Калоферска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Калоферска планина
Връх Ботев гледан от запад, от връх Кафадикилди
Връх Ботев гледан от запад, от връх Кафадикилди
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.718° с. ш. 24.917° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Област Ловеч
Област Пловдив
Област Габрово
област Стара Загора
Част от Стара планина
Най-висок връх Ботев
Надм. височина 2375,4 m

Калоферска планина е планина в Средна Стара планина, най-висок дял на Стара планина, в областите Габрово, Ловеч, Пловдив и Стара Загора, между Троянска планина и Шипченска планина. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Средния Предбалкан и Средна Стара планина.

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Калоферска планина се издига в централната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 35 km и максимална ширина до 20 km. На запад долините на реките Черни Осъм и Стара река и седловина, висока (1950 m) я отделят от Троянска планина, а на изток долините на реките Росица и Габровница (ляв приток на Тунджа) и Химитлийския проход (1210 m) — от Шипченска планина. На север Новоселската и Кръвенишката котловини я отделят от планинския Черновръшки рид, част от Средния Предбалкан. На юг се спуска стръмно към източната част на Карловската котловина и западната част на Казанлъшката котловина, а чрез планински праг Стражата, разположен между двете котловини се свързва със Сърнена Средна гора.

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Билото на планината на запад е остро, а на изток широко и равно, издигнато над 2000 м н.в. Най-висока точка е връх Ботев (2375,4 m), разположен в централната ѝ част, който се явява и най-висока точка на цялата Стара планина:

Име Кота (m)
Ботев 2375,4
Малкият юмрук 2340,3
Голям Кадемлия (Триглав) 2276
Млечен чал 2254,7
Жълтец 2226,8
Параджика 2209
Голям Купен 2168,8
Юрушка грамада 2136,2
Малък Купен 2101
Голям Кръстец 2034
Костенурката 2034
Кочмара 1997,6

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Южните ѝ склонове обърнати към Карловската и Казанлъшката котловина са стръмни, фацетирани и дълбоко разчленени от река Тунджа и десните ѝ притоци Тъжа и Габровница и левите притоци на река СтрямаСтара река и Бяла река. Южното ѝ подножие е запълнено с големи наносни конуси. Северният склон е дълбоко разчеленен от реките Росица и Видима и техните начални притоци.

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Калоферска планина има сложно геоложко устройство. Образувана е върху Централнобалканската антиклинала и Ботеввръшкия навлак. Северният склон е изграден от юрски варовици, пясъчници и мергели, а южният — от палеозойски кристалинни скали и гранити.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвите са сиви горски и планинско-ливадни.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Билото и високите части на южния склон са покрити с високопланинска тревна растителност и храсти. Във високопланинския район на Триглав расте еделвайс. Северните склонове над 700-800 м н.в. са обрасли с букови гори. Южните склонове в голямата си част са обезлесени и еродирани, с отделни гори от бук, а в ниските части от горун, примесен с явор, шестил и храсталаци от келяв габър. В миналото са правеждани масови кампании за залесяване с иглолистни насаждения.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

Калоферска планина попада в границите на Национален парк „Централен Балкан“, в който се намират биосферните резервати „Джендема“ и „Стенето“.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

По южното подножие на планината са разположени градовете Карлово и Калофер и селата Васил Левски, Манолово и Тъжа, а по северното – град Априлци и селата Кръвеник, Табашка, Валевци и Угорелец.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Хижи[редактиране | редактиране на кода]

В Калоферската планина се намират следните хижи:

Име Надморска
Височина (m)
Действаща Места Ток Вода
"Васил Левски" 1400 Да 70 Да Да
"Рай" 1430 Да 120 Да Да
"Тъжа" 1520 Да 50 Да Да
"Мазалат" 1520 Да 56 Да Да
"Хубавец" 980 Да 50 Да Да
"Балкански рози" 1156 Да 30 Не Да
"Равнец" Да Да Да
"Плевен" 1504 Да 180 Да Да
"Видима" Да Да Да
"Русалка" 1130 Да 40 Да Да
"Соколна" 1350 Да 43 Да Да

Пътища[редактиране | редактиране на кода]

По цялото ѝ южно подножие, от град Карлово до село Габарево, на протежение от 34,5 km преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП "Гюешево" — СофияКарловоБургас, а успоредно на него и участък от трасето на Подбалканската жп линия СофияКарловоБургас.

През средната част на планината, през Русалийския проход, от Калофер до Априлци, преминава участък от третокласен път № 607 от Държавната пътна мрежа КалоферАприлциДрашкова поляна. В участъка от река Тунджа до хижа "Тъжа" пътят не е изграден и представлява горски (полски) път.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 234.