Братя Кунчеви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Братя Кунчеви
Общи данни
Население1005 души[1] (15 декември 2023 г.)
29,5 души/km²
Землище34,074 km²
Надм. височина222 m
Пощ. код6057
Тел. код041173
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ06197
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Стара Загора
Живко Тодоров
(ГЕРБ; 7 ноември 2011)
Кметство
   кмет
Братя Кунчеви
Димитър Димитров
(БСДП, НВ, ОЗ, РДПБ)

Братя Кунчеви е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Братя Кунчеви е разположено в полите на Сърнена Средна Гора, на границата на областите Стара Загора и Сливен и отстои на 20 км от гр.Стара Загора и 13 км от гр.Нова Загора. Съседните населени места са с.Руманя, на изток, на около 500 м; на юг, на 3 км, с.Подслон; и на запад на 4 км, с. Оряховица.

Село Братя Кунчеви е разположено от двете страни на Черковска река; землището му е осеяно с кладенци и тракийски могили; в западната част на селото минава реката Тодоровец, включена в построената на север от селото кариера.

Климатът на селото е преходно-континентален, с мека зима, горещо лято, мека есен, и ранна пролет. Снежната покривка е рядкост или бързо се топи.

Някога тук са се отглеждали лозя от памид, и рози. Днес тук се отглеждат лозя, предимно мерло, и отново се възстановяват розовите градини, защото климатът е изключително подходящ.

На север от селото, все по течението на реката, на разстояние 4 км, се намира микроязовир. Мястото е особено красиво, и подходящо за риболов и отдих. 3 – 4 км по-нагоре по течението на Черковска река, се намира местността „Юрта“ – едно прекрасно място за отдих, тук все още стоят разхвърляни камъни от основите на турските къщи, и вековните круши, засадени от жителите на това заличено село. Още 3 – 4 км по насевер, се стига до билото на Сърнена Средна Гора.

При направени измервания се установява, че през селото минава въздушно течение, тръгващо от с. Радунци, в Стара Планина. На шега местни хора казват, че най-голям вятър има в Сливен, Гурково и Черково (Братя Кунчеви).

Автентичната гора е дъбова, новозалесените гори са от бор. Дивечът е вече рядкост, има диви прасета, сърни, елени, диви зайци, уви много чакали, вече и вълци. В небето често кръжат ястреби.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Черково, днес Братя Кунчеви, е едно от най-старите села в България. Разположено е от двете страни на Черковска река в полите на Сърнена Средна Гора и отстои на 20 км от град Стара Загора. Землището му е осеяно с кладенци и тракийски могили.

Историческото име на селото е Черково. Като такова то е познато преди Османското иго и след него, чак до 1959 г., когато е преименувано на Братя Кунчеви, в чест на загиналите двама братя партизани Кунчо и Деньо Кунчеви.

Селото е основано в далечната 1224 г. от самия Цар Иван Асен II по време на похода му срещу Византия, на мястото, където армията е имала зимен бивак. На това място той основал и построил и няколко манастира и черкви.

По пътя за село Оряховица е известно мястото на манастира „Свети Тодор“. В северната част на селото е бил построен друг манастир „Свети Атанас“. Черква е имало и на мястото, където сега се намира каменна кариера. Непосредствено над самото село, в клисурата на Черковска река, се издига като естествена крепост височина, заградена от три посоки с дълбоки дерета. Това е „Градището“, където според преданието е бил бивакът на цар Иван Асен II. А на източния склон срещу „Градището“ е била построена черква за девиците, които тогава са се черкували отделно и мястото и досега се нарича „Моминската черква“.

Днес единствената действаща църква в селото е посветена на Св. Димитър Солунски. Построена е върху основите на средновековна църква, в последните години на турското робство и осветена от към 1876 г. от екзарх Йосиф.

По фронтовете на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война остават костите си 28 убити жители. Във Втората световна война участват 48 жители, като 47 от тях се завръщат по домовете си.

С течение на годините жителите решават да променят облика на селото. С доброволен труд се построяват административна сграда на кооперацията, кметство, поща, читалищен дом, здравна служба, фурна, кооперативен магазин и училище.

Народно читалище „Христо Ботев“ е основано в началото на 1929 г.. През 1936 г. се закупуват и първите книги и така се слага началото на читалищната библиотека. През 1951 г. се основава първият женски народен хор, а през 1955 г. и първият танцов състав на читалището. През 1979 г. към читалището се създава и школа по акордеон.

Днес в читалището работят женска група за многогласно пеене, фолклорна певческа група, женска група за народно пеене, група за стари градски песни и група за възрожденски песни. Читалището е носител на орден „Кирил и Методий“ II степен за активна и народополезна дейност.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Село Черково, днес Братя Кунчеви, е едно от най-старите села в България.

В селото е имало няколко манастира, и черкви, откъдето идва и името му.

На север от селото, на първата височина от Сърнена гора, над ждрелото на Черковската река, се е извисявала крепостта „Градището“. Изпълнена в типично старобългарски стил, със смесен градеж, камъни и червени тухли.

Тук е била разположена крепостната Черква, (или може би манастир); точно срещу крепостта, на другия бряг на ждрелото, се е намирала моминската църква. Там са се черкували само девици; в северозападната част на селото, където то е и възникнало, е имало три манастира, запазени са имената на три от тях – Св. Теодор Тирон, Св. Атанасий Велики и Св. Николай Мирликийски – днес могат да се видят останки от градежи...и топоним Тодоровец – местността в северозападния край на селото; в самото село, по пътя за кариерата, и реката и вила „Черково“ се намират останките на друга, неизвестна църква.

Днес единствената действаща църква в селото е тази посветена на Св. Димитър Солунски. Построена е върху основите на средновековна църква, възобновена към средата или края на XIX в., осветена от към 1876 г., подпалена от армията на Сюлейман паша, въпреки съпротивата на местните две бейски семейства, възстановена след Освобождението.

Из цялото село се намират пръснати кюпове – огромни керамични съдове за съхранение на зърно и други суровини.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]