Хаджидимитрово (област Стара Загора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Хаджидимитрово.

Хаджидимитрово
Общи данни
Население1522 души[1] (15 септември 2022 година)
156 души/km²
Землище9,752 km²
Надм. височина461 m
Пощ. код6141
Тел. код04356
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ77027
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Казанлък
Галина Стоянова
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Сунай Селимов (ДПС)

Хаджидимитрово е село в Централна България. То се намира в община Казанлък, област Стара Загора. Населението му е 1646 души (2015).

География[редактиране | редактиране на кода]

Хаджидимитрово е разположено на 367 м надморска височина в северната част на Казанлъшката котловина, на 7 км северозападно от центъра на град Казанлък. Землището на селото има площ 9,752 км² и граничи със землищата на Шипка на север, Крън на изток, Копринка на юг и Шейново на запад.

История[редактиране | редактиране на кода]

Археологът Петър Детев споменава за праисторическо селище близо до селото, но няма никаква друга информация.

Старото име на селото е Секеречево. През 1934 година е преименувано в чест на българския революционер Хаджи Димитър.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
19341008
1946904
1956924
19651056
19751451
19851567
19921553
20011548
20111504

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 1504 100
Българи 501 33,31
Турци 315 20,94
Цигани 233 15,49
Други 42 2,79
Не се самоопределят 29 1,92
Не отговорили 384 25,53

Управление[редактиране | редактиране на кода]

В селото има кметство което е отговорно за управлението.

Кметство Хаджидимитрово е свързано към община Казанлък. Отговорен от управлението е кметът. През последните години се вижда не добро развиване на еврофондовете и усвояване на средства

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

През селото преминава общински път, който го свързва със съседните селища Крън и Шейново. В Крън той има връзка с Републикански път I-5, а в Шейново – с Републикански път III-5601.

В селото действа общинско Основно училище „Св. Паисий Хилендарски“.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Първите данни за образованието в Хаджидимитрово датират от 1883 г., когато е отрито началното училище. Тогава селото се казва Секеречево. Като първи учител е назначен Тоньо Златев Тонев, завършил прогимназия в съседното село Шипка. През следващата година се наема и втори учител – Георги Радев от Шейново. Учебните помещения са били наети в къщата на Кула Айша.

Поради нарастващата нужда от помещения се подема инициатива за построяване на ново училище. Закупува се 1 декар място (в близост до къщата на Христо Матев Паташев) и там през 1886 г. се построява новото училище с четири класни стаи. Първите години са трудни. Два пъти училището е затваряно – през 1884/1885 г., поради избухването на Сръбско-българската война, както и през 1912/1913 г. заради мобилизация на учителите в Балканската война.

През 1960/1961 г. в село Хаджидимитрово се открива прогимназия. Старата училищна сграда се оказва тясна да побере големия брой ученици и се замисля строеж на ново училище. През 1964 под директорството на Славка Ватралова чрез възлагане по типов проект започва строежа на нова училищна сграда. На 15 септември 1965 г. новото училище отваря врати. Учебната 1965/1966 година започва в новата училищна сграда, която се ползва и до днес.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на селото е издигнат паметник в чест на жителите, загинали през Втората световна война.

Празникът на селото е на 24 май. Местното училище „Св. Паисий Хилендарски“ и читалище „Звезда-1918“ организират тържества.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. „Справка за населението на село Хаджидимитрово, община Казанлък, област Стара Загора, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 2 февруари 2020.
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 февруари 2020. (на английски)