Братя Кунчеви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Братя Кунчеви
Общи данни
Население 874 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 34,074 km²
Надм. височина 222 m
Пощ. код 6057
Тел. код 041173
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 6197
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Стара Загора
Живко Тодоров (ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Братя Кунчеви
Димитър Димитров
(БСДП, НВ, ОЗ, РДПБ)

Братя Кунчеви е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Братя Кунчеви е разположено в полите на Сърнена Средна Гора, на границата на областите Стара Загора и Сливен и отстои на 20 км от гр.Стара Загора и 13 км от гр.Нова Загора. Съседните населени места са с.Руманя, на изток, на около 500 м; на юг, на 3 км, с.Подслон; и на запад на 4 км, с. Оряховица.

Село Братя Кунчеви е разположено от двете страни на Черковска река; землището му е осеяно с кладенци и тракийски могили; в западната част на селото минава реката Тодоровец, включена в построената на север от селото кариера.

Климатът на селото е преходно-континентален, с мека зима, горещо лято, мека есен, и ранна пролет. Снежната покривка е рядкост или бързо се топи.

Някога тук са се отглеждали лозя от памид, и рози. Днес тук се отглеждат лозя, предимно мерло, и отново се възстановяват розовите градини, защото климатът е изключително подходящ.

На север от селото, все по течението на реката, на разстояние 4 км, се намира микроязовир. Мястото е особено красиво, и подходящо за риболов и отдих. 3 – 4 км по-нагоре по течението на Черковска река, се намира местността „Юрта“ – едно прекрасно място за отдих, тук все още стоят разхвърляни камъни от основите на турските къщи, и вековните круши, засадени от жителите на това заличено село. Още 3 – 4 км по насевер, се стига до билото на Сърнена Средна Гора.

При направени измервания се установява, че през селото минава въздушно течение, тръгващо от с. Радунци, в Стара Планина. На шега местни хора казват, че най-голям вятър има в Сливен, Гурково и Черково (Братя Кунчеви).

Автентичната гора е дъбова, новозалесените гори са от бор. Дивечът е вече рядкост, има диви прасета, сърни, елени, диви зайци, уви много чакали, вече и вълци. В небето често кръжат ястреби.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историческото име на селото е Черково. Като такова то е познато преди Османското иго и след него, чак до 1959 г., когато е преименувано. Селото е основано преди 780 години от самия Цар Иван Асен II, на мястото, където армията е имала зимен бивак.

Селото през време на владичеството е било чисто българско, за разлика от двата турски чифлика в съседство – с. Руманя и с. Подслон (тогава Карабунар). Известни са непокорните българи като Кара Руси, който е подпомагал хайдутите и е защитавал българското население от своеволията на турците от съседните турски села – Джамбазлии (днес не съществува), и Руманя (тогава Смавлии). В Черково е имало само две турски семейства, двама бейове, като единият от тях е бил постоянно в Стара Загора. Отношенията с населението в Черково са били дружелюбни или най-малкото търпими. Когато след Освобождението двете семейства напускат селото, населението ги изпраща до края на землището, сълзите били от двете страни.

Когато в началото на XIX век върлува чумата, в селото остават само 50 – 60 семейства...някои бягат чак в Търновско...после се връщат. Върлуващите по тези земи кърджалии били дружно отблъснати от населението. В селото е имало няколко семейства със статут на войнуци, пазели са прохода през Сърнена Гора.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Село Черково, днес Братя Кунчеви, е едно от най-старите села в България.

В селото е имало няколко манастира, и черкви, откъдето идва и името му.

На север от селото, на първата височина от Сърнена гора, над ждрелото на Черковската река, се е извисявала крепостта „Градището“. Изпълнена в типично старобългарски стил, със смесен градеж, камъни и червени тухли.

Тук е била разположена крепостната Черква, (или може би манастир); точно срещу крепостта, на другия бряг на ждрелото, се е намирала моминската църква. Там са се черкували само девици; в северозападната част на селото, където то е и възникнало, е имало три манастира, запазени са имената на три от тях – Св. Теодор Тирон, Св. Атанасий Велики и Св. Николай Мирликийски – днес могат да се видят останки от градежи...и топоним Тодоровец – местността в северозападния край на селото; в самото село, по пътя за кариерата, и реката и вила „Черково“ се намират останките на друга, неизвестна църква.

Днес единствената действаща църква в селото е тази посветена на Св. Димитър Солунски. Построена е върху основите на средновековна църква, възобновена към средата или края на XIX в., осветена от към 1876 г., подпалена от армията на Сюлейман паша, въпреки съпротивата на местните две бейски семейства, възстановена след Освобождението.

Из цялото село се намират пръснати кюпове – огромни керамични съдове за съхранение на зърно и други суровини.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Кунчо Тончев Кунчев, роден 1912 г. – партизанин, убит юли 1944 г.
  • Гено Тончев Кунчев роден 1916 г. – партизанин, убит през юли 1944 г.
  • Минчо Иванов Минчев, роден 1921 г. Осъден на 10 г. затвор, секретар на ОК на БКП Ст. Загора.Пълномощник на ЦК на БКП за Марица изток Починал 1996 г.
  • Кольо Генчев Войников роден 1922 г. Член на РМС от 1936 г.Съден от военния съд в Пловдив за антифашистка дейност през 1942 г. Починал през 1944 г. Посмъртно признат за активен борец против фашизма и капитализма през 1958.
  • Слави Генчев Войников роден 1932 г. офицер полковник. Починал през 2013 г.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]