Община Казанлък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Казанлък
Map of Kazanlak municipality (Stara Zagora Province).png
Общи данни
Област Област Стара Загора
Площ 634.78 km²
Население 76 370 души
Адм. център Казанлък
Брой селища 20
Сайт www.kazanlak.bg
Управление
Кмет Галина Стоянова
(ГЕРБ)
Общ. съвет 37 съветници
   ГЕРБ (16)
   ЕКСПЕРТИ ЗА КАЗАНЛЪК (6)
   БСП (5)
   БДЦ (3)
   ДПС (3)
   ББЦ (2)
   РБ (2)

Община Казанлък се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в северната част на Област Стара Загора. С площта си от 634,781 km2 е 2-та по големина сред 11-те общини на областта, което съставлява 12,31% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен, ниско и средно планински, като територията ѝ попада в пределите на Стара планина, Казанлъшката котловина и Средна гора.

Северната третина от територията на община Казанлък се заема от южните склонове на Шипченска планина, съставна част от Средна Стара планина. На около 5 km югозападно от Шипченския проход се издига най-високият ѝ връх Шипченски исполин 1523,4 m, който се явява и най-високата точка на общината.

Южно от Шипченска планина в пределите на общината попадат централните части на Казанлъшката котловина, където надморската височина варира от 320 до 400 m. Тук източно от село Ръжена, на границата с община Мъглиж, в коритото на река Тунджа се намира най-ниската точка на общината – 307 m н.в.

Южната третина на общината се заема от северните склонове на Сърнена Средна гора. Тук максималната височина е 1053,4 m и е разположена на границата с община Братя Даскалови, североизточно от хижа „Каваклийка“.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Казанлък е река Тунджа, която протича през нея от запад на изток, по южната периферия на Казанлъшката котловина с част от горното си течение. На нея, в западната част на общината е изградена преградната стена на големия язовир Копринка, като на нейна територия попада само „долната“ му част. Основни притоци на Тунджа в пределите на общината са реките:

– Лешница (ляв). Влива се в язовир Копринка;
Гюрля (28 km, десен). Тя извира под името Мандренска река на 1050 m н.в., на 700 m североизточно от връх Каваклийка в Сърнена Средна гора. В горното си течение протича на изток, а след това завива на север и до село Средногорово долината ѝ е дълбока и силно залесена. В този си участък носи името Голямата река. След селото завива на северозапад и навлиза в южната част на Казанлъшката котловина, като долината ѝ става широка и значително по-плитка. Влива се в река Тунджа, на 700 m северозападно от село Горно Черковище, в южния ръкав на язовирКопринка, на 390 m н.в. Площта на водосборният r̀ басейн възлиза на 157 km2, което представлява 1,86% от водосборния басейн на река Тунджа.
– Варовита река (ляв). Влива се в язовир Копринка;
– Голямата река (ляв);
Енинска река (Стара река, 28 km, ляв). Тя извира под името Стара река на 1397 m н.в. в Шипченска планина, в южното подножие на връх Бедек (1488 m). В началото тече на югоизток, като постепенно завива на югозапад и до село Енина протича в дълбока и залесена долина. Преди селото преминава през красивото Енинско ждрело, на изхода на което е изградена ВЕЦ „Енина“. При излизането си от планината, образува голям наносен конус, завива на юг, навлиза в Казанлъшката котловина, преминава през центъра на град Казанлък и се влива отляво в река Тунджа на 328 m н.в., на 300 m югозападно от новия аквапарк при село Овощник. Площта на водосборният ѝ басейн възлиза на 101 km2, което представлява 1,2% от водосборния басейн на река Тунджа.
– Дермендере (десен);
– Канлъдере (десен);
– Карадере (ляв).

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умереноконтинентален, с по-голям брой слънчевите дни. Лятото е умерено топло, сравнително по-хладно, отколкото в Тракийската низина. Лятната сума на валежите е голяма поради близостта на планината. През втората половина на лятото и началото на есента има продължителни засушавания. За района количеството валежи е малко под средното за страната. Най-малко валежи падат през март (31 л/м2), а най-много – през юни (76 л/м2). Зимата в Казанлък е мека, а снеговалежите са рядкост. Преобладаващата посока на ветровете е от северозапад. Средната годишна скорост на северните и северозападните ветрове са съответно 3.7 и 5.5 м/сек. Средната повторяемост на „тихо“ време с вятър под 0.5 м/сек е 57.3%. Средната относителна влажност на въздуха е 50 – 60%, абсолютната – 4 – 12 мм. Средна януарска температура 0,7°С, средна юлска – 20,4°С.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвите се характеризират с голямо разнообразие: делувиални и делувиално-ливадни, ливадно-черноземовидни, канелени горски излужени, като преобладаващ тип е канелено-горският. Покрай река Тунджа и Енинска река са налични алувиални почви. В най-ниската част на Казанлъшкото поле на места са разпространени заблатените почви по поречието на Тунджа. По отношение на агропроизводствените си характеристики алувиалните почви са високопродуктивни – представени са в обработваеми земи от I, II и III категория. Те са ограничител за териториалното развитие на град Казанлък. Основната част от тях са засадени с рози и трайни насаждения. Североизточно от Казанлък са разпространени нископродуктивни земи, които са силно ерозирали. Част от тях са заети от ливади и пасища. В горските територии са разпространени два основни типа почви – излужени канелени горски почви, кафяви горски и алувиални почви по поречието на Тунджа. В региона има традиции в производството на етерично-маслените култури. Маслодайната роза намира благоприятни за виреене условия – подходяща температура, висока влажност и леки песъчливи канелено-горски почви.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 72 581 100,00
Българи 57 822 79,67
Турци 4 962 6,84
Цигани 3 738 5,15
Други 787 1,08
Не се самоопределят 455 0,63
Не отговорили 4 817 6,64

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Казанлък
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 39848 44503 53865 67818 83579 91279 88761 81533 72581
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 20 населени места с общо население от 72 581 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Казанлък, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бузовград 2171 13,198 Армаганово Кънчево 1117 23,238 Ишиклии, Горно Градище
Голямо Дряново 262 12,799 Бичерлии Овощник 1655 11,475 Имишлери
Горно Изворово 222 24,624 Горно Гюсово Розово 1208 21,490 Орозово
Горно Черковище 1374 79,430 Симитлери, Морозово Ръжена 1028 37,828 Ръжина
Долно Изворово 541 22,116 Долно Гюсово Средногорово 213 68,111 Къзъл агач дере
Дунавци 584 12,661 Бахаслии Хаджидимитрово 1504 9,752 Секеречево
Енина 2477 71,091 Черганово 972 16,843
Казанлък 47325 36,067 Шейново 1871 39,080
Копринка 2707 21,497 Салтъково Шипка 1336 37,988
Крън 3322 28,750 Хасът Ясеново 692 46,743 Химитлии, Ясен
ОБЩО 72581 634,781 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 59/обн. 23.02.1900 г. – преименува с. Имишлери (Емишлери) на с. Овощник;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Армаганово на с. Бузовград;
– преименува с. Бичерлии на с. Голямо Дряново;
– преименува с. Ишиклии (Ашиклии) на с. Горно Градище;
– преименува с. Горно Гюсово на с. Горно Изворово;
– преименува с. Симитлери на с. Горно Черковище;
– преименува с. Долно Гюсово на с. Долно Изворово;
– преименува с. Бахаслии на с. Дунавци;
– преименува с. Хасът на с. Крън;
– преименува с. Орозово на с. Розово;
– преименува с. Къзъл агач дере на с. Средногорово;
– преименува с. Средно Гюсово на с. Средно Изворово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Салтъково на с. Копринка;
– преименува с. Секеречево на с. Хаджидимитрово;
  • МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава с. Канлии (Меджит сюнетлер) поради изселване;
  • МЗ № 2917/обн. 16.01.1943 г. – заличава с. Долно Изворово и го пресъединява като квартала на с. Енина;
  • Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Горно Градище на с. Кънчево;
  • Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Горно Черковище на с. Морозово;
– преименува с. Химитлии на с. Ясен;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – преименува с. Ръжина на с. Ръжена;
– преименува с. Ясен на с. Ясеново;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – отделя кв. Долно Изворово от с. Енина и го възстановява като отделно населено място – с. Долно Изворово;
  • Указ № 1238/обн. 23.08.1977 г. – признава с. Шипка за гр. Шипка;
  • Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – заличава с. Средно Изворово поради изселване;
  • Указ № 79/обн. 31.03.1995 г. – възстановява старото име на с. Морозово на с. Горно Черковище;
  • Реш.МС № 755/обн. 25.10.2011 г. – признава с. Крън за гр. Крън.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината, от запад на изток, на протежение от 24.3 km преминава участък от трасето на жп линията СофияКарловоБургас от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 107,4 km, от които се изваждат 6,6 km, които се дублират между Републикански път I-5 и Републикански път I-6 източно от град Казанлък и реално стават 100,8 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ