Асен Златаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Асен Златаров
български биохимик и общественик
Асен Златаров, снимка от личен архив. Източник: ДА „Архиви“
Асен Златаров, снимка от личен архив. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вЖеневски университет[1]
Научна дейност
ОбластБиохимия
Работил вСофийски университет[1]
Асен Златаров в Общомедия

Професор Асен Христов Златаров е български учен и общественик, основоположник на биохимията в България. Изявява се и като белетрист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на първото светско училище в с. Стамболово, където учител е бил бащата на А. Златаров

Роден е в Хасково на 4 февруари 1885 г. Неговият баща Христо Златаров е бил учител в първото светско училище, основано през 1851 г. в хасковското село Стамболово (Елилер).[2]

Следва химия в Женевския университет (1904-07). През 1908 г. става доктор по химия и физика в Гренобълския университет. Учителства в Пловдив. Специализира в Мюнхен (1909 – 1910). Редактира списанията „Химия и индустрия“ и „Природа и наука“ и библиотеките „Натурфилософско четиво“ и „Наука и живот“.

От 1924 е извънреден, а от 1935 редовен професор в Софийския университет. Автор е на литературни статии, стихове, лирична проза и един роман. В периода (1925 – 1927) е член на литературния кръг „Стрелец“. Сътрудничи на литературната периодика през 30-те години. Активен участник е в Българския народен морски сговор.[3]

Проф. Асен Златаров участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника Петко Каравелов – обществената деятелка Екатерина Каравелова, писателя Антон Страшимиров, проф. Петко Стайнов и др. Тогавашните вестници „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на велика Германия. На 3 юли 1933 г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.[4]

Макар и да не е пряко свързан с Комунистическата партия, през 1936 година Асен Златаров посещава Съветския съюз, след което издава пропагандната книга „В страната на Съветите“, в която възхвалява колективизацията.[5]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Идеали на младото поколение“
  • „В страната на съветите“ (1936)
  • „Диктатура или демокрация“
Семейният гроб на Асен Златаров в Софийските централни гробища

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

  • 1885 – На 16 февруари в град Хасково в семейството на Теофани и Христо Златарови се ражда второ дете – Иван-Асен.
  • 1903 – Семейството се премества в София, където Асен завършва реална гимназия. Същата година се записва студент по химия в Софийския университет.
  • 1904 – Заминава за Женева, където продължава да следва химия.
  • 1908 – В Гренобъл – Франция защитава докторската си теза и получава титлата „Доктор по физика и химия“. През май същата година се завръща в България и от септември е учител по химия.
  • 1909 – Заминава за Германия и специализира химия на хранителните продукти и съдебна химия при проф. Т. Паул в Мюнхен.
  • 1910 – Завръща се в България и постъпва като асистент по органична химия в катедрата при физико-математическия факултет на Софийския университет.
  • 1912 – 1915 – Участва в Балканската и Междусъюзническата войни като санитарен доброволец. Мобилизиран е в Първата световна война.
  • 1920 – Избран е за частен доцент по физиологична химия към медицинския факултет в София и за частен доцент по биохимия към ФМФ.
  • 1924 – Назначен е за извънреден професор при катедрата по органична химия.
  • 1928 – Избран е за председател на Съюза на българските химици.
  • 1934 – Взема участие в 11-ия Международен конгрес по химия в Мадрид – Испания.
  • 1935 – Заминава с група студенти в Белград – Сърбия, където изнася беседи. Избран е за редовен професор и титуляр на катедрата по органична химия в Софийския университет.
  • 1936 – На 22 декември в една виенска болница след две последователни операции престава да тупти сърцето на Асен Златаров.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

  • Групова снимка с бойни другари, 1913

    Групова снимка с бойни другари, 1913

  • Портретна снимка

    Портретна снимка

  • Златаров позира на парижки скулптор, юни 1926

    Златаров позира на парижки скулптор, юни 1926

  • Барелеф на Асен Златаров в Хасково

    Барелеф на Асен Златаров в Хасково

  • Паметник на Асен Златаров до гимназията в Ботевград носеща неговото име

    Паметник на Асен Златаров до гимназията в Ботевград носеща неговото име

  • Паметна плоча на Златаров в София на фасадата на дома, където живее от 1911 до 1936 г.

    Паметна плоча на Златаров в София на фасадата на дома, където живее от 1911 до 1936 г.

  • Домът на Златаров в София на адрес ул. „Асен Златаров“ № 3

    Домът на Златаров в София на адрес ул. „Асен Златаров“ № 3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б haskovo-online.com.
  2. ↑ История на СОУ „Св. Климент Охридски“, село Стамболово, Последен достъп: 22 април 2019
  3. ↑ Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 128.
  4. ↑ Дренкова, Фани. Като антична трагедия. Съдбата на Екатерина Каравелова и нейното семейство в писма, дневници, фотографии. София, издателство – Наука и изкуство, 1984. с. 517.
  5. ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 48.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Асен Златаров.
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Асен Златаров.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Ботевград“         Портал „Ботевград“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Асен_Златаров&oldid=11162723“.