Сърнена Средна гора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сърнена Средна гора
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.508° с. ш. 25.153° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Централна България)
Част от Средна гора
Най-висок връх Братан
Надм. височина 1235,8 m

Сърнена Средна гора е планински дял в източната част на Средна гора, разположена на територията на четири области Пловдивска, Старозагорска, Сливенска и Ямболска.

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Сърнена Средна гора заема планинския и хълмист релеф, който се простира между долините на реките Стряма на запад и Тунджа на изток. На север достига до южните части на Карловската, Казанлъшката и Сливенската котловина и Межденишкия пролом на река Тунджа, а на юг склоновете ѝ постепенно затъват в Горнотракийската низина и Ямболското поле. Чрез планинският праг Стражата (Кръстец) на север се свързва с Калоферска планина, дял от Стара планина. Дължината ѝ от запад на изток е 153 км, а ширина от 35 км в средата до 5 км на изток. Площ 2280 км2. Средна надморска височина 416 м.

Тук могат да бъдат обособени три дяла: Братански, Кортенски и Чирпански. Между долината на река Стряма на запад и Змейовския проход (430 м) на изток с долината на река Бедечка се простира планинското гърбище на Братанския район. Над него се откроява най-високият и личен връх на Сърнена гора – Братан (1235,8 м). На изток от Змейовския проход и долината на река Бедечка до завоя на Тунджа северно от Ямбол се простира постепенно понижаващо се било и стесняващият се обхват на Кортенския хълмист район. Тук най-високата точка е връх Морулей (895,2 м). Неговият орографски обхват е особено малък на изток от Кортенския проход, където завършва с най-източния връх на планината – Зайчи връх (Таушантепе, 256,7 м). На юг от Братанския район между долината на Брезовска река и градовете Стара Загора и Чирпан се простира районът на Чирпанските възвишения с максимална височина връх Китката (651 м).

Panorama from Sveta Troitsa Hill.jpg

Природни особености, стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Планината е изградена предимно от гнайси, гранити, мергелно-варовити седименти и вулканогенни материали, които обуславят и наличието на множество минерални извори, бликащи по склоновете ѝ: Карловски минерални бани, Павел баня, Овощник, Ягода, Новозагорски минерални бани и Сливенски минерални бани (по северните склонове); Старозагорски бани и Кортенски минерални бани (по южните склонове).

Климатът е преходно-континентален със зимата мека, с краткотрайна снежна покривка и топло лято.

Цялата планина попада във водосборния басейн на река река Марица, като от нея извират множество десни притоци на Марица – Свеженска (приток на Стряма), Азмак, Брезовска, Омуровска (с притока си Новоселска река), Текирска, Старата река, Меричлерска, Мартинка и Сазлийка (с притоците си Азмака, Бедечка и Кумруджа) и двата десни притока на Тунджа – Турийска река и Гюрля.

Почвената покривка е представена предимно от кафяви горски и канелени горски почви. Големи участъци от планината са заети от дъбови и букови гори, а по заоблените ѝ била има обширни ливади и пасища. Развива се животновъдството, дърводобива, дървообработването, курортното и туристическото дело. По южните ѝ слънчеви склонове са засадени големи лозови масиви.

Курортно и туристическо значение[редактиране | редактиране на кода]

Планината е обект на курортното и туристическото дело.

  • Хижи: „Свежен“, „Братан“, „Каваклийка“, „Морулей“, „Рай“, „100-те бора“ и др.
  • Курорти: Карловска баня, Павел баня, Ягода, Новозагорски минерални бани, Сливенски минерални бани (по северните склонове); Старозагорски бани и Кортенски минерални бени (по южните склонове).
  • Туристически комплекси: В почти всички населени места в които има минерални извори през последните 20 години са изградени модерни балнеоложки, СПА и туристически центрове.
  • Природни и археологически обекти: резервати „Каваклийка“ и „Вкаменената сватба“, Карановската тракийска селищна могила и др.

Населени места в Сърнена Средна гора[редактиране | редактиране на кода]

В планината е по нейните склонове и подножия са разположени 2 града и 90 села:

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През Сърнена Средна гора преминават 7 пътя от Държавната пътна мрежа:

През Змейовския проход, между спирка Ръжена и гара Стара Загора преминава и участък от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Подкова.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

[[Категория:Област Ямбол]