Севдалин Генов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Севдалин Генов
Севдалин Генов.jpg
Севдалин Генов през 2010 г.
Роден 29 април 1943 г. (1943-04-29) (75 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение

Севдалин Паунов Генов е съвременен български поет, писател и галерист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 април 1943 г. в София. Завършва славянска филология в Софийския университет. Работил е като редактор в Детска редакция на Българската национална телевизия и като преподавател в Нов български университет, в Департамента по масови комуникации.

Автор на книги със стихотворения и приказки, сценарист на многобройни телевизионни предавания и поредици за деца. Има публикации по теория на литературата и медиазнание. Негови стихове са печатани във вестници, списания и сборници.

Съсобственик и художествен експерт на Галерия „Натали“ в София.

Член е на Съюза на българските журналисти и на Сдружението на българските писатели.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда на Министерството на културата;
  • Награда на Министерството на просветата;
  • Специална награда „При Данюб“, Братислава, Словакия;
  • Награда за анимационен филм „Сребърен лъв“, Венеция;
  • Яворова награда, Поморие;
  • Специална награда „Слънцето на Ерос“ на издателство АБВ;
  • ІІ награда на Европейската академия за поезия, Лече, Италия.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Рачето, сънят и раковината. Приказки (в съавторство с Кръстю Пастухов). 1972;
  • На приказки с Климент. Детски мюзикъл. Грамофонна плоча (в съавторство с Кръстю Пастухов, с участието на Климент Денчев). 1977;
  • Шапка на луната. Приказки (в съавторство с Кръстю Пастухов). 1982;
  • Райски ябълки край Варвара. Стихове. 1989;
  • И два едрозърнести нара. Стихове. 1995;
  • Смокинята узрява нощем. Стихове. 2001;
  • Венециании. Стихове. 2005;
  • Пожелания. Стихове. 2008.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]