Направо към съдържанието

Розово (област Стара Загора)

За За другото българско село с име Розово вижте Розово (Област Пазарджик).

Розово
Ритуалът „Розобер“ в Розово
Ритуалът „Розобер“ в Розово
България
42.5657° с. ш. 25.416° и. д.
Розово
Област Стара Загора
42.5657° с. ш. 25.416° и. д.
Розово
Общи данни
Население1013 души[1] (15 март 2024 г.)
47,1 души/km²
Землище21,49 km²
Надм. височина351 m
Пощ. код6163
Тел. код04347
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ62983
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Казанлък
Галина Стоянова
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Розово
Венцислав Колев
(ГЕРБ)
Розово в Общомедия

Розово е село в Южна България. То се намира в община Казанлък, област Стара Загора.

Розово се намира в подножието на Средна гора, близо до река Тунджа.

Има големи масиви от насаждения с маслодайната роза Rosa damascena. В селото има розоварна.

На 3 km от Розово (край с. Овощник) е разположена Летателна площадка Казанлък.

Мястото на днешното село е обитавано от траки още от 11-6 в. пр.н.е и в покрайнините му има тракийски гробници.

През Възраждането в селото е сформиран революционен комитет от Васил Левски.

През април 2014 г. жителите на селото принуждават със заплахи 17 сирийски мигранти, между които 6 деца, да напуснат наетата от тях триетажна къща само след 1 ден престой. Националният омбудсман на България обявява отношението на жителите за типична проява на нетолерантност и дискриминация.[2][3] По думи на жители на селото отношението им спрямо сирийците се дължи на страх да не станат „кражби и убийства“.[4]

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:[5]

Година на
преброяване
Численост
19341021
19461031
19561016
19651086
19751540
19851602
19921454
20011386
20111208
20211102

Преброяване на населението през 2011 г.

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 1208 100
Българи 1127 93,29
Турци 43 3,55
Цигани 20 1,65
Други
Не се самоопределят
Неотговорили 12 0,99

В селото се изповядва основно християнството; в центъра на селото има източноправославна църква, в която се четат литургии на празниците.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Читалище с библиотека и самодейна театрална трупа.

Тракийски гробници край Розово в посока към с. Кънчево

Всяка година в началото на октомври в съботата преди Димитровден се провежда среща-събор по случай празника на селото.

Селото има свой футболен отбор „Млада гвардия“.

Готвят се много традиционни български ястия (бял боб, варена баница, пълнени чушки, сарми, лютеница), правят се сироп и сладко от рози.