Воденичарово
| Воденичарово | |
  Воденичарово  Воденичарово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 39 души[1] (31 декември 2024 г.) 5,03 души/km² |
| Землище | 7,756 km² |
| Надм. височина | 183 m |
| Пощ. код | 6051 |
| Тел. код | 04125 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 11675 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
| Община – кмет | Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ; 7 ноември 2011) |
Воденичàрово е село в Южна България, община Стара Загора, област Стара Загора.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Воденичарово се намира на около 23 km юг-югозападно от областния и общински център Стара Загора и 15 km изток-североизточно от град Чирпан. Разположено е в Старозагорското поле на Горнотракийската низина. Надморската височина в центъра на селото е около 183 m. Климатът е преходно-континентален.
Източно от село Воденичарово тече на юг Ездачевска река, десен приток на река Мартинка.
Общински път на изток свързва село Воденичарово със село Михайлово (и със спирка „Михайлово“ на железопътните линии Пловдив – Бургас и Русе – Горна Оряховица – Подкова), а през него – и със селата Борово, Ловец, Калояновец, Осларка и други.
Землището на село Воденичарово граничи със землищата на: село Михайлово на североизток и изток; село Самуилово на югоизток; село Гита на югозапад; село Малко Тръново на запад.[2]
Етническият състав на населението на село Воденичарово по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[3]
| Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 56 | 100 |
| Българи | 56 | 100 |
| Турци | 0 | 0 |
| Цигани | 0 | 0 |
| Други | 0 | 0 |
| Не се самоопределят | 0 | 0 |
| Не отговорили | 0 | 0 |
Към 15 март 1924 г. в село Воденичарово има регистрирани: 24 души по постоянен адрес; 57 души по настоящ адрес; 13 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.[4]
Числеността на населението на село Воденичарово по данните от преброяванията[5] от 1934 г. насам се променя както следва:[6]
|  |
История
[редактиране | редактиране на кода]След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Дермен махле, остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г. Село Дермен махле е преименувано на Воденичарово през 1906 г.[7]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Изпълнителната власт в село Воденичарово към 2025 г. се упражнява от кметски наместник.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Кирил Милчев Димитров (Дибенко) – командир на чета в Партизански отряд "Христо Ботев", загинал на 27 октомври 1943 година.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 юни 2025. (на английски)
- ↑ Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица, област Стара Загора, община Стара Загора. Справка към 04.06.2025.
- ↑ Преброяване на населението
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Воденичарово, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора. Справка към 04.06.2025.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ВОДЕНИЧАРОВО (Дермен махле). (Справка към 4 юни 2025.)
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация. Административен регистър, област Стара Загора. Общинска администрация - Стара Загора. Кметски наместници, с. Воденичарово.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Горнотракийска низина. Географска карта
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-063-2. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-064-1. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.
- Източна Румелия. Карта
| ||||||||||
