Сърнена Средна гора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сърнена Средна гора
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.508° с. ш. 25.153° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Централна България)
Част от Средна гора
Най-висок връх Братан
Надм. височина 1235,8 m

Сърнена Средна гора е планински дял в източната част на Средна гора, разположена на територията на четири области — Пловдивска, Старозагорска, Сливенска и Ямболска.

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Сърнена Средна гора заема планинския и хълмист релеф, който се простира между долините на реките Стряма на запад и Тунджа на изток. На север достига до южните части на Карловската, Казанлъшката и Сливенската котловина и Межденишкия пролом на река Тунджа, а на юг склоновете ѝ постепенно затъват в Горнотракийската низина и Ямболското поле. Чрез планинският праг Стражата (Кръстец) на север се свързва с Калоферска планина, дял от Стара планина. Дължината ѝ от запад на изток е 153 км, а ширина от 35 км в средата до 5 км на изток. Площ 2280 км2. Средна надморска височина 416 м.

Тук могат да бъдат обособени три дяла: Братански, Кортенски и Чирпански. Между долината на река Стряма на запад и Змейовския проход (430 м) на изток с долината на река Бедечка се простира планинското гърбище на Братанския район. Над него се откроява най-високият и личен връх на Сърнена гора — Братан (1235,8 м). На изток от Змейовския проход и долината на река Бедечка до завоя на Тунджа северно от Ямбол се простира постепенно понижаващо се било и стесняващият се обхват на Кортенския хълмист район. Тук най-високата точка е връх Морулей (895,2 м). Неговият орографски обхват е особено малък на изток от Кортенския проход, където завършва с най-източния връх на планината — Зайчи връх (Таушантепе, 256,7 м). На юг от Братанския район между долината на Брезовска река и градовете Стара Загора и Чирпан се простира районът на Чирпанските възвишения с максимална височина връх Китката (651 м).

Panorama from Sveta Troitsa Hill.jpg

Природни особености, стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Планината е изградена предимно от гнайси, гранити, мергелно-варовити седименти и вулканогенни материали, които обуславят и наличието на множество минерални извори, бликащи по склоновете ѝ: Карловски минерални бани, Павел баня, Овощник, Ягода, Новозагорски минерални бани и Сливенски минерални бани (по северните склонове); Старозагорски бани и Кортенски минерални бани (по южните склонове).

Климатът е преходно-континентален със зимата мека, с краткотрайна снежна покривка и топло лято.

Цялата планина попада във водосборния басейн на река река Марица, като от нея извират множество десни притоци на МарицаСвеженска (приток на Стряма), Азмак, Брезовска, Омуровска (с притока си Новоселска река), Текирска, Старата река, Меричлерска, Мартинка и Сазлийка (с притоците си Азмака, Бедечка и Кумруджа) и двата десни притока на ТунджаТурийска река и Гюрля.

Почвената покривка е представена предимно от кафяви горски и канелени горски почви. Големи участъци от планината са заети от дъбови и букови гори, а по заоблените ѝ била има обширни ливади и пасища. Развива се животновъдството, дърводобива, дървообработването, курортното и туристическото дело. По южните ѝ слънчеви склонове са засадени големи лозови масиви.

Курортно и туристическо значение[редактиране | редактиране на кода]

Планината е обект на курортното и туристическото дело.

  • Хижи: "Свежен", "Братан", "Каваклийка", "Морулей", "Рай", "100-те бора" и др.
  • Курорти: Карловска баня, Павел баня, Ягода, Новозагорски минерални бани, Сливенски минерални бани (по северните склонове); Старозагорски бани и Кортенски минерални бени (по южните склонове).
  • Туристически комплекси: В почти всички населени места в които има минерални извори през последните 20 години са изградени модерни балнеоложки, СПА и туристически центрове.
  • Природни и археологически обекти: резервати "Каваклийка" и "Вкаменената сватба", Карановската тракийска селищна могила и др.

Населени места в Сърнена Средна гора[редактиране | редактиране на кода]

В планината е по нейните склонове и подножия са разположени 2 града и 90 села:

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През Сърнена Средна гора преминават 7 пътя от Държавната пътна мрежа:

През Змейовския проход, между спирка Ръжена и гара Стара Загора преминава и участък от трасето на жп линията РусеГорна ОряховицаСтара ЗагораПодкова.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]