Паун Генов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паун Генов
Роден 29 юни 1915 г.
Починал 7 август 1999 г. (84 г.)
Професия журналист
Националност българин
Съпруга Маргарита Петрова Генова (1920-2007)
Деца Севдалин П. Генов (1943),
Румяна П. Генова (1946)

Паун Христов Генов е български писател, поет и документалист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паун Генов е роден на 29 юни 1915 г. в село Средногорово, Казанлъшко. Завършва гимназия в Казанлък. Сред любимите му учители са Стефан Попвасилев и Чудомир. В читалище „Искра” слуша лекции на Асен Златаров, Антон Страшимиров, Стилиян Чилингиров, Александър Балабанов и Владимир Русалиев, с които остава приятел цял живот. След гимназията се връща на село и като председател на читалището поставя основите на издателска библиотека „Селско възраждане”. В нейната програма пише: „Да култивира в душата на селянина любов към книгата и към ония, които обричат перото си в служба на него. Да работи за нравственото усъвършенстване и духовното прераждане на селото – основа на държавата и човечеството. Да разсее мрачния облак на невежеството, суеверието и злобата човешка. Да внедри в сърцата добродетелите на утрешния човек.”

Литературна дейност започва още много млад, като през 1930 г. публикува в детски вестници. През 1933 г. редактира и пише във в. „Хоризонт“: обединително звено на младите провинциални писатели. През 1944 г. завършва философия в Софийския университет. Редактор и журналист във в. „Младо село” (1936-1938), „Трезва младеж” (1936), „Светлоструй” (1939-1941), „Земеделско знаме” (1948-1950), „Народно земеделско знаме“ (1945-1947), „Кооперативно село” (1953-1963). Член на Съюза на българските писатели от 1940 г. Член на БЗНС. Репресиран след 9 септември 1944 г.

Съставител на избрани произведения на Димана Данева и Коста Тодоров. Преводач на руска поезия. Автор на множество статии и рецензии за литература, кино, изобразителни изкуства. Лектор в много селски университети и читалища в цяла България.

Почива на 7 август 1999 г. в София.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

  • съпруга – Маргарита Петрова Генова (1920-2007),
  • син – Севдалин П. Генов (1943),
  • дъщеря – Румяна П. Генова(1946).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Автор на книгите:

  • „Нова вяра”, стихове и поеми (1938),
  • „Предпролет“ (стихове, 1940),
  • „Владая“ (поема, 1946),
  • „Коста Тодоров“ (очерк, 1947),
  • Янко Забунов“ (очерк, 1948),
  • „С любов и в труда и на сцената“ (очерци, Профиздат, 1966),
  • „Приятна болка” (стихове, изд. „Български писател”, 1975),
  • „Един живот в стихове” (стихове, изд. „БЗНС“, 1983),
  • „Откоси от моята нива“ (стихове, „Български писател”, 1985),

и романизираните биографии:

  • Райко Даскалов – история на един кратък, но с бури изпълнен живот” (1973),
  • Петко Д. Петков. Живот между два изстрела” (1978, 1980),
  • „От бащиното рамо до държавното кормило“ (документални разкази за Александър Стамболийски, 1981),
  • „Поет и държавник” (Животопис на Цанко Церковски, изд. „Български писател”, 1985),
  • „Земята беше твоя жребий” (Книга за Стамболийски, изд. „БЗНС“, 1989).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Речник на българската литература“, т. 1, изд БАН, София, 1976
  • „Кой кой е в България“, изд „Труд”, София, 1998
  • Димитър Гундов, Предговор към „Един живот в стихове”, с. 8, 9