Левски (връх)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Амбарица)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Левски.

Амбарица пренасочва насам. За хижата вижте Амбарица (хижа).

Левски
Връх Левски (Амбарица) от юг
Връх Левски (Амбарица) от юг
Bulgaria Lovech Province relief location map.jpg
42.7203° с. ш. 24.7814° и. д.
Местоположение на картата на България Област Ловеч
Общи данни
Местоположение България
Област Ловеч
Област Пловдив
Част от Троянска планина
Стара планина
Надм. височина 2166 m

Левски (Амбарица) е връх в Троянска планина, Средна Стара планина. Висок е 2166 m.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Върхът е вододел между Южна и Северна България. Разположен е западно от връх Голям Купен и е граничен за общините на Сопот и Троян. Представлява типичен двоен връх с полегато и тревисто било. През него преминава маркировката на алпийския траверс хижа Добрила – връх Ботев. От западната му страна се стичат две малки ручейчета, които се съединяват и са наречени „Чатал чучур“ – като всъщност това е началото на река Черни Осъм.

Име[редактиране | редактиране на кода]

  • До 29 юни 1942 името е Амбарица. Легендата разказва, че тук са били хамбарите (житницата) на Крали Марко, и оттук и името „Амбарица“.
  • До 27 април 1945 името е Васил Левски. Преименуван на националния герой.
  • От 27 април 1945 името е Левски. Преименуван на прозвището на Васил Левски.[1]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Върхът се изкачва лесно от хижа Добрила (1 час) и хижа Амбарица (2 часа).

Инциденти[редактиране | редактиране на кода]

През декември 1994 година, поради несъобразяване с тежките зимни метереологични условия и разнородност в групата, в околностите на върха загиват 12 туристи от град Кърджали.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 128.