Овощник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Овощник
Общи данни
Население 1 651 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11,475 km²
Надм. височина 337 m
Пощ. код 6138
Тел. код 04342
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 53179
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Казанлък
Галина Стоянова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Овощник
Иван Колев
(НДСВ)

Овощник е село в Южна България. То се намира в община Казанлък, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 6 км югоизточно от гр. Казанлък. Южно граничи със землището на с. Кънчево, като за естествена граница служи р. Тунджа. Западно граничи със землищата на с. Розово и гр. Казанлък. Граница е коритото на Стара река, слизащо от Павльов мост към река Тунджа.

От север - със земите на Долно и Средно Изворово, а границата минава по билото на баира, наречен "Кара кос", където свършват частните лозя на с. Овощник. На изток - със земите на с. Черганово, като границата започва северно по течението на Кара дере и на юг минава край една постройка между двете села и продължава надолу по изкуствено изкопан канал, който се влива в р. Тунджа.

Надморската височина на селото е около 330м. Землището има естествен наклон и по шосето от центъра на гр. Казанлък е около 11 метра.

Съвсем близо до южните му покрайнини преминава коритото на река Тунджа, която тук през по-голямата част от годината е плитка, но поради близостта до Балкана бързо променя нивото си в дъждовно време, а напролет е доста пълноводна. Построяването на язовир „Георги Димитров“ през 50-те години на 20-ти век "усмирява" непостоянния характер на реката.

В землището на с. Овощник извират два термални извора с високо флуорно съдържание на водата.

В землището на село Овощник е разположена Летателна площадка Кълвача

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1900 година името на селото е Имишлери или Емишлери.[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987. София, „Наука и изкуство“, 1989. ISBN 954-321-071-3. с. 200.