Оряховица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Оряховица
Общи данни
Население 705 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 44,883 km²
Надм. височина 190 m
Пощ. код 6061
Тел. код 041178
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 54016
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Стара Загора
Живко Тодоров (ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Оряховица
Атанас Вапцаров
(ГЕРБ)
Оряховица в Общомедия
За град Горна Оряховица вижте Горна Оряховица.

Оряховица е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в южното подножие на Средна гора на 200 м надморска височина, 18 км североизточно от Стара Загора и 17 км северозападно от Нова Загора. През него протича Оряховската река, приток на Съзлийка. На 3 км южно от селото е магистрала "Тракия".

История[редактиране | редактиране на кода]

Тракийска гробница край Оряховица

Селото съществува още от турско време с името Радович, наречено на името на най-стария преселник на мястото, където е застроено сега селото, то представлявало малък градец. Към края на османската власт селото се преименувало в Оряховица, а турското му име е било "Адър-Бей" на името на заселилия се богаташ Адър-Бей. Защо, как и кога точно селото е получило сегашното име, не е известно.Ами от дивите орехи, които растат там.

Населението на селото е било турско и българско, последните съставлявали болшинството. Турците имали своя джамия с минаре, а българите своя църква, която съществувала от незапомнени времена.

През 1938 г. историкът Христо Райков от София е посетил селото и е открил тракийска гробница в околността на селото, като намерените старини отнесъл за Народния музей.

През 2004 г. е открита друга тракийска гробница на пет километра североизточно от селото. Тя датира от 4 век пр.н.е.

На върха над селото е съществувала стара крепост, която е охранявала древния римски път, прекосяващ Средна гора.


Религии[редактиране | редактиране на кода]

Стенопис от църквата в Оряховица, фрагмент

98% от населението са православни християни.

В селото има православен храм. Църквата била стара сграда, покрита с каменни плочи. През 1876 г. Даут Паша от Нова Загора дал заповед да опожарят църквата. Две години след това кмет на селото бил Митьо Бошков, който взел инициативата и ремонтирал из основи изгорялата църква, която селяните съградили с частни дарения и собствен труд. Майстор строител бил Илия от град Трявна.

През 1881 г. Владимир - самоук художник от руски произход - изографисва църквата с помощта на Стефан от Стара Загора, за когото няма никакви други сведения. Църквата е построена във вид на кораб с размери 8 метра ширина и 18 метра дължина. Камбанарията е построена по-късно след две-три години. Храмът е осветен още през турско време, неизвестно от кой митрополит. Също не се знае от кои светии са вложени свети мощи в светия престол. Храмът е посветен на св. Атанасий Велики.

Първи сещеник в селото бил отец Стефан Проданов, родом от селото, починал през 1868 г. Втори отец Димитър Стоянов, родом от селото, служил от 1870 до 1908 г. Третият свещеник бил отец Игнат Игнатиев, родом от селото, служил от 1909 г. до 1935 г. Четвъртият свещеник бил руснак, наричали го "Кукулски", служил от 1937 г. до 1939 г. Петият свещеник бил отец Атанасий Йорданов от Стара Загора, служил от 1939 г. до 1949 г. Шестият свещеник бил отец Иван Бояджиев, служил от 1949 г. до 1952 г. Седмият свещеник бил отец Евгений Иванов, служил от 1953 г. до 1954 г. Осмият свещеник бил отец Михаил Пастърмаджиев от Лозенград в Турция, служил от 1954 г.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Къща-музей на Минко Балкански
Етнографска изложба на Минко Балкански

Очаква се до края на 2009 година да бъде обявено за модерно предградие на Стара Загора. В селото има национален институт по образование.

  • Исторически и Етнографски музеи.
  • Библиотека и кино зала.
  • Пенсионерски клуб.
  • Музей Минко Балкански.
  • Местността Джумбазлии с беседка и прохладна изворна вода.
  • Историческо място "Замлянките" с беседка.
  • Винпром Менада с механа и отлежали вина.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Ежегодният събор на селото е на 15 май.
  • Зарязване на лозята на 14 февруари
  • 3 март национален ден на България честване с военни почести и заря.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Дегустационната на винарската изба

Селото има автобусна връзка с град Стара Загора на всеки 1 час. № 64 от градския транспорт. Директна връзка с пътя Нова Загора - Стара Загора.

Интересни и забавни неща:

  • Разходка с каруца;
  • Каране на колело в планината;
  • Доене на крава и разглеждане на селскостопански двор
  • Снимки и невероятни изгреви и залези
  • Дегустация на национални и местни ястия и баници.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Балкански, М. Устрем и воля. 2 доп. изд. С., 2010, 304 с.