Троянски проход

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Троянският проход (познато също като Беклемето) е планински проход (седловина) в централната част на Троянска планина (част от Средна Стара планина).

Обхваща територия, която е попада в 2 административни области в централната част на страната - Ловеч (Община Троян) и Пловдив (Община Карлово).

Панорама от Беклемето към северните склонове на Стара планина

География[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на прохода е 40,8 km, надморската височина на седловината Беклемето е 1525,5 m. Троянският проход е най-високият проход в Стара планина.

Проходът свързва долината на река Бели Осъм на север с Карловската котловина при село Кърнаре на юг. Трасето започва на 523 m н.в. в село Балканец, изкачва се на юг по северния склон на Троянска планина през гъсти букови гори и след 18,1 км достига седловината Беклемето на 1525,5 m н.в. От там пътят започва дълго и продължително спускане, с множество завои по южния, скалист и стръмен склон на планината и след 22,7 km слиза в северозападната част на Карловската котловина, при село Кърнаре, на 562 m н.в.

През прохода от север на юг преминава последния участък от 40,8 km на второкласния Републикански път II-35 (от km 85.5 до km 126.3), Плевен - Ловеч - Троян - Кърнаре. Поради високата надморска височина и обилните снеговалежи и снегонавявания в района през зимния сезон проходът не се поддържа и се затваря за движение на МПС.

История[редактиране | редактиране на кода]

На места в района са запазени фрагменти от древен римски път (Via Trayana). Тук по времето на римския император Траян Август започва строителството на пътната артерия с крепости около нея. Северно от прохода се е намирала крайпътната станция Ад Радицес, южно – Суб Радицес. В района на Беклемето също се е намирала билната крайпътна станция Монтемно (Монте Аемо), чийто основи и досега личат. Събирайки в себе си няколко селищни пътеки, пътят е преминавал през 9 тракийски селища и укрепления в района на Троянска община, на курорта Беклемето, връх Курт хисар (Вълча крепост) на югоизток и е слизал в района на село Христо Даново. Трасето е част от пътя Ескус – Филипопол, който е бил сред най-преките връзки от Дунавския лимес до провинция Тракия. Той е свързвал Крайдунавския с Централния път, пресичайки Хемус през днешния Троянски проход.

Паметник[редактиране | редактиране на кода]

Близо до Троянския проход е разположен паметникът Арка на свободата на връх Горалтепе (1595 m), намиращ се на 15 минути ход източно от най-високата точка на прохода Беклемето. До нея се стига по тесен и асфалтиран път, от южната страна на билото, като се минава през местността Костов полугар.

Паметникът е посветен на руските и съветските освободители - на Преминаването на Троянския отряд през Стара планина и боевете в началото на януари 1878 г. по време на Руско-турската освободителна война, както и на Червената армия, влязла в България през септември 1944 г. Тя е масивна структура от бетон с височината от 35 метра. На арката чрез барелефи са изобразени български хайдути и партизани, както и руски и съветски войници. Те са посрещани символично с хляб и сол от жени в български народни носии, съответно през 1878 и 1944 г., които се виждат ясно от северната страна на арката.

Паметникът е върху площадка, от която на север се виждат долините на Бели Осъм и Троян, а на юг се разкрива гледка към Средна гора, Родопите и Рила, а на изток и запад се виждат най-известните върхове на Стара планина, включително най-високият връх Ботев.

Паметникът

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Преди седловината Беклемето, на северния склон на планината, се намира курортното селище Беклемето. Състои се от хотели с 3-4 звезди, както и почивни станции на троянски заводи. Курортът разполага с 2 км писти за алпийски ски, както и отлична писта за ски-бягане и биатлон в България. През лятото от тук тръгват туристически маршрути към хижите „Дерменка“, „Козя стена“, „Чучул“ и др.

Изглед от Беклемето

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]