Голямо Дряново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Голямо Дряново
Общи данни
Население 289 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12,799 km²
Надм. височина 441 m
Пощ. код 6146
Тел. код 04346
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 15864
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Казанлък
Галина Стоянова
(ГЕРБ)

Голямо Дряново е село в Южна България. То се намира в община Казанлък, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Северно от селото има тракийски могили. До 1879 г. селото е изцяло турско. Името му е Бичерлии. След изселването на турците в 1879 година, около 1885 година тук пристигат колибари от Габровско. В 1906 година името на селото е сменено на Голямо Дряново.[1]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Хората от селото са православни християни. Има нова църква, открита през 2001 година.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Селото разполага със Здравна служба.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Училището датира от 1886 година. Нова сграда на училището е построена през 1935 година. Читалището е основано през 1902 година.

Северно и югоизточно от селото има смесена широколистно-иглолистна гора. В миналото, до 1973 година, има вековни брястове, които заболяват от холандска болест и са изсечени. Най-старият орех в България (500-годишен) се намира до 1993 година в югозападния край на селото. Има много стари орехи и дрянове. Големи орехови градини (3000 дка) се намират южно и западно от селото. Северно от селото извират десетина потока, а на 200 м източно от селото тече река Лешница. Началото ѝ е 20 km на север под връх Корита в Стара планина. Влива се на 4 km южно в яз. „Копринка“.

Културни паметници[редактиране | редактиране на кода]

Стари къщи – тревненски стил, декларирани за паметници на културата:

  • Малешковата;
  • Къщата на Косьо Иванов и синове Кръстю Косев и Косьо Косев – най-голямата и просторна къща в селото, построена през 1895 година с действащ дюкян след 1944 година (производство на боза и тахан халва).
  • Ланковата;
  • Тотьо Бумбаловата;
  • Къщата на Деню и Гуна Бумбалова (сега на семейство Ангелови) – строена 1899 година, с 6 стопански постройки (навес, обори, плевни), с двойна пещ, с музейна битова стая, двор с течаща през него вада с чемшир и двуметрова ограда.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987. София, „Наука и изкуство“, 1989. ISBN 954-321-071-3. с. 76.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]