Габровница (приток на Тунджа)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Габровница.
| Габровница (Акдере) | |
|---|---|
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
| Местоположение | България Област Стара Загора Община Павел баня |
| Дължина | 20 km |
| Начало | |
| Място | Калоферска планина, Стара планина, на 1,2 km източно от връх Триглав |
| Координати | |
| Надм. височина | 2200 m |
| Устие | |
| Място | ляв приток на Тунджа (влива се в язовир „Копринка“) → Марица → Бяло (Егейско море) |
| Координати | |
| Надм. височина | 390 m |
Габровница (или Акдере) е река в Южна България, област Стара Загора, Павел баня, ляв приток на Тунджа (влива се в язовир „Копринка“). Дължината ѝ е 20 km.[2]
Река Габровница извира на 2200 m н.в. в Калоферска планина на Стара планина, на 1,2 km източно от връх Триглав (2275 m). В най-горното си течение има източна посока, като постепенно завива на югоизток и юг и протича в много дълбока и тясна долина с голям надлъжен наклон. При село Скобелево напуска планината като образува голям наносен конус и навлиза в Казанлъшкото поле. Влива се отляво в река Тунджа (в западната част на язовир „Копринка“) на 390 m н.в., на 1,5 km южно от село Долно Сахране.[2]
Основни притоци: Балаклъдере (ляв), Карамандра дере и Курудере (леви).[2]
Максималният отток е през периода от март до юни в резултата от снеготопенето в Стара планина, а минимумът – от юли до октомври.[2]
По течението на реката в Община Павел баня са разположени 4 села: Скобелево, Асен, Горно Сахране и Долно Сахране.[2]
В Казанлъшкото поле водите ѝ се използват за напояване.[2]
Долината на реката е известна със своята девствена природа, като част от горния ѝ водосборен басейн попада в резервата Пеещи скали.[2]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-39. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-51. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б -833901 // GEOnet Names Server. 11 юни 2018 г.
- ↑ а б в г д е ж Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 127.