Копринка (язовир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за язовир Копринка. За разположеното в близост село вижте Копринка. За едноимменния род гъби вижте Копринки.

Копринка
Копринка.jpg
Местоположение
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.6° с. ш. 25.3167° и. д.
Местоположение Област Стара Загора, България
Надм. височина 390 m
Построен 1955
Язовирна стена
Височина 44 m
Езеро
Дължина 7,4 km
Ширина 1,2 km
Площ 8,4 km²
Воден обем 140 000 000 m³
Приток Тунджа
Отток Тунджа
Копринка в Общомедия
Изглед към язовира
Водната централа по време на изпускане на водите декември, 2014 г.
Данни за язовир „Копринка“
Изглед към язовира
Изглед от язовир Копринка

„Копринка“ (от 14 март 1950 г. до 27 ноември 1992 г. наричан „Георги Димитров“)[1] е язовир на река Тунджа.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е по поречието на река Тунджа, в Долината на розите, на 7 km от град Казанлък. Дълъг е около 3 km и има множество ръкави и заливи.

Предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Основното предназначение на хидровъзела е комплексното използване (напояване, промишлено водоснабдяване и електропроизводство) на водите на р. Тунджа, която събира водите си от южните склонове на Централна Стара планина и северните склонове на Средна гора.

История[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за изграждането на язовир на реката възниква в началото на миналия век. За тази цел 1923 г. се създава водният синдикат „Тунджа“, който през 1928 г. изготвя проект за язовирна стена при с. Копринка и за деривация до Стара Загора. Поради липса на средства синдикатът преустановява дейността си през 1935 г.

След Втората световна война идеята се подновява и след обстойни проучвателни и проектни работи, извършени през 1946 г. от „Енергохидропроект“, нарочно създадената строителна секция „Копринка“ към Министерството на строежите започва строителството през 1947 г. Две години по-късно към Министерството на енергетиката се създава държавно стопанско предприятие „Копринка“, което продължава строителството, за да го завърши през 1955 г.

Схема на хидровъзел „Копринка“[редактиране | редактиране на кода]

Хидровъзел „Копринка“ включва язовир „Копринка“ с едноименната подязовирна водна централа, ВЕЦ „Стара Загора“, напоителни канали, главен деривационен канал с дължина 26 km, захранван допълнително от осем водохващания, изравнителен басейн под ВЕЦ „Копринка“ и горен изравнител на ВЕЦ „Стара Загора“. Деривацията включва безнапорен тунел с дължина 13 km, оразмерен за 22 m³ и заустващ в изравнител на ВЕЦ „Ст. Загора“.

Площта на водосборната област е 861,4 km², средногодишният валеж – 741 mm, a средногодишната валежна маса – 638х106 m³.

Язовирна стена[редактиране | редактиране на кода]

Язовирната стена е изградена по проекта на инженерите Минчо Иванов и Иван Савов, а главният напоителен канал е проектиран от инж. Разсолков.

Стената е тип – каменнозидана и земнонасипна дига. Височина от основата – 44,00 m и 7,00 m. Дължина по короната – 488,00 + 392,20 m. Кота корона – 392,20 m.

Преливникът разполага с 5 преливни клапи с електромеханично задвижване и с размери 8,25/5,00 m.

ВЕЦ „Копринка“[редактиране | редактиране на кода]

ВЕЦ „Копринка“ е подязовирна водноелектрическа централа под чашата на яз. Копринка. Разполага с една турбина тип Каплан с мощност 7 MW. Максималното водно количество на централата е 25 m3/s, а средногодишното производство на електричество се равнява на 12,7 MWh.

ВЕЦ „Стара Загора“[редактиране | редактиране на кода]

ВЕЦ „Стара Загора“ е деривационна водноелектрическа централа, захранвана от главния деривационен канал на яз. Копринка. Падът на водата от деривацията е 132 m. Централата е оборудвана с 2 турбини тип Франсис с обща мощност 22,4 MW. Средногодишното производство на ВЕЦ „Стара Загора“ е 52 GWh.

Приватизация[редактиране | редактиране на кода]

На 23 август 2004 г. каскадата Копринка, включваща двете водно-електроцентрали и прилежащата им инфраструктура, е продадена на търг за 16,2 млн. лева. Победител е Енерго-Про България ЕАД, дъщерна фирма на чешката Energo-Pro A.C.

Археология и туризъм[редактиране | редактиране на кода]

При строителството на язовир „Копринка“ е разкопан и изцяло проучен тракийският град Севтополис от специалисти археолози към Археологически институт при БАН в периода 1948 – 1954 г.

Околността предлага добри условия за туризъм, риболов и водни спортове.

От 2003 г. всяка година през месец септември Национално движение „Русофили“ провежда национален събор на приятелите на Русия край язовира. През 2015 г. на 12 национален събор на русофилите в България край язовир „Копринка“ се събират над 12000 души.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 118.
  2. Тенева, Олга. XII-ият Национален събор на приятелите на Русия се проведе на язовир „Копринка“. // Официален сайт на НД „Русофили“, 08.09.2015. Посетен на 08.08.2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]