Средногорово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Средногорово
Общи данни
Население 204 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 68,111 km²
Надм. височина 433 m
Пощ. код 6166
Тел. код 04353
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 68446
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Казанлък
Галина Стоянова
(ГЕРБ)

Средногорово е село в Южна България. То се намира в община Казанлък, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Средногорово се намира в сърцето на Средно гора . В близост до него на 12км по неасфалтиран и черен път се намира село Пъстрово (Алааген). Близки върхове са Каваклийка (1050м.) и Братан (1236м.). На път за селото има хотел близо до микро язовир Средногорово. Климатът на с. Средногорово е умерено-континентален. Характеризира се с мека зима и прохладно лято. Населението му е 255 човека, от които всички са българи. Природата му се отличава с вековните средногорски церови и букови гори. През селото минава река Гюрля, която е десен приток на река Тунджа и се влива в язовир Копринка, който започва с ръкав Голяма гюрля или Симитлерски ръкав. В горното си течение протича на изток, а след това завива на север и до село Средногорово долината ѝ е дълбока и силно залесена. В този си участък носи името Голямата река. След селото завива на северозапад и навлиза в южната част на Казанлъшкото поле, като долината ѝ става широка и значително по-плитка.

Площта на водосборния басейн на река Гюрля възлиза на 157 km², което представлява 1,86% от водосборния басейн на река Тунджа. Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Сургюдере
  • → Малката река
  • ← Биковец
  • → Церов дол
  • → Калнишка река (при ниски води на язовир „Копринка“ се влива в Гюрля)
  • → Беглишка река (при ниски води на язовир „Копринка“ се влива в Гюрля)
  • → Телекидере (при ниски води на язовир „Копринка“ се влива в Гюрля)

Реката е с основно дъждовно подхранване с максимум – февруари-май и минимум – юли-октомври. В долното течение, в Казанлъшкото поле водите на реката се използват за напояване. Реката е с дължина 28 км. Извира от връх Каваклийка на 1060м надморска височина в Сърнена Средна гора. Средна гора се разделя на 3 части. Сърнена, Същинска (най – високата с връх Богдан – 1604м) и Ихтиманска. Селото е с второто най-голямо землище след село Горно Черковище.

Съседни села са:

  • Бузовград (старо име – с. Армаганово)
  • Горно Черковище (стари имена- с. Морозово и с. Симитлери)
  • Пъстрово (старо име – с. Алааген)
  • Казанка

История[редактиране | редактиране на кода]

За историята на с. Средногорово може да научим от книгата „Средногорово – минало и настояще“ съставена и отпечатана през 1983 г. под ръководството на Инициативен комитет: Кольо Манев Фитков, Деша Маркова Велева и Нено Велковски. „Средногорово – минало и настояще“ съдържа доклади и други материали, подготвени от Огранизационен комитет за честване. От книгата научаваме, че селото първоначално е основано през 1719 година в местността „Церов дол“ до тракийското селище като авторите се позовават на летописна книга на училището. При основаването си се наричало Чардаккьой. По-късно се преименува на Казъл агач дере, което име носи до 1906 г.[1] Населението му през 1982 г. е било 496 ж. Съставно селище на Казанлъшката община. През първата половина на XIX в. е основано училище, а през 1870 – таен революционен комитет. Жителите му активно участват в просветното движение и в революционните борби на българския народ. Особено масово е участието на средногорци в Септемврийското антифашистко въстание – 1923 г. Накрая се е преименувало на сегашното си име Средногорово. През времето, когато училището ОУ „Христо Ботев“ – село Средногорово е функционирало селото е обявено за зелена зона и там заради чистия въздух са учили деца с белодробни заболявания. По време на османската власт член на селото разказва, че се е здрависал лично със самия Апостол на свободата Васил Левски.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото предимно се изповядва източноправославна религия. Църквата св. „Георги победоносец“ посреща хора на Великден на Герьовден и на други големи празници.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Интересен е планинският микроязовир „Синята река“, намиращ се в близост. През селото минват и няколко туристически пътеки.

Слухове говорят за наличието на замък в околността, но информацията е непотвърдена

Близки върхове до селото са :

Връх Китката – 575 м н.в. Мирчов камък – 552 м н.в.

Симитлерски рът 582 м н.в.

Гачовото – 519 м н.в.

Канарата – 646 м н.в.

Руя – 812 м н.в.

Каръковото – 710 м н.в.

Друма – 639 м н.в

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 6 май (Гергьовден) се празнува празник на селото.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987. София, „Наука и изкуство“, 1989. ISBN 954-321-071-3. с. 253.