Копринка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за село Копринка. За разположения в близост язовир вижте Копринка (язовир). За едноимменния род гъби вижте Копринки.

Копринка
Общи данни
Население 2 757 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 21,497 km²
Надм. височина 383 m
Пощ. код 6137
Тел. код 04351
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 38563
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Казанлък
Галина Стоянова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Копринка
Стойчо Василев
(БСП)
Копринка в Общомедия

Копринка е село в Южна България. То се намира в община Казанлък.

Табелата на входа на с. Копринка

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на 5 km от град Казанлък и на около 2 km от язовир Копринка.

История[редактиране | редактиране на кода]

Голямата могила

Край селото има множество могили с тракийски произход. Най-вероятно те са свързани с близкия град Севтополис – столица на древно тракийско царство. Впечатление прави Голямата могила, която по размери може да си съперничи с някоя от по-малките Египетски пирамиди. Могилата е проучвана в периода 1988 – [[1990] г. и са намерени множество човешки скелети, оръжия и накити, повечето с ниска стойност. Най-вероятно става въпрос за погребение след голяма битка. Разкопан е само южният склон на могилата.

До 1934 г. името на селото е Салтъково. Споменато е като Салтък в османски регистър от 1532 г. Към началото на XVII век в Салтъклар живеят 15 немюсюлмани, подлежащи на облагане с данък джизие. [1]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото преобладава християнското население, но има и мюсюлмани, българи и турци, главно преселници от Родопите.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В селото има здравна служба, училище, детска градина и читалище на име „Пробуда“, в което често се изнасят литературни четения, организирани представления и други прояви.




Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Константинова, Цанка. Сведения за селища в Казанлъшко според турски извори, в: Езиковедски проучвания в памет на проф. Йордан Заимов, София 2005, с. 88 – 89.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]