Севдалин Генов
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Севдалин Генов | |
|---|---|
 Севдалин Генов през 2010 г. |
|
| Роден | 29 април 1943 г. |
| Националност |
 България |
| Жанр | стихотворение |
Севдалин Паунов Генов е съвременен български поет, писател и галерист.
Съдържание
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 29 април 1943 г. в София. Завършва славянска филология в Софийския университет. Работил е като редактор в Детска редакция на Българската национална телевизия и като преподавател в Нов български университет, в Департамента по масови комуникации.
Автор на книги със стихотворения и приказки, сценарист на многобройни телевизионни предавания и поредици за деца. Има публикации по теория на литературата и медиазнание. Негови стихове са печатани във вестници, списания и сборници.
Съсобственик и художествен експерт на Галерия „Натали“ в София.
Член е на Съюза на българските журналисти и на Сдружението на българските писатели.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Награда на Министерството на културата;
- Награда на Министерството на просветата;
- Специална награда „При Данюб“, Братислава, Словакия;
- Награда за анимационен филм „Сребърен лъв“, Венеция;
- Яворова награда, Поморие;
- Специална награда „Слънцето на Ерос“ на издателство АБВ;
- ІІ награда на Европейската академия за поезия, Лече, Италия.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Рачето, сънят и раковината. Приказки (в съавторство с Кръстю Пастухов). 1972;
- На приказки с Климент. Детски мюзикъл. Грамофонна плоча (в съавторство с Кръстю Пастухов, с участието на Климент Денчев). 1977;
- Шапка на луната. Приказки (в съавторство с Кръстю Пастухов). 1982;
- Райски ябълки край Варвара. Стихове. 1989;
- И два едрозърнести нара. Стихове. 1995;
- Смокинята узрява нощем. Стихове. 2001;
- Венециании. Стихове. 2005;
- Пожелания. Стихове. 2008.
