Братя Кунчеви

Братя Кунчеви
Братя Кунчеви 42.50017, 25.852445 Братя Кунчеви
Общи данни
Население	891 души (31 декември 2024 г.) 26,1 души/km²
Землище	34,074 km²
Надм. височина	222 m
Пощ. код	6057
Тел. код	041173
МПС код	СТ
ЕКАТТЕ	06197
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора
Община    – кмет	Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ; 7 ноември 2011)
Кметство    – кмет	Братя Кунчеви Димитър Димитров (БСДП, НВ, ОЗ, РДПБ)

Брàтя Ку̀нчеви е село в Южна България, община Стара Загора, област Стара Загора.

География

Село Братя Кунчеви се намира на около 20 km изток-североизточно от областния и общински център Стара Загора и около 13 km западно от град Нова Загора. Разположено е в южните разклонения на Сърнена Средна гора, в близост с прехода към Старозагорското поле на Горнотракийската низина. През селото тече на юг Черковска река, която се влива в река Оряховска, ляв приток на река Кумруджа. В западния край на селото тече река Тодоровец. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 227 m, на север нараства до около 260 m, а на юг намалява до около 200 m.

Климатът е преходно-континентален. Почвите в землището са преобладаващо делувиални, наносни и лесивирани.

Общински пътища свързват село Братя Кунчеви:

• на юг при село Подслон с второкласния републикански път II-66, водещ на запад към Стара Загора, а на изток към Нова Загора;
• на запад през село Оряховица със село Дълбоки;
• на изток през селата Руманя, Караново и Брястово със село Асеновец и минаващия през него второкласен републикански път II-55 (водещ на север към град Велико Търново), а на юг – към Свиленград.

Землището на село Братя Кунчеви граничи със землищата на: селата Едрево и Паничерево на север; село Крива круша на североизток, село Руманя на изток; село Караново на югоизток; село Загорци на югоизток; село Събрано на юг; село Подслон на юг; село Оряховица на запад.

В землището на село Братя Кунчеви има много кладенци, както и 2 микроязовира – на югоизток от селото „Подслон (Братя Кунчеви-92)“ (поземлен имот ПИ 06197.50.92) и на север от селото „Братя Кунчеви“ (поземлен имот ПИ 06197.72.103), подходящ за риболов и отдих.

Етническият състав на населението на село Братя Кунчеви по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Етнически групи	Численост	Дял (в %)
Общо	794	100
Българи	264	33,25
Турци	...	...
Цигани	249	31,36
Други	...	...
Не се самоопределят	...	...
Не отговорили	274	34,51

Числеността на населението на село Братя Кунчеви по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Година на преброяване Численост 1934 1305 1946 1226 1956 1730 1965 1010 1975 910 1985 760 1992 757 2001 768 2011 794 2021 938

Числеността към 1956 г. обхваща и населението на селата Подслон и Руманя, включени през периода 1956 – 1963 г. в сборното тогава село Братя Кунчеви.

Северозападно от селото има кариера за добив на скални материали, пясък и глина.

Някога в землището е имало лозя (памид) и е отглеждана маслодайна роза. Към началото на XXI век се отглеждат други сортове грозде, предимно мерло, и отново се възстановяват розовите градини поради изключително подходящия климат.

Старата местна гора е дъбова, а новозалесените гори са борови. Дивечът е вече рядкост, срещат се диви прасета, сърни, елени, диви зайци, чакали, а вече и вълци

История

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Черкòво, остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г. Село Черково е слято през 1956 г. със селата Подслон (до 1902 г. – Карабунар, до 1950 г. – Царьово) и Руманя̀ (до 1906 г. – Смавлии) и е създадено село Братя Кунчеви, наречено в памет на братята Кунчо и Деньо Кунчеви (партизани, загинали през 1944 г.). През 1963 г. Подслон и Руманя са отделени от село Братя Кунчеви като самостоятелни села.

В околностите на селото има следи от голямо праисторическо селище (Плоска могила), от старо тракийско селище, от старата българска крепост Градище, много надгробни могили. Намерени са бронзови и стъклени съдове и бронзово огледало от 2 век. Селото е основано преди османското владичество, според предание – от цар Иван Асен II, на мястото, където е бил зимният бивак на войската. Споменава се под името Черково в османотурски регистър от 1648 г. Името се свързва с манастирите и църквите в околностите на селото (днес развалини). През османското владичество населението е изцяло българско, участва в националноосвободителните борби.

По пътя за село Оряховица е известно мястото на манастира „Свети Тодор“. В северната част на селото е бил построен друг манастир „Свети Атанас“. Черква (църква) е имало и на мястото, където сега се намира каменна кариера. Непосредствено над самото село, в клисурата на Черковска река, се издига като естествена крепост височина, заградена от три посоки с дълбоки дерета. Това е Градище (Калето), където според преданието е бил бивакът на цар Иван Асен II. А на източния склон срещу Градището е била построена черква за девиците, които тогава са се черкували отделно и мястото и досега се нарича „Моминската черква“.

Църквата „Свети Димитър“ в селото е построена върху основите на средновековна църква, в последните години на турското владичество и е осветена към 1876 г. от екзарх Йосиф.

По фронтовете на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни загиват 28 жители на селото. Във Втората световна война участват 48 жители, като 47 от тях се завръщат по домовете си.

С течение на годините жителите решават да променят облика на селото. С доброволен труд се построяват административна сграда на кооперацията, кметство, поща, читалищен дом, здравна служба, фурна, кооперативен магазин и училище.

Училище в село Черково (Братя Кунчеви) е създадено като начално през 1879 г. От 1927 г. училището е основно. През 1972 г. с него е обединено училището в село Подслон.

Читалище „Христо Ботев“ в село Черково (Братя Кунчеви) е основано в началото на 1929 г. През 2009 г. на законово основание към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Христо Ботев-1929 г.“. Първите книги са закупени през 1936 г. и така се слага началото на читалищната библиотека. През 1951 г. се основава първият женски народен хор, а през 1955 г. – и първият танцов състав на читалището. През 1979 г. към читалището се създава и школа по акордеон. Към 2023 г. в читалището има: етнографски кът, който се намира в пенсионерския клуб в сградата; временна действаща певческа група в състав от 5 души. Читалището е носител на орден „Кирил и Методий“ II степен за активна и народополезна дейност.

Потребителна кооперация в село Черково (Братя Кунчеви) е основана през 1925 г. като Кредитна кооперация „Взаимопомощ“, която действа от началото на 1927 г. Предметът на дейност на кооперацията е да кредитира членовете и да развие спестовността им, да снабдява населението на селото със стоки от първа необходимост, розопроизводство, лозаро-винарство, производство на петмез и други. През 1947 г. кооперацията се преименува на Всестранна кооперация „Взаимопомощ“, село Черково (Братя Кунчеви), а през 1955 г. става Селкооп „Обединение“, село Братя Кунчеви; от 1959 г. е Потребителна кооперация „Обединение“, а през 1972 г. става Районна потребителна кооперация „Обединение“ към Наркооп – Стара Загора.

Обществени институции

Село Братя Кунчеви към 2025 г. е център на кметство Братя Кунчеви.

В село Братя Кунчеви към 2025 г. има:

• действащо читалище „Христо Ботев-1929 г.“;
• действащо общинско основно училище „Христо Ботев“;
• православна църква „Свети Димитър“;
• пощенска станция.

Културни и природни забележителности

На север от селото, на първата височина от Сърнена Средна гора, над Черковската река, се е извисявала крепостта „Градището“, изпълнена в типично старобългарски стил, със смесен градеж, камъни и червени тухли.

Тук е била разположена крепостната черква (или може би манастир). В северозападната част на селото, където то е и възникнало, е имало три манастира, запазени са имената на три от тях – Свети Теодор Тирон, Свети Атанасий Велики и Свети Николай Мирликийски – днес могат да се видят останки от градежи и топонимът Тодоровец – бивш за местността в северозападния край на селото и действащ – за малката река там; в самото село, по пътя за кариерата, реката и вила „Черково“ се намират останките на друга, неизвестна църква.

Днес единствената действаща църква в селото е посветената на Свети Димитър Солунски. Построена е върху основите на средновековна църква, възобновена към средата или края на XIX век, осветена през 1876 г., подпалена от армията на Сюлейман паша, въпреки съпротивата на местните две бейски семейства и възстановена след Освобождението.

Из цялото село се намират пръснати кюпове – огромни керамични съдове (делви) за съхранение на зърно и други суровини.

В центъра на селото има паметник на братя Кунчеви.

Личности

Йордан Вълев Минчев (Илич) – участник в Септемврийското въстание, политически емигрант в СССР, политкомисар на Пета въстаническа оперативна зона.

Външни препратки

• Община Стара Загора. Начало > Администрация > Кметства / Населени места > село Братя Кунчеви Справка към 16.05.2025.
• Горнотракийска низина. Географска карта
• Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: k-35-052
• Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: k-35-052-2. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.
• Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: k-35-052-4. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.
• Източна Румелия. Карта