Калоферска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Калоферска планина
Връх Ботев гледан от запад, от връх Кафадикилди
Връх Ботев гледан от запад, от връх Кафадикилди
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.718° с. ш. 24.917° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Област Габрово, област Ловеч, област Пловдив, област Стара Загора)
Част от Стара планина
Надм. височина Ботев 2375,4 m

Калоферска планина е планина в Средна Стара планина, най-висок дял на Стара планина, в областите Габрово, Ловеч, Пловдив и Стара Загора, между Троянска планина и Шипченска планина. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Средния Предбалкан и Средна Стара планина.

Калоферска планина се издига в централната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 35 km и максимална ширина до 20 km. На запад долините на реките Черни Осъм и Стара река и седловина, висока (1950 m) я отделят от Троянска планина, а на изток долините на реките Росица и Габровница (ляв приток на Тунджа) и Химитлийския проход (1210 m) — от Шипченска планина. На север Новоселската и Кръвенишката котловини я отделят от планинския Черновръшки рид, част от Средния Предбалкан. На юг се спуска стръмно към източната част на Карловската котловина и западната част на Казанлъшката котловина, а чрез планински праг Стражата, разположен между двете котловини се свързва със Сърнена Средна гора.

Билото на планината на запад е остро, а на изток широко и равно, издигнато над 2000 м н.в. Най-висока точка е връх Ботев (2375,4 m), разположен в централната ѝ част, който се явява и най-висока точка на цялата Стара планина. Други по-високи върхове са: Голям Кадемлия (Триглав, 2276 m), Параджика (2209 m), Голям Купен (2168,8 m), Юрушка грамада (2136,2 m), Кочмара (1997,6 m) и др. На юг от главното било се издигат планинските дялове Равнец и Триглав.

Южните ѝ склонове обърнати към Карловската и Казанлъшката котловина са стръмни, фацетирани и дълбоко разчленени от река Тунджа и десните ѝ притоци Тъжа и Габровница и левите притоци на река СтрямаСтара река и Бяла река. Южното ѝ подножие е запълнено с големи наносни конуси. Северният склон е дълбоко разчеленен от реките Росица и Видима и техните начални притоци.

Калоферска планина има сложно геоложко устройство. Образувана е върху Централнобалканската антиклинала и Ботеввръшкия навлак. Северният склон е изграден от юрски варовици, пясъчници и мергели, а южният — от палеозойски кристалинни скали и гранити. Почвите са сиви горски и планинско-ливадни. Билото и високите части на южния склон са покрити с високопланинска тревна растителност и храсти. Във високопланинския район на Триглав расте еделвайс. Северните склонове над 700-800 м н.в. са обрасли с букови гори. Южните склонове в голямата си част са обезлесени и еродирани, с отделни гори от бук, а в ниските части от горун, примесен с явор, шестил и храсталаци от келяв габър. В миналото са правеждани масови кампании за залесяване с иглолистни насаждения.

По южното подножие на планината са разположени градовете Карлово и Калофер и селата Васил Левски, Манолово и Тъжа, а по северното — град Априлци и селата Кръвеник, Табашка, Валевци и Угорелец.

Калоферска планина попада в границите на Национален парк „Централен Балкан“, в който се намират биосферните резервати „Джендема“ и „Стенето“. В планината са изградени хижите: „Васил Левски“, „Рай“, „Тъжа“, „Мазалат“, „Хубавец“, "Балкански рози", "Равнец", "Плевен", "Видима", "Русалка" и „Соколна“.

Интересни природни забележителности са водопадите Райското пръскало, Калоферското пръскало, Сучурум, Сухото пръскало и Видимското пръскало, Тъжанското ждрело и Пеещите скали. Северно от град Калофер, в долината на Бяла река е разположен Калоферския мъжки манастир.

По цялото ѝ южно подножие, от град Карлово до село Габарево, на протежение от 34,5 km преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП "Гюешево" — СофияКарловоБургас, а успоредно на него и участък от трасето на Подбалканската жп линия СофияКарловоБургас.

През средната част на планината, през Русалийския проход, от Калофер до Априлци, преминава участък от третокласен път № 607 от Държавната пътна мрежа КалоферАприлциДрашкова поляна. В участъка от река Тунджа до хижа "Тъжа" пътят не е изграден и представлява горски (полски) път.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]