Дълбоки

Дълбоки
Дълбоки 42.478644, 25.771111 Дълбоки
Общи данни
Население	1146 души (31 декември 2024 г.) 20,8 души/km²
Землище	55,219 km²
Надм. височина	266 m
Пощ. код	6060
Тел. код	041171
МПС код	СТ
ЕКАТТЕ	24482
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора
Община    – кмет	Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ; 7 ноември 2011)
Кметство    – кмет	Дълбоки Бальо Иванов (ОДС, ЗНС, ДГ, ...)
Дълбоки в Общомедия

Дълбòки е село в Южна България, община Стара Загора, област Стара Загора.

География

Село Дълбоки е разположено в подножието на Сърнена Средна гора при прехода към Старозагорското поле на Горнотракийската низина. Селото се намира на около 12 km изток-североизточно от областния и общински център град Стара Загора и 20 km западно от град Нова Загора. Около 3 km общински път на юг свързва селото с минаващия през двата града второкласен републикански път II-66.

Землището на село Дълбоки граничи със землищата на селата: Елхово на север, Оряховица на изток, Горно Ботево и Плоска могила на юг, Калитиново и Хрищени на югозапад и Колена на запад. Надморската височина в центъра на селото е около 266 m.

Климатът е преходно-континентален. Почвите в землището са преобладаващо ранкери, делувиални и наносни.

На около 6 km северно от Дълбоки по посока на село Елхово (носило името Милево през периода 1949 – 1993 г.) се издига връх Морулей (895,2 m). През Дълбоки тече малката река Хамам дере, обикновено наричана от населението Селската река, а в близост до селото текат още две планински реки – Капошница от запад и Кисикая от изток – и трите от поречието на река Кумруджа.

Етническият състав на населението на село Дълбоки по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Етнически групи	Численост	Дял (в %)
Общо	1532	100
Българи	831	54,24
Турци	7	0,46
Цигани	654	42,69
Други	...	...
Не се самоопределят	...	...
Не отговорили	36	2,35

Към 15 март 1924 г. в село Дълбоки има регистрирани: 1337 души по постоянен адрес; 1744 души по настоящ адрес; 1182 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.

Числеността на населението на село Дълбоки по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Година на преброяване Численост 1934 2471 1946 2508 1956 2003 1965 2018 1975 1847 1985 1512 1992 1540 2001 1605 2011 1532 2021 1721

История

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. село Дълбоки – и тогава със същото име, остава в Източна Румелия. Присъединено е към България след Съединението 1885 г.

По­се­ле­ни­я­та в зем­ли­ще­то да­ти­рат от най-ран­на епо­ха, за ко­е­то сви­де­тел­с­т­ват се­дем­те се­лищ­ни мо­ги­ли и множес­т­во­то пред­ме­ти, на­ме­ре­ни при сел­с­кос­то­пан­с­ка рабо­та. В 1879 г. в юж­на­та част на се­ло­то е раз­к­рит гроб на пог­ре­бан тра­кийс­ки княз, ка­то пред­ме­ти­те са из­не­се­ни от подп. Кля­у­зов в Ру­сия, а пос­ле и в Англия. Голя­ма част от тях са в Аш­мол­с­кия му­зей в Оксфорд, а ед­на от сре­бър­ни­те ча­ши е в Ер­ми­та­жа в Санкт Пе­тер­бург. По вре­ме на Рим­с­ка­та им­пе­рия кре­пост­та Глъ­бок е би­ла важ­на път­на стан­ция от Августа Траяна (Стара За­го­ра) за Анхиало (Поморие). В ста­ри­те ви­зан­тийс­ки и за­пад­но­ев­ро­пейс­ки хро­ни­ки се­ли­ще­то се сре­ща с име­то Глъ­бок и Ве­нец. След па­да­не­то под ос­ман­с­ко владичество то е под име­то Бюк­лю­мюк или Бюк­лю­д­жек. Име­то Дълбоки произлиза от тро­ян­с­ко­то се­ло Дъл­бок дол, като в не­го се за­сел­ват хо­ра, бягащи от турците, преселили се от Дъл­бок дол. На­ме­рен е от оно­ва вре­ме част от вой­ну­ган­с­ки ре­гис­тър, от кой­то е вид­но, че още от онези времена, а ве­ро­ят­но и пре­ди то­ва Дъл­бо­ки е би­ло ва­жен сре­ди­щен цен­тър.

Пре­ди па­да­не­то под ос­ман­с­ко вла­ди­чес­т­во в Дъл­бо­ки е има­ло цър­к­ва и па­рак­ли­си, но са раз­ру­ше­ни от нах­лу­ли­те ор­ди. Ед­ва в на­ча­ло­то на 19 век в 1837 г. след про­ше­ние до сул­та­на в Дъл­бо­ки е пос­т­ро­е­на и ос­ве­те­на цър­к­ва „Ус­пе­ние на Света Бо­го­ро­ди­ца". В нея през 1838 г. е от­к­ри­то и пър­во­то ки­лий­но учи­ли­ще за окол­ност­та. Пръв пе­вец и дас­кал е въз­рож­де­не­цът Рай­чо Блъс­ков от Коприв­щи­ца, ба­ща­та на пи­са­те­ля Илия Блъс­ков. Ки­лий­но­то учи­ли­ще се по­се­ща­ва от де­ца и мла­де­жи не са­мо от Дъл­бо­ки, но и от окол­ни­те се­ла, а и от по-да­леч­ни. След Ос­во­бож­де­ни­е­то дъл­бо­ча­ни пос­т­ро­я­ват учи­лищ­на сгра­да, ко­я­то за оно­ва вре­ме е мо­дер­на и го­ля­ма. През 1934 г. се пос­т­ро­я­ва вто­ра учи­лищ­на сгра­да, тъй ка­то пър­ва­та не е дос­тастъч­на и в но­ва­та се от­к­ри­ва и ка­би­нет по хи­мия и фи­зи­ка. През 1964 г. се над­с­т­ро­я­ва вто­ри етаж, пос­т­ро­я­ва се нов ка­би­нет по хи­мия и фи­зи­ка и ра­бо­тил­ни­ци по дървообработ­ка и ме­та­ло­об­ра­бот­ка. През осем­де­сет­те го­ди­ни учи­ли­ще­то пре­ми­на­ва в ЕС­ПУ до 1991 г.

По вре­ме на Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на тук е бил ща­бът и наб­лю­да­тел­ният пункт на ген. Гур­ко, кой­то ос­та­вя за спо­мен на дъл­бо­ча­ни своя по­хо­ден стол и би­но­къ­ла си. В зем­ли­ще­то на се­ло­то се во­ди и бо­ят за Сам­a­р­с­ко­то зна­ме и тук за­ги­ва под­пол­ков­ник Ка­ли­тин, ка­то след Ос­во­бож­де­ни­е­то се из­ди­га па­мет­ник за това съ­би­тие.

Пре­ди Ос­во­бож­де­ни­е­то и след то­ва по­ми­нъ­кът на на­се­ле­ни­е­то е глав­но ско­то­въд­с­т­во­то, ка­то се от­г­леж­дат глав­но ко­зи и ов­це. За­ся­ва се ече­мик, пше­ни­ца и цареви­ца, а до 1960 г. – про­со, фий и овес. Ка­то по­ми­нък е и ло­зар­с­т­во­то, ко­е­то про­дъл­жа­ва да се раз­ви­ва и до днес в съз­да­де­ни­те ло­зо­ви маси­ви. През 20 век и до днес се раз­ви­ва и ово­щар­с­т­во­то. За­на­я­ти­те са тер­зийс­т­во и дър­во­дел­с­т­во, ко­ла­ро-же­ле­зар­с­т­во и ро­зоп­ро­из­вод­с­т­во, ка­то пос­лед­но­то отпада в края на вто­ра­та по­ло­ви­на на 20 век.

През 1930 г. в Дъл­бо­ки с да­ре­ние на д-р Сто­ян Де­нев, кой­то е дъл­бо­че­нец и френ­с­ки въз­пи­та­ник и един от пи­о­не­ри­те на ве­те­ри­нар­но­то де­ло в България, се раз­к­ри­ва ве­те­ри­нар­на ле­чеб­ни­ца. От 1945 до 1966 г. в се­ло­то ос­вен здра­вен учас­тък и ап­те­ка има и ро­ди­лен дом. От 1999 г. здра­вният учас­тък е пре­мес­тен в обно­ве­на­та сгра­да на бив­шия сел­с­ки съ­вет.

През 1919 – 1923 и 1931 – 1934 г. се­ло­то е би­ло ко­му­на. След 1945 г. в със­та­ва на то­га­ваш­ния СОНС са вклю­че­ни се­ла­та Ко­ле­на и Гор­но Бо­те­во. Съ­щи­те са и в ТКЗС. От март 1979 г. до фев­ру­а­ри 1988 г. Дъл­бо­ки е център на се­лищ­на сис­те­ма с още 10 със­тав­ни се­ла към не­го. Пос­т­ро­е­на е но­ва ад­ми­нис­т­ра­тив­на сгра­да, по­ща, мла­деж­ки дом с ри­ту­ал­на за­ла, жи­ли­щен блок и са бла­го­ус­т­ро­е­ни ре­ди­ца ули­ци и пло­ща­ди.

От 1930 г. е и на­ча­ло­то на ви­нар­с­ка­та из­ба в се­ло­то, на­ци­о­на­ли­зи­ра­на през 1945 г. През шей­сет­те го­ди­ни е от­к­ри­та и фаб­ри­ка за оцет. Изгражда се дър­во­дел­с­ки цех, про­съ­щес­т­ву­вал до 1991 г.

Още през ок­том­в­ри 1944 г. се съз­да­ва ТКЗС, ка­то на 10 януари 1945 то е офи­ци­ал­но ре­гис­т­ри­ра­но и поз­д­ра­ве­но лич­но от Ге­ор­ги Ди­мит­ров с те­лег­ра­ма от Мос­к­ва. Пре­ми­на­ло през АПК и КЗС днес то съ­щес­т­ву­ва ка­то Всес­т­ран­на ко­о­пе­ра­ция „Шес­ти май“ с об­ра­бот­ва­е­ми око­ло 19 хил. дка.

От 1919 г. е из­г­ра­де­на и пот­ре­би­тел­на­та ко­о­пе­ра­ция „Нап­ре­дък", ко­я­то и до днес се на­ри­ча та­ка и об­с­луж­ва Дъл­бо­ки и ня­кол­ко окол­ни се­ла.

Дъл­бо­ча­ни взе­мат учас­тие във всич­ки вой­ни – Бал­кан­с­ката, Междусъюзническата, Пър­вата и Вто­рата све­тов­на и да­ват жер­т­ви, чи­и­то име­на са на паметна­та пло­ча в учи­ли­ще и в пар­ка на се­ло­то. Дей­но учас­тие взе­мат дъл­бо­ча­ни и в по­ли­ти­чес­ки­те бор­би до сре­да­та на 20 век в ра­йо­на и стра­на­та. В 1910 г. се съз­да­ва со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та дру­жин­ка, пре­рас­тна­ла в пар­тий­на ор­га­ни­за­ция. Съз­да­ва се мла­деж­ко дру­жес­т­во, в го­ди­ни­те 1919 – 1923 е ор­га­ни­зи­ра­на и пър­ва­та дет­с­ка спар­та­кис­т­ка че­та от Ге­ор­ги Ар­гат­кин. През 1922 г. со­ци­а­лис­ти и рем­сис­ти пос­т­ро­я­ват свой клуб, кой­то през го­ди­ни­те е бил зе­ме­дел­с­ко училище, кан­це­ла­рии и клуб на пен­си­о­не­ра. През сеп­тем­в­ри 1923 г. 120-член­ния въс­та­ни­чес­ки от­ряд от Дъл­бо­ки ата­ку­ва жан­дар­ме­рийс­ки­те ка­зар­ми в Ста­ра За­го­ра. И тук се да­ват скъ­пи жер­т­ви. През 1941 – 1944 г. от Дъл­бо­ки из­ли­зат 8 пар­ти­за­ни, а де­сет­ки са ята­ци­те на от­ряд „Ге­ор­ги Ди­мит­ров". По­ли­те­миг­ран­ти, конц­ла­ге­рис­ти и ин­тер­ни­ра­ни е да­ло Дъл­бо­ки, учас­т­ни­ци­те в пър­ва­та и вто­ра­та фа­за на Отечес­т­ве­на­та вой­на са над 130, ка­то има и 4 за­ги­на­ли.

Съз­да­де­но е дружество на за­пас­ни­те офи­це­ри и сержан­ти от за­па­са и ре­зер­ва, ко­е­то но­си име­то на за­ги­на­лия в Бал­кан­с­ка­та вой­на под­по­ру­чик Де­чо Ко­лев при за­щи­та­та и ос­во­бож­де­ни­е­то на Ро­до­пи­те.

Има пенсионер­с­ки клуб, кой­то все­ки чет­вър­тък има сбир­ки и раз­ви­ва мно­го­об­раз­на дей­ност.

Мно­го от пос­т­ро­е­но­то се раз­ру­ши и част от по­ми­нъ­ка е заб­ра­вен, но Дълбо­ки про­дъл­жа­ва нап­ред със сво­е­то кмет­с­т­во, чи­та­ли­ще и учи­ли­ще, със сво­и­те две ко­о­пе­ра­ции – всес­т­ран­на и пот­ре­би­тел­с­ка, със здрав­ния си учас­тък и нови­те це­хо­ве за та­пи­це­рия, олио и дър­во­дел­с­ки ус­лу­ги. Със своя праз­ник на се­ло­то – вся­ка го­ди­на в на­ча­ло­то на май, кой­то съ­би­ра дъл­бо­ча­ни от всич­ки краища на стра­на­та.

Обществени институции

Село Дълбоки към 2025 г. е център на кметство Дълбоки.

В село Дълбоки към 2025 г. има:

• действащо читалище „Развитие-1878 г.“;
• действащо общинско Основно училище „Иван Мирчев“;
• православна църква „Света Богородица“;
• пенсионер­с­ки клуб;
• пощенска станция.

Културни и природни забележителности

През 1879 г. в селото е открита могилна гробница с изключително богати гробни дарове. Проучена е от поручик Кляузов и е обнародвана от В. Прохаров. Гробницата е изградена от варовикови плочи и е с дължина – 2,35 m, ширина – 1,60 m и дълбочина – 1,50 m. Открити са: бронзова броня, златен нагръдник, две железни копия, бронзова хидрия, глинена амфора, два бронзови съда, три сребърни чаши, един сребърен тас, глинена чернофирнисова паница, железен свещник. Погребението се датира към края на V век пр. Хр. Находката се намира в The Ashmolean Museum of Art and Archaeology в Оксфорд.

На север от селото се намират останките на средновековната крепост Кулата.

Интересна забележителност е „Глухият камък“ по поречието на реката, минаваща през Дълбоки. В дефилето на планината преди селото, огромен каменен блок е препречил речното корито. Преданието разказва, че под него лежат завинаги костите на глух турчин, който единствено не чул ужасените викове на хората наоколо, докато се къпел в реката, а по склона на планината паднал каменният къс.

На­род­но чи­та­ли­ще „Раз­ви­тие“ с. Дъл­бо­ки,

По ини­ци­а­ти­ва на учи­те­ли, лю­боз­на­тел­ни мла­де­жи и прог­ре­сив­ни се­ля­ни през есен­та на 1878 г. се ос­но­ва­ва чи­та­ли­ще­то в с. Дъл­бо­ки, ко­е­то име­ну­ват „РАЗВИТИЕ“. До пос­т­ро­я­ва­не на соб­с­т­ве­на чи­та­лищ­на сгра­да се е по­ме­ща­ва­ло в цър­к­ва­та и учи­ли­ще­то. С доб­ро­во­лен труд и по­мо­щи от на­се­ле­ни­е­то през 1931/1936 се пос­троя­ва чи­та­ли­щен са­лон и биб­ли­о­те­ка. 1974/1976 г. чи­та­лищ­на­та сгра­да е ре­кон­с­т­ру­и­ра­на и мо­дер­ни­зи­ра­на, от­го­ва­ря­ща на пот­реб­нос­ти­те и це­ли­те на чи­та­ли­ще­то и дей­ност­та му. Чи­та­ли­ще­то раз­по­ла­га със зри­тел­на за­ла с 380 мес­та, тех­ни­чес­ки обо­руд­ва­на сце­на, биб­ли­о­теч­ни по­ме­ще­ния – за­ем­на, дет­с­ки от­дел, чи­тал­ня, книгох­ра­ни­ли­ще; ре­пе­ти­ци­он­на за­ла, гри­мьор­ни по­ме­ще­ния, кан­це­ла­рии, ки­но – ка­би­на и сер­виз­ни по­ме­ще­ния.

Чи­та­ли­ще­то е един­с­т­ве­ния кул­ту­рен ин­с­ти­тут на те­ри­то­ри­я­та на кмет­с­т­во­то и е же­ла­на пот­реб­ност на всич­ки жи­те­ли на се­ло­то ни. Със сво­я­та дей­ност об­с­луж­ва Основното училище, в ко­е­то учат 150 уче­ни­ци, зе­ме­дел­с­ка ко­о­пе­ра­ция, пот­ре­би­тел­на ко­о­пе­ра­ция, дър­во­дел­с­ки цех, цех за бу­ти­ли­ра­не на на­пит­ки и оцет.

В чи­та­ли­ще­то ра­бо­тят: те­ат­ра­лен, дет­с­ко-юно­шес­ки фол­к­ло­рен ан­сам­бъл „ДЪЛ­БО­ЧАН­ЧЕ­ТА", гру­па за ста­ри град­с­ки пес­ни „Чар“, ан­сам­бъл за ав­тен­ти­чен фолклор „ДЪЛ­БО­КИ“. Ко­лек­ти­ви­те са но­си­те­ли на мно­жес­т­во от­ли­чия и ме­да­ли от на­ши ре­пуб­ли­кан­с­ки фес­ти­ва­ли и съ­бо­ри, а ан­сам­бъ­лът за ав­тен­ти­чен фол­к­лор и дет­с­ко-юно­шес­кия ан­сам­бъл са но­си­те­ли на прес­тиж­ни наг­ра­ди от МФФ-Югос­ла­вия, Ру­мъ­ния, Тур­ция, Мол­до­ва, Пол­ша, Фран­ция и Бъл­га­рия.

Съх­ра­не­ни са бо­га­та­та ду­шев­ност и тра­ди­ци­и­те в Дъл­бо­ки. В прог­ра­ми­те им са вклю­че­ни кла­си­чес­ки об­раз­ци от тра­ди­ци­он­ния слън­чев об­ре­ден ка­лен­дар от Ко­ле­да, през про­лет­ния, летния и есен­ния цик­ли, от­но­во до зим­ни­те праз­ни­ци, свър­за­ни с раж­да­не­то на Бо­га. Ан­сам­б­ли­те пред­с­та­вят тра­ди­ци­он­ния бъл­гар­с­ки фол­к­лор ка­то ця­ло на обреден танц и об­ред­на пе­сен, прев­ръ­ща об­ре­да в праз­ник и дос­та­вя сил­на ес­те­ти­чес­ка нас­ла­да, ду­шев­ност и тра­ди­ци­и­те в Дъл­бо­ки. И до днес би­ту­ват об­ре­ди­те и оби­ча­и­те свър­за­ни с цър­ков­но-праз­нич­ния ка­лен­дар не са­мо в изя­ви­те на ан­сам­б­ли­те, но и в жи­во­та на хо­ра­та – с ко­ле­да­ри­те и тех­ни­те пес­ни, „бу­тур­ни­ци­те" на За­го­вез­ни, кра­си­ви­те ла­зар­ки, „ро­са­та“ на Гер­гьов­ден и пе­че­ни­те аг­не­та.

Биб­ли­о­те­ка­та при­те­жа­ва над 23 000 биб­ли­о­теч­ни еди­ни­ци от всич­ки от­рас­ли на зна­ни­е­то. То­ва да­ва въз­мож­ност за про­веж­да­не на бо­га­та и раз­но­об­раз­на по съдър­жа­ние биб­ли­о­теч­на дей­ност: ли­те­ра­тур­ни иг­ри и вик­то­ри­ни, сре­щи с ли­те­ра­тур­ни твор­ци, ча­со­ве на при­каз­ка­та, дет­с­ки със­те­за­ния, праз­ни­ци на кни­га­та и други.

Бо­га­та и раз­но­об­раз­на е кул­тур­но-ма­со­ва­та ра­бо­та на чи­та­ли­ще­то, ко­я­то включ­ва в се­бе си ме­роп­ри­я­тия от об­ред­но-праз­нич­ния ка­лен­дар, Майс­ки и Декемврийски праз­ни­ци на кул­ту­ра­та, на се­ло­то, на ху­до­жес­т­ве­на­та са­мо­дей­ност, на та­лан­ти­те, те­ма­тич­ни ве­че­ри, бе­се­ди, кон­кур­си, твор­чес­ки пор­т­ре­ти, викторини и пр.

Чи­та­ли­ще­то е до­ма­кин на „На­ци­о­нал­на сре­ща на ан­сам­б­ли­те за ав­тен­ти­чен фол­к­лор, но­си­те­ли на меж­ду­на­род­ни от­ли­чия“, ко­я­то се про­веж­да от 1994 г. на все­ки две го­ди­ни. До­ма­кин е и на Дет­с­кия фол­к­ло­рен праз­ник „Из­во­рът да не пре­съх­ва – Цвет­ни­ца", кой­то се про­веж­да еже­год­но през ме­сец април. Тра­ди­ци­он­ни са и дет­с­ки­те праз­ни­ци „Здра­вей, ля­то!" и „До­виж­да­не, ля­то!", с ко­и­то чи­та­ли­ще­то бе­ле­жи на­ча­ло­то и края на лят­на­та ра­бо­та с де­ца­та. Първият не­де­лен ден на месец май се про­веж­да и тра­ди­ци­он­ният праз­ник за се­ло­то под нас­лов „Дъл­бо­ки – ро­ден край, гор­дост моя".

Чи­та­ли­ще­то е кан­ди­дат­с­т­ва­ло и е спе­че­ли­ло про­ек­ти­те „Ко­лед­но на­диг­ра­ва­не“ – „Ой, Ко­ле­до, мой Ко­ле­до“ – пред На­ци­о­на­лен фонд „Кул­ту­ра“ и „Чи­та­ли­ще­то – дом на българ­щи­на­та“ пред МТСП. А спе­че­ле­ния пред МК про­ект за опаз­ва­не и по­пу­ля­ри­зи­ра­не на бъл­гар­с­кия фол­к­лор „Треп­на­ла е ва­рак кит­ка, за­пе­ли са ко­ле­да­ри" да­ва на­ча­ло­то на ста­на­лия ве­че тра­ди­ци­о­нен ко­ле­ден праз­ник със съ­що­то име.

За раз­но­об­раз­на­та и бо­га­та по съ­дър­жа­ние дей­ност чи­та­ли­ще­то мно­гок­рат­но е наг­раж­да­ва­но на ре­ги­о­нал­но и на­ци­о­нал­но ни­во. Но­си­тел на Пла­ке­та на КК за най-доб­ра чи­та­лищ­на дей­ност, но­си­тел на Пла­ке­та на ЦХС за из­к­лю­чи­тел­ни ус­пе­хи в ху­до­жес­т­ве­на­та са­мо­дей­ност. През 1978 г. бе удос­то­е­но с ор­ден „Ки­рил и Ме­то­дий“ – I сте­пен – приз­на­ние за дъл­го­го­диш­ния не­у­мо­рен труд на сто­ти­ци­те чи­та­лищ­ни дей­ци от Дъл­бо­ки.

Народно читалище „Раз­ви­тие“ с. Дъл­бо­ки има бла­го­род­на­та ми­сия да про­бу­ди у най-мал­ки­те и под­дър­жа жи­ва в го­ле­ми­те лю­бов­та към род и ро­ди­на, към на­ши­те пред­ци, да съхра­ни за по­ко­ле­ни­я­та тра­ди­ци­и­те, оби­ча­и­те, праз­ни­ци­те на на­ши­те пра­ро­ди­те­ли, да доп­ри­не­се спо­ред въз­мож­нос­ти­те си за съх­ра­ня­ва­не на бъл­гар­с­кия род.

Други

За селото са характерни мъжките имена Белин, Дамян, Бальо и женските Кера, Тонка, Златка, Зюмбюла и други.

Редовни събития

Събор на селото – 6 май (Гергьовден).

Коледуване, Бабин ден, Трифон Зарезан, Лазаруване

Личности

Родени в Дълбоки:

• Дечо Колев (1879 – 1912) – командир на взвод в 21 Средногорски пехотен полк
• Димитър Димитров (1915 – ?), български партизанин
• Иван Желев (1911 – ?) – български офицер, генерал-майор
• Илия Блъсков (1839 – 1913), български писател
• Никола Христов (? – ?), български подофицер и деец на ВМОК
• Стефан Стоенчев (1851 – 1921) – Кмет на Стара Загора за един ден.
• Герасим Папазчев (1892 – 1925) – борец, революционер, партизанин, антифашист. Участник в Балканската война, в Първата световна война, председател на военния комитет на Окръжния комитет за Стара Загора. Началник влак в Стара загора, участник в железничарската стачка през 1919 г.
• Илия Денев - септемвриец, четник в четата на Янко Иванов "Войводата" през 20-те години, интербригадист, участник в Гражданската война в Испания 1936-1938г., войник от Червената армия, политкомисар на втора бригада от Софийската народоосвободителна дивизия, автор на мемоарната книга "Двадесет и пет бурни години".
• Атанас Дамянов (1899-1941) - командир на една от комунистическите подривни групи на „парашутистите“ хвърлени в България през 1941 година от съветски самолети. Групата се приземява в Добруджа на 14.09.1941 г. и изминава пътя до с. Оризаре, Сливенско, където Дамянов и Иван Кирев загиват в бой с жандармерията.

Други

Открит е модерен супермаркет от веригата КООП на 14 декември 2007 г.; стопанисва се от потребителна кооперация „Напредък“ с. Дълбоки, която е създадена през март 1915 г.

Галерия

• Село Дълбоки
• 
  Изглед към Дълбоки
• 
  Паметникът на Гурко в гората над селото
• 
  Камбаната на църквата
• 
  Изглед към селото

Външни препратки

• [https://www.starazagora.bg/bg/kmetstva-/-naseleni-mesta/selo-dalboki Община Стара Загора. Начало > Администрация > Кметства / Населени места > село Дълбоки.
• Сърнена Средна гора. Географска карта
• Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: k-35-052.
• Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: k-35-052-4. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.
• Източна Румелия. Карта
• Археологически находки от Дълбоки са изнесени в чужбина Архив на оригинала от 2007-12-10 в Wayback Machine.
• Снимки от с. Дълбоки Архив на оригинала от 2014-01-19 в Wayback Machine.
• Залесяване след пожар в околностите на с. Дълбоки Архив на оригинала от 2021-04-22 в Wayback Machine.