Старозагорски бани
| Старозагорски бани | |
|---|---|
 | |
  Старозагорски бани  Старозагорски бани | |
| Общи данни | |
| Население | 508 души[1] (15 септември 2022 г.) 635 души/km² |
| Землище | 0,8 km² |
| Надм. височина | 370 m |
| Пощ. код | 6062 |
| Тел. код | 04111 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 68970 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
| Община – кмет | Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ) |
| Старозагорски бани в Общомедия | |
Старозагорски бани, наричано още Старозагорски минерални бани, е село в област Стара Загора, община Стара Загора, балнеоложкки курорт, на 14 км от Стара Загора.
Известно е с едноименния национален курортен комплекс Старозагорски минерални бани, разполагащ с над 20 хотела. През 1967 г. е обявено за национален балнеолечебен курорт и е изграден курортен комплекс.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в западната част на Сърнена гора на 370 м надморска височина, на 15 км северозападно от Стара Загора. Средната надморска височина на котловината, в която е разположено, е 360 м., а ограждащите я околни хълмове са с височина от 500 до 700 м.
Климатът е преходноконтинентален със слабо изразено планинско влияние. Зимата е мека със средна януарска температура около 1 °C. Летните дни са слънчеви и горещи, а вечерите са прохладни. Благоприятният климат и топлите извори са привличали хората още от древността.
Минерални бани[редактиране | редактиране на кода]
Курортът Старозагорски минерални бани е привлекателен с възможностите за климатолечение и балнеолечение, както и с обновената база за отдих, която включва почивни станции и балнеохотели. В близост е местността * „Богородична стъпка“, добила известност като считана за свято място с изграден малък параклис „Рождество Богородично“.
Минералните извори са разположени в района на Старозагорските минерални бани. Водата излиза на повърхността от 1600 м дълбочина с температура около 40 °C и дебит 12 л/сек.
Минералната вода е леко минерализирана, хипертермална, с неутрална реакция. Съдържа хидрокарбонати, сулфати, калций, магнезий, силиций, флуор и други микроелементи. Има лечебни свойства при заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични, бъбречно-урологични, стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни болести.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В центъра на днешния курорт, непосредствено до минералния извор е разкрита праисторическа селищна могила с датировка VI – IV хил. пр.н.е., а на 6 км югоизточно от него, в местността „Мечи кладенец“, се намират най-старите медни рудници, открити в Европа — от края на V хил. пр.н.е. От проучените 11 рудника е добивано огромно за времето си количество медна руда. От римската епоха (I – VII в.) са разкрити и частично реставрирани терми, които заемат площ от 2500 m² и се намират в близост до съвременната баня.
В околността на курорта се намира местността Богородична стъпка. Мястото се счита за свято и лековито. Там има скално образувание, наподобяващо отпечатък от женски крак, който според легендата е оставен от самата Богородица. Изграден е параклис. В близост до него се намират и 2 жертвени олтара от тракийско време. В центъра на курорта има разкопки на древноримска баня. На източната страна на новата баня има и друг археологически комплекс.
По пътя за Стара Загора има тракийски медни рудници. Селото е изходен пункт за връх Момини гърди.
Като цяло селото и курортът са спокойни и живописни с много възможности за екотуризъм по екомаршрути. Районът се оформя като вилна зона на Стара Загора. Изграждат се много модерни и луксозни балнеоложки комплекси.
- Богородична стъпка
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
„Таласъмия“ е фестивал, посветен на фантастичното и приказното в българската митология. Провежда се ежегодно от 2002 г.[2]
„Еньовден – Празник на Билките, Слънцето и Водата“ е фестивал, провеждан ежегодно в началото на лятото.[2]
Национален тракийски фолклорен фестивал „Богородична стъпка“, провеждан ежегодно през август.[2]
Национален мотосъбор, провеждан ежегодно през лятото, организиран от клуб „Волни ездачи“.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
2. Народно читалище „Христо Ботев-1952“
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||