkan mountains“, komemine.com. Посетен на 14.08.2017.
  13. Яница Илиева, Стефан Илиев, „Пътеводител Ком – Емине“, поредица статии, в-к „Ехо“, онлайн архив.
  14. Димо Колев, „По билото на Стара планина – от връх Ком до нос Емине“, на сайта www.guide-staraplanina.com. Посетен на 21.07.2017.
  15. Онлайн карта BgMountains с маршрута „Ком – Емине“.
  16. Онлайн карта Openstreetmap с маршрута „Ком – Емине“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]