Ботев (връх)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Връх Ботев)
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ботев.

Ботев
Botev.jpg
Bulgaria Plovdiv Province relief location map.jpg
42.7167° с. ш. 24.9333° и. д.
Местоположение на картата на България Област Пловдив
Общи данни
Местоположение България
Област Пловдив
Част от Калоферска планина
Стара планина
Надм. височина 2376 m

Обект на БТС Opoznai-bg.gif 46а. Връх Ботев
Ботев в Общомедия

Ботев е най-високият връх на Стара планина и на нейния дял Калоферска планина, висок е 2376 метра.

Представлява обширно пасище с гранитна основа, страдащо от значителна ерозия,която е причинена от десетилетия пешеходен туризъм и вероятно спомогната от мащабното строителство и полагането на множество кабелни трасета[източник? (Поискан преди 20 дни)].

На връх Ботев са изградени метеорологична станция и радиорелейна и телевизионна станция (отворена на 10 юли 1966 г.), която покрива с телевизионен и радио сигнал над 65% от територията на България[1].

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Върхът се намира в Троянско-Калоферския дял на Средна Стара планина, на границата между област Ловеч и област Пловдив. Най-близо разположените градове на юг от билото са Карлово и Калофер, а на север - град Априлци.

Име[редактиране | редактиране на кода]

  • до 29.06.1942 - Юмрукчал (понякога Юмрючал)
  • до 05.01.1946 - Фердинандов връх
  • до 14.03.1950 - Юмрукчал [2]
  • от 14.03.1950 - Ботев [3]

Релеф и геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Връх Ботев се намира в Троянско-Калоферска планина, част от Средна Стара планина. Счита се, че в района на вр. Ботев има навлечени стари гранитни структури от Средногорието - т. нар. Ботевски навлак.[4] Основно масивът е съставен от гранитни скали, датиращи от олигоцена - комплекс на средно киселите вулканити – латити, андезити, шошонити.[5]

Старомиоценското денудационно ниво в Стара планина има характер на пенеплен (заравненост), който е особено просторен на 2200 м н.в. и около първенеца в. Ботев, чийто огромен камбаноподобен корпус рязко доминира над широкообхватната му слаборазчленена околност.[6]

Плоският билен релеф около Ботев и Триглав е изолиран с високи откоси, които откъм север (Северния Джендем) се спускат стръмно от 2000-2200 м надолу, а от юг (Южен Джендем) - от 1800-1900 м.[7]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Метеорологичната станция

Върхът попада в планинския климатичен пояс. Той обхваща онези части от територията на България, които имат приблизителна надморска височина около и над 1000 м. Най-високите температури са през лятото, а най-ниските - през зимата. Времето е динамично, поради специфичното местоположение.

Станция I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII Год.
вр. Ботев 11,2 12,0 11,0 9,1 8,7 8,1 7,1 6,9 6,9 7,8 9,8 11,0 9,1

Средна месечна и годишна скорост на вятъра (m/s).[8] Източник: Кл. справочник на НРБ, т.4, 1982 г.

връх Ботев 2000-2013 г.
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Средни максимални температури (°C) −6,1 −5,1 −3,4 0,1 5,2 8,6 11,0 11,4 7,1 4,0 0,9 −3,7 2,4
Средни температури (°C) −8,2 −7,8 −5,6 −1,9 3,3 6,6 8,9 9,2 5,1 1,9 −1,2 −5,9 0,4
Средни минимални температури (°C) −10,4 −9,9 −7,8 −3,9 1,5 4,7 6,7 7,0 3,1 −0,2 −3,3 −8 -1,7
Източник: Stringmeteo.com

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Маршрути[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-краткият маршрут за изкачване на върха е през южното било на планината от хижа „Рай“. Преходът отнема около 2,5 – 3 часа, минава се по така наречената Тарзанова пътека. Пътеката се вие леко встрани от Райското пръскало. Първите 400 метра са по-стръмни, но безопасни. Надолу се открива впечатляваща гледка от Джендема – вековни гори, недостъпни скали, огромни и стръмни долини, невероятна зеленина и разнообразен животински свят. Виждат се върховете Амбарица, Купена, Жълтец и т. н. [9]Нагоре наклонът намалява и височината нараства монотонно до 2376 m на върха. Връх Ботев е най-ветровитото място в България и изисква подходяща екипировка.
  • Други възможности за изкачване са от хижа Плевен с преход от 3,5 – 4 часа, от хижа Тъжа с поход от 4,5 – 5 часа, и от хижа Васил Левски за 3,5 – 4 часа.
  • От запад към върха води билен маршрут, който започва от хижа Добрила. Трудността му е от степен IV. Лятото в хубаво време се минава сравнително лесно от всеки средностатистически турист. Има на места въжета за улеснение, като на едно-две места е нужно набиране, а другаде – спускане почти само на ръце. При хубаво време и добра видимост, които там са рядкост, предлага неповторими гледки към Северна и Южна България.
Изглед от полите на Средна гора над Калофер. Отпред е Райското пръскало
  • Хубав зимен маршрут е Карлово – хижа Равнец – Кочмара – Петолъчката – връх Жълтец – заслон „Ботев“ – връх Ботев. При хубаво време, но с лепящ се по снегоходките сняг, който прави ходенето трудно, за физически добре подготвен човек с раница около 14 kg, маршрутът се изминава за 8 часа, но е доста изморително. По този маршрут не е наложително използването на котки, но с тях се ходи стабилно и бързо, ако е заледено, и затова носенето им по този маршрут е главно за улеснение.

Южните склонове на върха са стръмни и на места пресечени от отвесни скали (наречени Райски скали), подходящи за катерене. Там се намира най-високият водопад в България и на Балканския полуостров, наречен Райско пръскало, с височина 124,5 м. Водопадът се захранва от снежните преспи, намиращи се под върха.

Инциденти[редактиране | редактиране на кода]

При недостатъчен туристически опит и подготовка и липса на компетентен водач трябва да се внимава в маркировката, в противен случай има опасност туристите да се изгубят или да пострадат. Характерни са случаите през май и декември 2014 г. [10],[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. РТСС „Ботев“, predavatel.com
  2. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 33 – 34.
  3. Кънчо Пеевски. Наименуването на връх Ботев. // duma.bg. Дума, 6 юли 2005. Посетен на 4 януари 2013.
  4. Румен Пенин, Природна география на България, стр. 170, София, 2007 г., изд. Булвест 2000
  5. Геоложка карта на МОСВ, http://bg-zlato.com/images/Geologia.jpg
  6. М. Георгиев, Физическа география на България, София, 1991 г., Университетско издателство СУ "Климент Охридски"
  7. География на България, том 1, изд. на БАН, 1966 г.
  8. Климатичен справочник на НРБ, т.4, 1982 г.
  9. Aleksndar-snimka.bg – Панорама, снимки № 17, 22, 25
  10. Откриха тримата младежи, изгубени в Стара планина
  11. Издирват пострадал турист в района на връх Ботев

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]