Казанлък (община)
Община Казанлък | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Стара Загора |
Площ | 634.78 km² |
Население | 76 370 души |
Адм. център | Казанлък |
Брой селища | 20 |
Сайт | kazanlak.bg |
Управление | |
Кмет | Галина Стоянова (ГЕРБ; 2011) |
Общ. съвет | 37 съветници
|
Община Казанлък се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Стара Загора.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината се намира в северната част на област Стара Загора. С площта си от 634,781 км² е 2-рата по големина сред 11-те общини на областта, което съставлява 12,31 % от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на изток – община Мъглиж;
- на юг – община Стара Загора;
- на югозапад – община Братя Даскалови;
- на запад – община Павел баня;
- на север – община Габрово и община Трявна (област Габрово);
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е равнинен, ниско и средно планински, като територията ѝ попада в пределите на Стара планина, Казанлъшката котловина и Средна гора.
Северната третина от територията на община Казанлък се заема от южните склонове на Шипченска планина, съставна част от Средна Стара планина. На около 5 км югозападно от Шипченския проход се издига най-високият ѝ връх Шипченски исполин 1523,4 м, който е и най-високата точка на общината.
Южно от Шипченска планина в пределите на общината попадат централните части на Казанлъшката котловина, където надморската височина варира от 320 до 400 м. Тук източно от село Ръжена, на границата с община Мъглиж, в коритото на река Тунджа се намира най-ниската точка на общината – 307 м н.в.
Южната третина на общината се заема от северните склонове на Сърнена Средна гора. Тук максималната височина е 1053,4 m и е разположена на границата с община Братя Даскалови, североизточно от хижа „Каваклийка“.
Води
[редактиране | редактиране на кода]Основна водна артерия на община Казанлък е река Тунджа, която протича през нея от запад на изток, по южната периферия на Казанлъшката котловина с част от горното си течение. На нея, в западната част на общината е изградена преградната стена на големия язовир Копринка, като на нейна територия попада само „долната“ му част. Основни притоци на Тунджа в пределите на общината са реките:
- – Лешница (ляв). Влива се в язовир Копринка;
- – Гюрля (28 км, десен). Тя извира под името Мандренска река на 1050 м н.в., на 700 м североизточно от връх Каваклийка в Сърнена Средна гора. В горното си течение протича на изток, а след това завива на север и до село Средногорово долината ѝ е дълбока и силно залесена. В този си участък носи името Голямата река. След селото завива на северозапад и навлиза в южната част на Казанлъшката котловина, като долината ѝ става широка и значително по-плитка. Влива се в река Тунджа, на 700 м северозападно от село Горно Черковище, в южния ръкав на язовирКопринка, на 390 m н.в. Площта на водосборния r̀ басейн възлиза на 157 км², което представлява 1,86 % от водосборния басейн на река Тунджа.
- – Варовита река (ляв). Влива се в язовир Копринка;
- – Голямата река (ляв);
- – Енинска река (Стара река, 28 км, ляв). Тя извира под името Стара река на 1397 м н.в. в Шипченска планина, в южното подножие на връх Бедек (1488 m). В началото тече на югоизток, като постепенно завива на югозапад и до село Енина протича в дълбока и залесена долина. Преди селото преминава през красивото Енинско ждрело, на изхода на което е изградена ВЕЦ „Енина“. При излизането си от планината, образува голям наносен конус, завива на юг, навлиза в Казанлъшката котловина, преминава през центъра на град Казанлък и се влива отляво в река Тунджа на 328 м н.в., на 300 м югозападно от новия аквапарк при село Овощник. Площта на водосборния ѝ басейн възлиза на 101 км², което представлява 1,2 % от водосборния басейн на река Тунджа.
- – Дермендере (десен);
- – Канлъдере (десен);
- – Карадере (ляв).
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът е умереноконтинентален, с по-голям брой слънчевите дни. Лятото е умерено топло, сравнително по-хладно, отколкото в Тракийската низина. Лятната сума на валежите е голяма поради близостта на планината. През втората половина на лятото и началото на есента има продължителни засушавания. За района количеството валежи е малко под средното за страната. Най-малко валежи падат през март (31 л/м2), а най-много – през юни (76 л/м2). Зимата в Казанлък е мека, а снеговалежите са рядкост. Преобладаващата посока на ветровете е от северозапад. Средната годишна скорост на северните и северозападните ветрове са съответно 3.7 и 5.5 м/сек. Средната повторяемост на „тихо“ време с вятър под 0.5 м/сек е 57,3 %. Средната относителна влажност на въздуха е 50 – 60%, абсолютната – 4 – 12 мм. Средна януарска температура 0,7 °C, средна юлска – 20,4 °C.
Почви
[редактиране | редактиране на кода]Почвите се характеризират с голямо разнообразие: делувиални и делувиално-ливадни, ливадно-черноземовидни, канелени горски излужени, като преобладаващ тип е канелено-горският. Покрай река Тунджа и Енинска река са налични алувиални почви. В най-ниската част на Казанлъшкото поле на места са разпространени заблатените почви по поречието на Тунджа. По отношение на агропроизводствените си характеристики алувиалните почви са високопродуктивни – представени са в обработваеми земи от I, II и III категория. Те са ограничител за териториалното развитие на град Казанлък. Основната част от тях са засадени с рози и трайни насаждения. Североизточно от Казанлък са разпространени нископродуктивни земи, които са силно ерозирали. Част от тях са заети от ливади и пасища. В горските територии са разпространени два основни типа почви – излужени канелени горски почви, кафяви горски и алувиални почви по поречието на Тунджа. В региона има традиции в производството на етерично-маслените култури. Маслодайната роза намира благоприятни за виреене условия – подходяща температура, висока влажност и леки песъчливи канелено-горски почви.
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината се състои от 20 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км²) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км²) | Забележка (старо име) |
Бузовград | 1905 | 13,198 | Армаганово | Кънчево | 882 | 23,238 | Ишиклии, Горно Градище |
Голямо Дряново | 328 | 12,799 | Бичерлии | Овощник | 1624 | 11,475 | Имишлери |
Горно Изворово | 220 | 24,624 | Горно Гюсово | Розово | 1102 | 21,490 | Орозово |
Горно Черковище | 1224 | 79,430 | Симитлери, Морозово | Ръжена | 963 | 37,828 | Ръжина |
Долно Изворово | 555 | 22,116 | Долно Гюсово | Средногорово | 201 | 68,111 | Къзъл агач дере |
Дунавци | 577 | 12,661 | Бахаслии | Хаджидимитрово | 1543 | 9,752 | Секеречево |
Енина | 2476 | 71,091 | Кечи дере (Кози дол) | Черганово | 956 | 16,843 | |
Казанлък | 42 208 | 36,067 | Шейново | 1555 | 39,080 | ||
Копринка | 2492 | 21,497 | Салтъково | Шипка | 1233 | 37,988 | |
Крън | 3023 | 28,750 | Хасът | Ясеново | 654 | 46,743 | Химитлии, Ясен |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- Указ № 59/обн. 23.02.1900 г. – преименува с. Имишлери (Емишлери) на с. Овощник;
- Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Армаганово на с. Бузовград;
- – преименува с. Бичерлии на с. Голямо Дряново;
- – преименува с. Ишиклии (Ашиклии) на с. Горно Градище;
- – преименува с. Горно Гюсово на с. Горно Изворово;
- – преименува с. Симитлери на с. Горно Черковище;
- – преименува с. Долно Гюсово на с. Долно Изворово;
- – преименува с. Бахаслии на с. Дунавци;
- – преименува с. Хасът на с. Крън;
- – преименува с. Орозово на с. Розово;
- – преименува с. Къзъл агач дере на с. Средногорово;
- – преименува с. Средно Гюсово на с. Средно Изворово;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Салтъково на с. Копринка;
- – преименува с. Секеречево на с. Хаджидимитрово;
- МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава с. Канлии (Меджит сюнетлер) поради изселване;
- МЗ № 2917/обн. 16 януари 1943 г. – заличава с. Долно Изворово и го пресъединява като квартала на с. Енина;
- Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Горно Градище на с. Кънчево;
- Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Горно Черковище на с. Морозово;
- – преименува с. Химитлии на с. Ясен;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Ръжина на с. Ръжена;
- – преименува с. Ясен на с. Ясеново;
- Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – отделя кв. Долно Изворово от с. Енина и го възстановява като отделно населено място – с. Долно Изворово;
- Указ № 1238/обн. 23.08.1977 г. – признава с. Шипка за гр. Шипка;
- Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – заличава с. Средно Изворово поради изселване;
- Указ № 79/обн. 31.03.1995 г. – възстановява старото име на с. Морозово на с. Горно Черковище;
- Реш. МС № 755/обн. 25.10.2011 г. – признава с. Крън за гр. Крън.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[2]
Година на преброяване |
Численост |
1934 | 39 848 |
1946 | 44 503 |
1956 | 53 865 |
1965 | 67 818 |
1975 | 83 579 |
1985 | 91 279 |
1992 | 88 761 |
2001 | 81 533 |
2011 | 72 581 |
2021 | 65 721 |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 72 581 | 57 822 | 4962 | 3738 | 787 | 455 | 4817 | 100.00 | 79.66 | 6.83 | 5.15 | 1.08 | 0.62 | 6.63 |
Казанлък | 47 325 | 40 360 | 1462 | 2073 | 311 | 207 | 2912 | Казанлък | 85.28 | 3.08 | 4.38 | 0.65 | 0.43 | 6.15 |
Крън | 3322 | 2352 | 350 | 82 | 95 | 23 | 420 | Крън | 70.80 | 10.53 | 2.46 | 2.85 | 0.69 | 12.64 |
Копринка | 2707 | 1757 | 467 | 137 | 24 | 98 | 224 | Копринка | 64.90 | 17.25 | 5.06 | 0.88 | 3.62 | 8.27 |
Енина | 2477 | 2244 | 8 | 52 | 59 | 11 | 103 | Енина | 90.59 | 0.32 | 2.09 | 2.38 | 0.44 | 4.15 |
Бузовград | 2171 | 1304 | 629 | 141 | 5 | 11 | 81 | Бузовград | 60.06 | 28.97 | 6.49 | 0.23 | 0.50 | 3.73 |
Шейново | 1871 | 1015 | 235 | 287 | 23 | 14 | 297 | Шейново | 54.24 | 12.56 | 15.33 | 1.22 | 0.74 | 15.87 |
Овощник | 1655 | 1587 | 3 | 6 | 54 | Овощник | 95.89 | 0.18 | 0.36 | 3.26 | ||||
Хаджидимитрово | 1504 | 501 | 315 | 233 | 42 | 29 | 384 | Хаджидимитрово | 33.31 | 20.94 | 15.49 | 2.79 | 1.92 | 25.53 |
Горно Черковище | 1374 | 932 | 322 | 47 | Горно Черковище | 67.83 | 23.43 | 3.42 | ||||||
Шипка | 1336 | 1130 | 7 | 151 | 35 | Шипка | 84.58 | 0.52 | 11.30 | 2.61 | ||||
Розово | 1208 | 1127 | 43 | 20 | 12 | Розово | 93.29 | 3.55 | 1.65 | 0.99 | ||||
Кънчево | 1117 | 492 | 438 | 143 | 3 | 23 | 18 | Кънчево | 44.04 | 39.21 | 12.80 | 0.26 | 2.05 | 1.61 |
Ръжена | 1028 | 483 | 340 | 129 | 51 | 9 | 16 | Ръжена | 46.98 | 33.07 | 12.54 | 4.96 | 0.87 | 1.55 |
Черганово | 972 | 872 | 53 | 29 | Черганово | 89.71 | 5.45 | 2.98 | ||||||
Ясеново | 692 | 276 | 270 | 18 | 0 | 3 | 125 | Ясеново | 39.88 | 39.01 | 2.60 | 0.00 | 0.43 | 18.06 |
Дунавци | 584 | 407 | 130 | 31 | 0 | 0 | 16 | Дунавци | 69.69 | 22.26 | 5.30 | 0.00 | 0.00 | 2.73 |
Долно Изворово | 541 | 322 | 157 | 3 | 12 | 7 | 40 | Долно Изворово | 59.51 | 29.02 | 0.55 | 2.21 | 1.29 | 7.39 |
Голямо Дряново | 262 | 260 | 0 | 1 | Голямо Дряново | 99.23 | 0.00 | 0.38 | ||||||
Горно Изворово | 222 | 193 | 27 | 0 | Горно Изворово | 86.93 | 12.16 | 0.00 | ||||||
Средногорово | 213 | 208 | 0 | 3 | Средногорово | 97.65 | 0.00 | 1.40 |
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През средата на общината, от запад на изток, на протежение от 24.3 км преминава участък от трасето на жп линията София – Карлово – Бургас от Железопътната мрежа на България.
През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 107,4 км, от които се изваждат 6,6 км, които се дублират между Републикански път I-5 и Републикански път I-6 източно от град Казанлък и реално стават 100,8 км:
- участък от 36,1 км от Републикански път I-5 (от км 167,7 до км 203,8);
- участък от (21,1 км – 6,6 км = 14,5 км) от Републикански път I-6 (от км 309,9 до км 331,0);
- началният участък от 9 км от Републикански път II-56 (от км 0 до км 9,0);
- началният участък от 21,3 км от Републикански път III-608 (от км 0 до км 21,3);
- целият участък от 12,3 км от Републикански път III-5005
- целият участък от 7,6 км от Републикански път III-5601.
Топографски карти
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-39. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-51. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-52. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
- ↑ „Divisions of Bulgaria“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 август 2018.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 август 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно община Казанлък
- ((bg)) Официален сайт
- ((bg)) kazanlak.com
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
|
|