Дълбоки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дълбоки
Общи данни
Население 1 491 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 55,219 km²
Надм. височина 266 m
Пощ. код 6060
Тел. код 041171
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 24482
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Стара Загора
Живко Тодоров (ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Дълбоки
Бальо Иванов
(ОДС, ЗНС, ДГ, ...)
Дълбоки в Общомедия

Дълбоки е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Дълбоки е разположено по южния склон на Сърнена Средна гора, в чупката на подножието между Сърнена Средна гора от север и Тракийската низина от юг. Селото се намира на 3 km на север от главния път София-Пловдив-Стара Загора-Бургас, на половината разстояние между Стара и Нова Загора. Селото е на 12 km от областния и общински център Стара Загора. Землището на селото е граничи със землищата на селата Хрищени (от запад), Горно Ботево (от юг) и Оряховица (от изток). Като се прехвърли билото на Сърнена Средна гора при връх Морулей, се стига до село Милево.

През Дълбоки тече малка река (Хамам дере, обикновено наричана от жителите на Дълбоки Селската река). В близост до селото има още няколко планински реки – Къпошница от запад и Кисикая от изток.

Климатът е преходно-континентален, подходящ за овощни градини и лозя.

Населението е малко под 1500 гуши (2013 г.). Има значителен брой циганско население.

За селото са характерни мъжките имена Белин, Дамян, Бальо и женските Кера, Тонка, Златка, Зюмбюла и други.

История[редактиране | редактиране на кода]

По­се­ле­ни­я­та в зем­ли­ще­то да­ти­рат от най-ран­на епо­ха, за ко­е­то сви­де­тел­с­т­ват се­дем­те се­лищ­ни мо­ги­ли и мно­жес­т­во­то пред­ме­ти на­ме­ре­ни при сел­с­кос­то­пан­с­ка рабо­та. В 1879 го­ди­на в юж­на­та част на се­ло­то е раз­к­рит гроб на пог­ре­бан тра­кийс­ки княз, ка­то пред­ме­ти­те са из­не­се­ни от подп. Кля­у­зов в Ру­сия, а пос­ле и в Англия. В мо­мен­та го­ля­ма част от тях са в Ош­мол­с­кия му­зей в Лон­дон, а ед­на от сре­бър­ни­те ча­ши е в Ер­ми­та­жа в Санкт Пе­тер­бург. По вре­ме на Рим­с­ка­та им­пе­рия кре­пост­та Глъ­бок е би­ла важ­на път­на стан­ция от Ав­гус­та Тра­я­на /дн. Ста­ра За­го­ра/ за Ахи­а­ло. В ста­ри­те ви­зан­тийс­ки и за­пад­но­ев­ро­пейс­ки хро­ни­ки се­ли­ще­то се сре­ща с име­то Глъ­бок и Ве­нец. След па­да­не­то под ос­ман­с­ко потисниче­с­т­во то е под име­то Бюк­лю­мюк или Бюк­лю­д­жек. Име­то Дъл­бо­ки произлиза от Тро­ян­с­ко­то се­ло Дъл­бок дол, като в не­го се за­сел­ват хо­ра, бягащи от турците, преселили се от Дъл­бок дол. На­ме­рен е от оно­ва вре­ме част от вой­ну­гар­с­ки ре­гис­тър, от кой­то е вид­но, че още от онези времена, а ве­ро­ят­но и пре­ди то­ва Дъл­бо­ки е би­ло ва­жен сре­ди­щен цен­тър.

Пре­ди па­да­не­то под ос­ман­с­ко вла­ди­чес­т­во в Дъл­бо­ки е има­ло цър­к­ва и па­рак­ли­си, но са раз­ру­ше­ни от нах­лу­ли­те ор­ди. Ед­ва в на­ча­ло­то на 19 век в 1837 го­ди­на след про­ше­ние до сул­та­на в Дъл­бо­ки е пос­т­ро­е­на и ос­ве­те­на цър­к­ва „Ус­пе­ние на Света Бо­го­ро­ди­ца". В нея през 1838 го­ди­на е от­к­ри­то и пър­во­то ки­лий­но учи­ли­ще за окол­ност­та. Пръв пе­вец и дас­кал е въз­рож­де­не­цът Рай­чо Блъс­ков от Коприв­щи­ца, ба­ща­та на пи­са­те­ля Илия Блъс­ков. Ки­лий­но­то учи­ли­ще се по­се­ща­ва от де­ца и мла­де­жи не са­мо от Дъл­бо­ки, но и от окол­ни­те се­ла, а и от по-да­леч­ни. След Ос­во­бож­де­ни­е­то дъл­бо­ча­ни пос­т­ро­я­ват учи­лищ­на сгра­да, ко­я­то за оно­ва вре­ме е мо­дер­на и го­ля­ма. През 1934 го­ди­на се пос­т­ро­я­ва вто­ра учи­лищ­на сгра­да, тъй ка­то пър­ва­та не е дос­тастъч­на и в но­ва­та се от­к­ри­ва и ка­би­нет по хи­мия и фи­зи­ка. През 1964 го­ди­на се над­с­т­ро­я­ва вто­ри етаж, пос­т­ро­я­ва се нов ка­би­нет по хи­мия и фи­зи­ка и ра­бо­тил­ни­ци по дървообработ­ка и ме­та­ло­об­ра­бот­ка. През осем­де­сет­те го­ди­ни учи­ли­ще­то пре­ми­на­ва в ЕС­ПУ до 1991 го­ди­на.

По вре­ме на Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на тук е бил ща­бът и наб­лю­да­тел­ният пункт на ген. Гур­ко, кой­то ос­та­вя за спо­мен на дъл­бо­ча­ни своя по­хо­ден стол и би­но­къ­ла си. В зем­ли­ще­то на се­ло­то се во­ди и бо­ят за Сам­a­р­с­ко­то зна­ме и тук за­ги­ва под­пол­ков­ник Ка­ли­тин, ка­то след Ос­во­бож­де­ни­е­то се из­ди­га па­мет­ник за това съ­би­тие.

Пре­ди Ос­во­бож­де­ни­е­то и след то­ва по­ми­нъ­кът на на­се­ле­ни­е­то е глав­но ско­то­въд­с­т­во­то, ка­то се от­г­леж­дат глав­но ко­зи и ов­це. За­ся­ва се ече­мик, пше­ни­ца и цареви­ца, а до 1960 го­ди­на – про­со, фий и овес. Ка­то по­ми­нък е и ло­зар­с­т­во­то, ко­е­то про­дъл­жа­ва да се раз­ви­ва и до днес в съз­да­де­ни­те ло­зо­ви маси­ви. През 20 век и до днес се раз­ви­ва и ово­щар­с­т­во­то. За­на­я­ти­те са тер­зийс­т­во и дър­во­дел­с­т­во, ко­ла­ро-же­ле­зар­с­т­во и ро­зоп­ро­из­вод­с­т­во, ка­то пос­лед­но­то отпада в края на вто­ра­та по­ло­ви­на на 20 век.

През 1930 го­ди­на в Дъл­бо­ки с да­ре­ние на д-р Сто­ян Де­нев, кой­то е дъл­бо­че­нец и френ­с­ки въз­пи­та­ник и един от пи­о­не­ри­те на ве­те­ри­нар­но­то де­ло в България, се раз­к­ри­ва ве­те­ри­нар­на ле­чеб­ни­ца. От 1945 до 1966 в се­ло­то ос­вен здра­вен учас­тък и ап­те­ка има и ро­ди­лен дом. От 1999 г. здра­вният учас­тък е пре­мес­тен в обно­ве­на­та сгра­да на бив­шия сел­с­ки съ­вет.

През 1919 – 1923 и 1931 – 1934 се­ло­то е би­ло ко­му­на. След 1945 в със­та­ва на то­га­ваш­ния СОНС са вклю­че­ни се­ла­та Ко­ле­на и Гор­но Бо­те­во. Съ­щи­те са и в ТКЗС. От март 1979 до фев­ру­а­ри 1988 Дъл­бо­ки е цен­тър на се­лищ­на сис­те­ма с още 10 със­тав­ни се­ла към не­го. Пос­т­ро­е­на е но­ва ад­ми­нис­т­ра­тив­на сгра­да, по­ща, мла­деж­ки дом с ри­ту­ал­на за­ла, жи­ли­щен блок и са бла­го­ус­т­ро­е­ни ре­ди­ца ули­ци и пло­ща­ди.

От 1930 го­ди­на е и на­ча­ло­то на ви­нар­с­ка­та из­ба в се­ло­то, на­ци­о­на­ли­зи­ра­на през 1945 го­ди­на. През шей­сет­те го­ди­ни е от­к­ри­та и фаб­ри­ка за оцет. Изгражда се дър­во­дел­с­ки цех, про­съ­щес­т­ву­вал до 1991 го­ди­на.

Още през ок­том­в­ри 1944 го­ди­на се съз­да­ва ТКЗС, ка­то на 10.01.1945 то е офи­ци­ал­но ре­гис­т­ри­ра­но и поз­д­ра­ве­но лич­но от Ге­ор­ги Ди­мит­ров с те­лег­ра­ма от Мос­к­ва. Пре­ми­на­ло през АПК и КЗС днес то съ­щес­т­ву­ва ка­то Всес­т­ран­на ко­о­пе­ра­ция „Шес­ти май“ с об­ра­бот­ва­е­ми око­ло 19 хил. дка.

От 1919 го­ди­на е из­г­ра­де­на и пот­ре­би­тел­на­та ко­о­пе­ра­ция „Нап­ре­дък", ко­я­то и до днес се на­ри­ча та­ка и об­с­луж­ва Дъл­бо­ки и ня­кол­ко окол­ни се­ла.

Дъл­бо­ча­ни взе­мат учас­тие във всич­ки вой­ни – Бал­кан­с­ката, Междусъюзническата, Пър­вата и Вто­рата све­тов­на и да­ват жер­т­ви, чи­и­то име­на са на паметна­та пло­ча в учи­ли­ще и в пар­ка на се­ло­то. Дей­но учас­тие взе­мат дъл­бо­ча­ни и в по­ли­ти­чес­ки­те бор­би до сре­да­та на 20 век в ра­йо­на и стра­на­та. В 1910 година се съз­да­ва со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та дру­жин­ка, пре­рас­тна­ла в пар­тий­на ор­га­ни­за­ция. Съз­да­ва се мла­деж­ко дру­жес­т­во, в го­ди­ни­те 1919 – 1923 е ор­га­ни­зи­ра­на и пър­ва­та дет­с­ка спар­та­кис­т­ка че­та от Ге­ор­ги Ар­гат­кин. През 1922 го­ди­на со­ци­а­лис­ти и рем­сис­ти пос­т­ро­я­ват свой клуб, кой­то през го­ди­ни­те е бил зе­ме­дел­с­ко училище, кан­це­ла­рии и клуб на пен­си­о­не­ра. През сеп­тем­в­ри 1923 го­ди­на 120-член­ния въс­та­ни­чес­ки от­ряд от Дъл­бо­ки ата­ку­ва жан­дар­ме­рийс­ки­те ка­зар­ми в Ста­ра За­го­ра. И тук се да­ват скъ­пи жер­т­ви. През 1941 – 1944 го­ди­на от Дъл­бо­ки из­ли­зат 8 пар­ти­за­ни, а де­сет­ки са ята­ци­те на от­ряд „Ге­ор­ги Ди­мит­ров". По­ли­те­миг­ран­ти, конц­ла­ге­рис­ти и ин­тер­ни­ра­ни е да­ло Дъл­бо­ки, учас­т­ни­ци­те в пър­ва­та и вто­ра­та фа­за на Отечес­т­ве­на­та вой­на са над 130, ка­то има и 4 за­ги­на­ли.

Съз­да­де­но е дружество на за­пас­ни­те офи­це­ри и сержан­ти от за­па­са и ре­зер­ва, ко­е­то но­си име­то на за­ги­на­лия в Бал­кан­с­ка­та вой­на под­по­ру­чик Де­чо Ко­лев при за­щи­та­та и ос­во­бож­де­ни­е­то на Ро­до­пи­те.

Има пенсионер­с­ки клуб, кой­то все­ки чет­вър­тък има сбир­ки и раз­ви­ва мно­го­об­раз­на дей­ност.

Мно­го от пос­т­ро­е­но­то се раз­ру­ши и част от по­ми­нъ­ка е заб­ра­вен, но Дълбо­ки про­дъл­жа­ва нап­ред със сво­е­то кмет­с­т­во, чи­та­ли­ще и учи­ли­ще, със сво­и­те две ко­о­пе­ра­ции – всес­т­ран­на и пот­ре­би­тел­с­ка, със здрав­ния си учас­тък и нови­те це­хо­ве за та­пи­це­рия, олио и дър­во­дел­с­ки ус­лу­ги. Със своя праз­ник на се­ло­то – вся­ка го­ди­на в на­ча­ло­то на май, кой­то съ­би­ра дъл­бо­ча­ни от всич­ки краища на стра­на­та.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

През 1879 г. в селото е открита могилна гробница с изключително богати гробни дарове. Проучена е от поручик Кляузов и е обнародвана от В. Прохаров. Гробницата е изградена от варовикови плочи и е с дължина – 2,35 m, ширина – 1,60 m и дълбочина – 1,50 m. Открити са: бронзова броня, златен нагръдник, две железни копия, бронзова хидрия, глинена амфора, два бронзови съда, три сребърни чаши, един сребърен тас, глинена чернофирнисова паница, железен свещник. Погребението се датира към края на V век пр. Хр. Находката се намира в The Ashmolean Museum of Art and Archaeology в Оксфорд.

На север от селото се намират останките на средновековната крепост Кулата.[1]

Интересна забележителност е „Глухият камък“ по поречието на реката, минаваща през Дълбоки. В дефилето на планината преди селото, огромен каменен блок е препречил речното корито. Преданието разказва, че под него лежат завинаги костите на глух турчин, който единствено не чул ужасените викове на хората наоколо, докато се къпел в реката, а по склона на планината паднал каменният къс.

На­род­но чи­та­ли­ще „Раз­ви­тие“ с. Дъл­бо­ки,

По ини­ци­а­ти­ва на учи­те­ли, лю­боз­на­тел­ни мла­де­жи и прог­ре­сив­ни се­ля­ни през есен­та на 1878 г. се ос­но­ва­ва чи­та­ли­ще­то в с. Дъл­бо­ки, ко­е­то име­ну­ват „РАЗВИТИЕ“. До пос­т­ро­я­ва­не на соб­с­т­ве­на чи­та­лищ­на сгра­да се е по­ме­ща­ва­ло в цър­к­ва­та и учи­ли­ще­то. С доб­ро­во­лен труд и по­мо­щи от на­се­ле­ни­е­то през 1931/1936 се пос­троя­ва чи­та­ли­щен са­лон и биб­ли­о­те­ка. 1974/1976 г. чи­та­лищ­на­та сгра­да е ре­кон­с­т­ру­и­ра­на и мо­дер­ни­зи­ра­на, от­го­ва­ря­ща на пот­реб­нос­ти­те и це­ли­те на чи­та­ли­ще­то и дей­ност­та му. Чи­та­ли­ще­то раз­по­ла­га със зри­тел­на за­ла с 380 мес­та, тех­ни­чес­ки обо­руд­ва­на сце­на, биб­ли­о­теч­ни по­ме­ще­ния – за­ем­на, дет­с­ки от­дел, чи­тал­ня, книгох­ра­ни­ли­ще; ре­пе­ти­ци­он­на за­ла, гри­мьор­ни по­ме­ще­ния, кан­це­ла­рии, ки­но – ка­би­на и сер­виз­ни по­ме­ще­ния.

Чи­та­ли­ще­то е един­с­т­ве­ния кул­ту­рен ин­с­ти­тут на те­ри­то­ри­я­та на кмет­с­т­во­то и е же­ла­на пот­реб­ност на всич­ки жи­те­ли на се­ло­то ни. Със сво­я­та дей­ност об­с­луж­ва Основното училище, в ко­е­то учат 150 уче­ни­ци, зе­ме­дел­с­ка ко­о­пе­ра­ция, пот­ре­би­тел­на ко­о­пе­ра­ция, дър­во­дел­с­ки цех, цех за бу­ти­ли­ра­не на на­пит­ки и оцет.

В чи­та­ли­ще­то ра­бо­тят: те­ат­ра­лен, дет­с­ко-юно­шес­ки фол­к­ло­рен ан­сам­бъл „ДЪЛ­БО­ЧАН­ЧЕ­ТА", гру­па за ста­ри град­с­ки пес­ни „Чар“, ан­сам­бъл за ав­тен­ти­чен фолклор „ДЪЛ­БО­КИ“. Ко­лек­ти­ви­те са но­си­те­ли на мно­жес­т­во от­ли­чия и ме­да­ли от на­ши ре­пуб­ли­кан­с­ки фес­ти­ва­ли и съ­бо­ри, а ан­сам­бъ­лът за ав­тен­ти­чен фол­к­лор и дет­с­ко-юно­шес­кия ан­сам­бъл са но­си­те­ли на прес­тиж­ни наг­ра­ди от МФФ-Югос­ла­вия, Ру­мъ­ния, Тур­ция, Мол­до­ва, Пол­ша, Фран­ция и Бъл­га­рия.

Съх­ра­не­ни са бо­га­та­та ду­шев­ност и тра­ди­ци­и­те в Дъл­бо­ки. В прог­ра­ми­те им са вклю­че­ни кла­си­чес­ки об­раз­ци от тра­ди­ци­он­ния слън­чев об­ре­ден ка­лен­дар от Ко­ле­да, през про­лет­ния, летния и есен­ния цик­ли, от­но­во до зим­ни­те праз­ни­ци, свър­за­ни с раж­да­не­то на Бо­га. Ан­сам­б­ли­те пред­с­та­вят тра­ди­ци­он­ния бъл­гар­с­ки фол­к­лор ка­то ця­ло на обреден танц и об­ред­на пе­сен, прев­ръ­ща об­ре­да в праз­ник и дос­та­вя сил­на ес­те­ти­чес­ка нас­ла­да, ду­шев­ност и тра­ди­ци­и­те в Дъл­бо­ки. И до днес би­ту­ват об­ре­ди­те и оби­ча­и­те свър­за­ни с цър­ков­но-праз­нич­ния ка­лен­дар не са­мо в изя­ви­те на ан­сам­б­ли­те, но и в жи­во­та на хо­ра­та – с ко­ле­да­ри­те и тех­ни­те пес­ни, „бу­тур­ни­ци­те" на За­го­вез­ни, кра­си­ви­те ла­зар­ки, „ро­са­та“ на Гер­гьов­ден и пе­че­ни­те аг­не­та.

Биб­ли­о­те­ка­та при­те­жа­ва над 23 000 биб­ли­о­теч­ни еди­ни­ци от всич­ки от­рас­ли на зна­ни­е­то. То­ва да­ва въз­мож­ност за про­веж­да­не на бо­га­та и раз­но­об­раз­на по съдър­жа­ние биб­ли­о­теч­на дей­ност: ли­те­ра­тур­ни иг­ри и вик­то­ри­ни, сре­щи с ли­те­ра­тур­ни твор­ци, ча­со­ве на при­каз­ка­та, дет­с­ки със­те­за­ния, праз­ни­ци на кни­га­та и пр. 

Бо­га­та и раз­но­об­раз­на е кул­тур­но-ма­со­ва­та ра­бо­та на чи­та­ли­ще­то, ко­я­то включ­ва в се­бе си ме­роп­ри­я­тия от об­ред­но-праз­нич­ния ка­лен­дар, Майс­ки и Декемврийски праз­ни­ци на кул­ту­ра­та, на се­ло­то, на ху­до­жес­т­ве­на­та са­мо­дей­ност, на та­лан­ти­те, те­ма­тич­ни ве­че­ри, бе­се­ди, кон­кур­си, твор­чес­ки пор­т­ре­ти, викторини и пр.

Чи­та­ли­ще­то е до­ма­кин на „На­ци­о­нал­на сре­ща на ан­сам­б­ли­те за ав­тен­ти­чен фол­к­лор, но­си­те­ли на меж­ду­на­род­ни от­ли­чия“, ко­я­то се про­веж­да от 1994 го­ди­на на все­ки две го­ди­ни. До­ма­кин е и на Дет­с­кия фол­к­ло­рен праз­ник „Из­во­рът да не пре­съх­ва – Цвет­ни­ца", кой­то се про­веж­да еже­год­но през ме­сец април. Тра­ди­ци­он­ни са и дет­с­ки­те праз­ни­ци „Здра­вей, ля­то!" и „До­виж­да­не, ля­то!", с ко­и­то чи­та­ли­ще­то бе­ле­жи на­ча­ло­то и края на лят­на­та ра­бо­та с де­ца­та. Първият не­де­лен ден на месец май се про­веж­да и тра­ди­ци­он­ният праз­ник за се­ло­то под нас­лов „Дъл­бо­ки – ро­ден край, гор­дост моя".

Чи­та­ли­ще­то е кан­ди­дат­с­т­ва­ло и е спе­че­ли­ло про­ек­ти­те „Ко­лед­но на­диг­ра­ва­не“ – „Ой, Ко­ле­до, мой Ко­ле­до“ – пред На­ци­о­на­лен фонд „Кул­ту­ра“и „Чи­та­ли­ще­то – дом на бъл­гар­щи­на­та " пред МТСП. А спе­че­ле­ния пред МК про­ект за опаз­ва­не и по­пу­ля­ри­зи­ра­не на бъл­гар­с­кия фол­к­лор „Треп­на­ла е ва­рак кит­ка, за­пе­ли са ко­ле­да­ри" да­ва на­ча­ло­то на ста­на­лия ве­че тра­ди­ци­о­нен ко­ле­ден праз­ник със съ­що­то име.

За раз­но­об­раз­на­та и бо­га­та по съ­дър­жа­ние дей­ност чи­та­ли­ще­то мно­гок­рат­но е наг­раж­да­ва­но на ре­ги­о­нал­но и на­ци­о­нал­но ни­во. Но­си­тел на Пла­ке­та на КК за най-доб­ра чи­та­лищ­на дей­ност, но­си­тел на Пла­ке­та на ЦХС за из­к­лю­чи­тел­ни ус­пе­хи в ху­до­жес­т­ве­на­та са­мо­дей­ност. През 1978 го­ди­на бе удос­то­е­но с ор­ден „Ки­рил и Ме­то­дий“ – I сте­пен – приз­на­ние за дъл­го­го­диш­ния не­у­мо­рен труд на сто­ти­ци­те чи­та­лищ­ни дей­ци от Дъл­бо­ки.

Народно читалище „Раз­ви­тие“ с. Дъл­бо­ки има бла­го­род­на­та ми­сия да про­бу­ди у най-мал­ки­те и под­дър­жа жи­ва в го­ле­ми­те лю­бов­та към род и ро­ди­на, към на­ши­те пред­ци, да съхра­ни за по­ко­ле­ни­я­та тра­ди­ци­и­те, оби­ча­и­те, праз­ни­ци­те на на­ши­те пра­ро­ди­те­ли, да доп­ри­не­се спо­ред въз­мож­нос­ти­те си за съх­ра­ня­ва­не на бъл­гар­с­кия род.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събор на селото – 6 май (Гергьовден).

Коледуване, Бабин ден, Трифон Зарезан, Лазаруване

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дълбоки:

  • Дечо Колев (1879 – 1912) – командир на взвод в 21 Средногорски пехотен полк
  • Димитър Димитров (1915 – ?), български партизанин
  • Иван Желев (1911 – ?) – български офицер, генерал-майор
  • Илия Блъсков (1839 – 1913), български писател
  • Никола Христов (?-?), български подофицер и деец на ВМОК
  • Стефан Стоенчев (1851 – 1921) – Кмет на Стара Загора за един ден.
  • Герасим Папазчев (1892 – 1925) – борец, революционер, партизанин, антифашист. Участник в Балканската война, в Първата световна война, председател на военния комитет на Окръжният комитет за Стара Загора. Началник влак в Стара загора, участник в железничарската стачка през 1919 г.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Открит е модерен супермаркет от веригата КООП на 14 декември 2007 г.; стопанисва се от потребителна кооперация „Напредък“ с. Дълбоки, която е създадена през март 1915 г.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. bulgariancastles.com, Кулата с. Дълбоки