Копринка (язовир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за язовир Копринка. За разположеното в близост село вижте Копринка. За едноимменния род гъби вижте Копринки.

Копринка
Koprinka dam.jpg
Местоположение
МестоположениеОбласт Стара Загора, Република България
Надм. височина390 m
Построен1955 година
Язовирна стена
Височина44 m
Езеро
Дължина74 km
Ширина12 km
Площ12,5 km²
Воден обем142 200 000 m³
ПритокГабровница
Тунджа
ОттокТунджа
Водосб. басейн861,4 km²
Копринка в Общомедия
Водната централа по време на изпускане на водите декември 2014 г.
Данни за язовир „Копринка“
Изглед към язовира
Изглед от язовир Копринка

„Копринка“ (от 14 март 1950 г. до 27 ноември 1992 г. наричан „Георги Димитров“)[1] е язовир в централна България, разположен на горното течение на река Тунджа в област Стара Загора.

Язовирът е основното съоръжение на Хидровъзел „Копринка“, който има комплексно предназначение – напояване, промишлено водоснабдяване и електропроизводство.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Язовирът е разположен в землищата на селата Копринка, Долно Сахране, Горно Черковище и Виден,[2] по течението на река Тунджа в западната част на Казанлъшката котловина, на 3 km от град Казанлък. Дълъг е около 7 km и има множество ръкави и заливи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за изграждането на язовир на реката възниква в началото на миналия век. За тази цел 1923 г. се създава Водният синдикат „Тунджа“, който през 1928 г. изготвя проект за язовирна стена при село Копринка и за деривация до Стара Загора. Поради липса на средства синдикатът преустановява дейността си през 1935 г.

След Втората световна война идеята се подновява. Проектирането е извършено през 1946 г. от „Енергохидропроект“, като проектанти на азовирната стена са инженерите Минчо Иванов и Иван Савов, а главният напоителен канал е проектиран от инженер Разсолков. Нарочно създадената строителна секция „Копринка“ към Министерството на строежите започва строителството през 1947 г. Две години по-късно към Министерството на енергетиката се създава държавно стопанско предприятие „Копринка“, което продължава строителството. Завиряването на язовира започва през 1954 година, а официалното му откриване е на 6 септември 1955 година.[3]

При строителството на язовир „Копринка“ е разкопан и изцяло проучен тракийският град Севтополис от специалисти археолози към Археологически институт при БАН.

През 1962 година е извършено значително преустройство на преливника на язовира, с което завиреният му обем е увеличен с повече от 50%. По време на военни учения през 60-те години в язовира потъва танк, но екипажът му се спасява, а самият танк е изваден по-късно. Язовирът е напълно източен през 1984 година, за да бъде ремонтиран основният му изпускател.[3]

На 23 август 2004 г. двете водноелектрически централи на хидровъзела и прилежащата им инфраструктура са приватизирани, като са продадени на търг за 16,2 млн. лева на „Енерго-Про България“.

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборната област на язовира е 861 km²,[3] средногодишният валеж – 741 mm, a средногодишната валежна маса – 638х106 m³.

Язовирната стена е с комбинирана конструкция – с каменнозидана (59% от дължината) и земнонасипна част (41% от дължината).[3] Височината ѝ е 44,0 m, а дължината по короната е 834,0 m.[3] Котата на короната е 392,20 m. Преливникът е разположен в десния скат, има капацитет 1100 m³/s и е оборудван с 5 преливни клапи с електромеханично задвижване и с размери 8,25/5,00 m.[3] Основният изпускател се състои от две стоманени тръби с общ капацитет 100 m³/s.[3]

Язовирът има функции на годишен изравнител. Общият му завирен обем е 142,2 млн. m³, а залятата площ е 12,5 km²

Хидровъзел „Копринка“[редактиране | редактиране на кода]

Хидровъзел „Копринка“ включва язовир „Копринка“ със система от напоителни и водоснабдителни съоръжения и две водни електроцентрали.

ВЕЦ „Копринка“ е подязовирна централа, пусната в експлоатация през 1954 година и има една турбина тип „Каплан“ с инсталирана мощност 7,0 MW.[3] Максималното водно количество на централата е 25 m3/s, а средногодишното производство на електричество се равнява на 12,7 MWh. Централата има долен изравнител, а част от обработените води се подават по напоителни канали към Казанлъшката котловина.[3]

Водите от долния изравнител на ВЕЦ „Копринка“ се подават по главен деривационен канал с дължина 38,9 km към Стара Загора.[3] Каналът е основен източник на промишлено водоснабдяване на Стара Загора и режимът на работа на електроцентралите се определя до голяма степен от водоснабдителните нужди.[3] В канала се вливат осем допълнителни водохващания. Деривацията включва безнапорен тунел с дължина 13 km, оразмерен за 22 m³/s и заустващ в горния изравнител на ВЕЦ „Стара Загора“.

ВЕЦ „Стара Загора“ е деривационна водноелектрическа централа, захранвана от главния деривационен канал на язовир „Копринка“ и въведена в експлоатация през 1955 година.[3] Падът на водата от деривацията е 132 m. Централата е оборудвана с 2 турбини тип „Францис“ с обща инсталирана мощност 22,4 MW.[3] Средногодишното производство на ВЕЦ „Стара Загора“ е 52 GWh. Обработените води постъпват в долен изравнител, откъдето се подават към напоителна система.

Археология и туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Околността предлага добри условия за туризъм, риболов и водни спортове.

От 2003 г. всяка година през месец септември Национално движение „Русофили“ провежда национален събор на приятелите на Русия край язовира. През 2015 г. на 12-ия национален събор на русофилите в България край язовир „Копринка“ се събират над 12000 души.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 118.
  2. https://www.openstreetmap.org/search?query=язовир%20копринка#map=13/42.6046/25.3086
  3. а б в г д е ж з и к л м н Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 174 – 176.
  4. Тенева, Олга. XII-ият Национален събор на приятелите на Русия се проведе на язовир „Копринка“. // Официален сайт на НД „Русофили“, 08.09.2015. Посетен на 08.08.2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]