Калояновец
| Калояновец | |
|---|---|
  Калояновец  Калояновец |
|
| Общи данни | |
| Население |
840 души[1] (15 юни 2020 г.) 32,8 души/km² |
| Землище | 25,629 km² |
| Надм. височина | 189 m |
| Пощ. код | 6070 |
| Тел. код | 041144 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 35515 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
|
Община – кмет |
Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ) |
|
Кметство – кмет |
Калояновец Добри Добрев (ВМРО-БНД) |
Калояновец е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, област Стара Загора.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 15 км от гр. Стара Загора. В южния му край тече р. Сютлийка, която е приток на р. Съзлийка.
Село Калояновец е основано в периода 1800 – 1830 година под името Джанбазето[2]. Селото се е състояло по това време от 18 къщи, като по-важни родове, които са живели там са били Караивановския, Саръминевия и Хаджиевия. В района на селото е съществувал чифлик на хаджи Тахир ага, чийто потомци и до днес живеят в него. В селото е имало килийно училище, което се е помещавало в дървени бараки при църквата, а от 1870 г. си има собствена сграда с три стаи. В селото е съществувал храм, изгорен по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Към 1877 г. селото се състои от 60 – 70 къщи. Първия опит за преименуване е направен през 1910 г. от постоянната комисия при окръг Стара Загора, но проблем с името възпрепятства завършването на процеса (името на селото е било Джанбаето, а не Джамбазето)[3]. От 1935 година е преименувано на Калояновец от гръцката дума калока „хубаво“. Историята на селото е описана в летописната книга, подготвена от отец Атанас, служил в църквата в селото от 1948 до 1996 г.
Първото театрално представление е „Многострадалната Геновева“ и се изнася през 1908 г. На 17 февуарри 1927 г. е основано читалище „Възраждане“ в Калояновец с председател Иван Райчев и секретар Моньо Йотов. По време на Чирпанското земетресение от 1928 г. храма се срутва до първия етаж и е възстановен на следващата 1929 г., като е изографисан, иконостаса е изработен от неизвестен майстор от Самоковската школа.
Почвата в селото е чернозем и се използва за отглеждане на житни култури, слънчоглед, царевица и др[4].
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Отборът на селото се е казвал Пантера-Калояновец (по прякора на известен партизанин), но вече не съществува. Бил е два пъти шампион на тогавашното селско първенство (сега А ОФГ).
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Стою Неделчев-Чочоолу (1908 – 1987) (по прякор Пантерата), български партизанин и генерал
- Генчо Кънев-Циклопа (1904 – 1943), български партизанин
- Велко Димитров (1910 – 1984), български партизанин и генерал
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
