Калояновец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Калояновец
Общи данни
Население 840 души[1] (15 юни 2020 г.)
32,8 души/km²
Землище 25,629 km²
Надм. височина 189 m
Пощ. код 6070
Тел. код 041144
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 35515
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   кмет
Стара Загора
Живко Тодоров (ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Калояновец
Добри Добрев
(ВМРО-БНД)

Калояновец е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, област Стара Загора.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 15 км от гр. Стара Загора. В южния му край тече р. Сютлийка, която е приток на р. Съзлийка.

Село Калояновец е основано в периода 1800 – 1830 година под името Джанбазето[2]. Селото се е състояло по това време от 18 къщи, като по-важни родове, които са живели там са били Караивановския, Саръминевия и Хаджиевия. В района на селото е съществувал чифлик на хаджи Тахир ага, чийто потомци и до днес живеят в него. В селото е имало килийно училище, което се е помещавало в дървени бараки при църквата, а от 1870 г. си има собствена сграда с три стаи. В селото е съществувал храм, изгорен по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Към 1877 г. селото се състои от 60 – 70 къщи. Първия опит за преименуване е направен през 1910 г. от постоянната комисия при окръг Стара Загора, но проблем с името възпрепятства завършването на процеса (името на селото е било Джанбаето, а не Джамбазето)[3]. От 1935 година е преименувано на Калояновец от гръцката дума калока „хубаво“. Историята на селото е описана в летописната книга, подготвена от отец Атанас, служил в църквата в селото от 1948 до 1996 г.

Първото театрално представление е „Многострадалната Геновева“ и се изнася през 1908 г. На 17 февуарри 1927 г. е основано читалище „Възраждане“ в Калояновец с председател Иван Райчев и секретар Моньо Йотов. По време на Чирпанското земетресение от 1928 г. храма се срутва до първия етаж и е възстановен на следващата 1929 г., като е изографисан, иконостаса е изработен от неизвестен майстор от Самоковската школа.

Почвата в селото е чернозем и се използва за отглеждане на житни култури, слънчоглед, царевица и др[4].


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Отборът на селото се е казвал Пантера-Калояновец (по прякора на известен партизанин), но вече не съществува. Бил е два пъти шампион на тогавашното селско първенство (сега А ОФГ).

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]