Калоферска планина
| Калоферска планина | |
 Връх Ботев гледан от запад, от връх Кафадикилди | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Ловеч Област Пловдив Област Габрово област Стара Загора |
| Част от | Стара планина |
| Най-висок връх | Ботев |
| Надм. височина | 2375,4 m |
| Подробна карта | |
 | |
Калоферска планина е планина в Средна Стара планина, най-висок дял на Стара планина, в областите Габрово, Ловеч, Пловдив и Стара Загора, между Троянска планина и Шипченска планина. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Средния Предбалкан и Средна Стара планина.[1]
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Калоферска планина се издига в централната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 35 km и максимална ширина до 20 km. На запад долините на реките Черни Осъм и Стара река и седловина, висока (1950 m) я отделят от Троянска планина, а на изток долините на реките Росица и Лешница (ляв приток на Тунджа) и Химитлийския (Ясенския) проход (1210 m) – от Шипченска планина. На север Новоселската и Кръвенишката котловини я отделят от планинския Черновръшки рид, част от Средния Предбалкан. На юг се спуска стръмно към източната част на Карловската котловина и западната част на Казанлъшката котловина, а чрез планински праг Стражата, разположен между двете котловини се свързва със Сърнена Средна гора.[1]
Върхове[редактиране | редактиране на кода]
Билото на планината на запад е остро, а на изток широко и равно, издигнато над 2000 м н.в. Най-висока точка е връх Ботев (2375,4 m), разположен в централната ѝ част, който е и най-висока точка на цялата Стара планина:[1]
| Име | Кота (m) |
|---|---|
| Ботев | 2375,4 |
| Малкият юмрук | 2340,3 |
| Голям Кадемлия (Триглав) | 2276 |
| Млечен чал | 2254,7 |
| Жълтец | 2226,8 |
| Параджика | 2209 |
| Голям Купен | 2168,8 |
| Юрушка грамада | 2136,2 |
| Малък Купен | 2101 |
| Голям Кръстец | 2034 |
| Костенурката | 2034 |
| Кочмара | 1997,6 |
Климат и води[редактиране | редактиране на кода]
Южните ѝ склонове обърнати към Карловската и Казанлъшката котловина са стръмни, фацетирани и дълбоко разчленени от река Тунджа и десните ѝ притоци Тъжа и Габровница и левите притоци на река Стряма – Стара река и Бяла река. Южното ѝ подножие е запълнено с големи наносни конуси. Северният склон е дълбоко разчеленен от реките Росица и Видима и техните начални притоци.[1]
Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]
Калоферска планина има сложно геоложко устройство. Образувана е върху Централнобалканската антиклинала и Ботеввръшкия навлак. Северният склон е изграден от юрски варовици, пясъчници и мергели, а южният – от палеозойски кристалинни скали и гранити.[1]
Почви[редактиране | редактиране на кода]
Почвите са сиви горски и планинско-ливадни.[1]
Флора[редактиране | редактиране на кода]
Билото и високите части на южния склон са покрити с високопланинска тревна растителност и храсти. Във високопланинския район на Триглав расте еделвайс. Северните склонове над 700 – 800 м н.в. са обрасли с букови гори. Южните склонове в голямата си част са обезлесени и ерозирани, с отделни гори от бук, а в ниските части от горун, примесен с явор, шестил и храсталаци от келяв габър. В миналото са правеждани масови кампании за залесяване с иглолистни насаждения.[1]
Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]
Калоферска планина попада в границите на Национален парк „Централен Балкан“, в който се намират биосферните резервати „Джендема“ и „Стенето“.[1]
Населени места[редактиране | редактиране на кода]
По южното подножие на планината са разположени градовете Карлово и Калофер и селата Васил Левски, Манолово и Тъжа, а по северното – град Априлци и селата Кръвеник, Табашка, Валевци и Угорелец.[1]
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
- Интересни природни забележителности са водопадите Райското пръскало, Сучурум, Сухото пръскало и Видимското пръскало, Тъжанското ждрело и Пеещите скали.[1]
- Северно от град Калофер, в долината на Бяла река е разположен Калоферски манастир „Рождество Богородично“.[1]
Хижи[редактиране | редактиране на кода]
В Калоферската планина се намират следните хижи:[1]
| Име | Надморска Височина (m) |
Действаща | Места | Ток | Вода |
|---|---|---|---|---|---|
| „Васил Левски“ | 1450 | Да | 70 | Да | Да |
| „Рай“ | 1430 | Да | 120 | Да | Да |
| „Тъжа“ | 1520 | Да | 50 | Да | Да |
| „Мазалат“ | 1520 | Да | 56 | Да | Да |
| „Хубавец“ | 980 | Да | 50 | Да | Да |
| „Балкански рози“ | 1156 | Да | 30 | Не | Да |
| „Равнец“ | Да | Да | Да | ||
| „Плевен“ | 1504 | Да | 180 | Да | Да |
| „Видима“ | Да | Да | Да | ||
| „Русалка“ | 1130 | Да | 40 | Да | Да |
| „Соколна“ | 1350 | Да | 43 | Да | Да |
Пътища[редактиране | редактиране на кода]
По цялото ѝ южно подножие, от град Карлово до село Габарево, на протежение от 34,5 km преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево“ – София – Карлово – Бургас, а успоредно на него и участък от трасето на Подбалканската жп линия София – Карлово – Бургас.[1]
През средната част на планината, през Русалийския проход, от Калофер до Априлци, преминава участък от третокласен път № 607 от Държавната пътна мрежа Калофер – Априлци – Драшкова поляна. В участъка от река Тунджа до хижа „Тъжа“ пътят не е изграден и представлява горски (полски) път.[1]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-38. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-39. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-50. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-51. Мащаб: 1 : 100 000.
