Горно Ботево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Горно Ботево
Общи данни
Население 907 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 27,025 km²
Надм. височина 137 m
Пощ. код 6053
Тел. код 041172
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 16701
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Стара Загора
Живко Тодоров (ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Петко Петков

Горно Ботево е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Горно Ботево се намира на 18 km от Стара Загора. Разположено е в Старозагорското поле. Покрай селото преминава Дълбошката река.

История[редактиране | редактиране на кода]

На около 3,6 километра югоизточно от селото се намират останките на крепостта Калето.[1]

Селище в близост до сегашното е имало още по римско време, тъй като са намерени гробове от това време. Сведения за селище в този район се срещат и в турски регистър от 1488 г. Селото е основано от неизвестен турски бей в средата на 17 век и е наречено Шамлии по името на местността Шамлъ. През 1837 г. се срещат сведения за друго село в близост Кючук Дуванлии, населено само с българи. Дуванлии е наречено така, тъй като там е било развито отглеждането на соколи за лов (на турски: doğan, сокол). След Освобождението Кючук Дуванлии се преименува на Малък Соколец (среща се и като Соколец), а Шамлии през 1906 г. става Горно Ботьово. На 3 km северно от селата по времето на Руско-Турската освободителна война се е провел Джуранлийския бой (19-31 юли 1877). На мястото на битката днес има издигнат паметник. Селото е водоснабдено през 1908 г. и са построени 4 чешми. След Първата световна война около 50 семейства бежанци от село Балъкьой в Беломорска Тракия се заселват в Горно Ботево[2]. През 1940 г. селата са обединени административно в сегашното село Горно Ботево. По време на Балканските и Първата световна война селото е дало 45 жертви на фронта. Първото училище в селото е открито пред 1879 г., а сегашната сграда на училището е построена през 1930 г.

Църквата „Свети Димитър“ е построена през 1877 г. Иконостасът е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[3][4]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В селото е разположен Завода за каучукови уплътнения (ЗКУ).


Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Народно читалище "Пробуда-1927". Създадено през 1927 г. Адрес : 6053 с. Горно Ботево. . Читалището разполага с 7000 книги и списания, салон на два етажа за театрални постановки и кино.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Паметник на загиналите в битката при селото по време на Руско-турската освободителна война
  • Паметник на загиналите от селото в Балканските и Първата световна война
  • Паметник на Димитър Карев - написал историята на с.Балъккьой, Беломорска Тракия

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Цялата родова история на загиналите във всички войни войници от Горно Ботево,бе описана и съхранена в хрониката "Историческа памет" от Димитър Динев Димитров - Заяков

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Селото разполага със затревен стадион собственост на Левски (Стара Загора). На стадиона освен Левски (Стара Загора) играят и други отбори от В група, които нямат терен на разположение за домакинските си мачове.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Бележити личности[редактиране | редактиране на кода]

  1. Атанас Маноилов (1860 г.-1935 г.) Пръв учител и будител. Кмет на селото без прекъсване 25 години. По негова инициатива през 1885-1887 г. е построен православен храм "Свети Димитър" в с. Горно Ботево. През 1905-1908 г. е водоснабдил селото с питейна вода.
  2. Станчо Момчев (1873 г.-1930 г.) Съвместно с Димитър Драгиев работи за изграждането на БЗНС в страната. Умира след побой в гр.Лом, където бил по съюзна работа.
  3. Енчо Николов Енчев-Даскал Енчо (1876 г.-1937 г.) Основал БРСДП в с. Горно Ботево.
  4. Проф. Грозьо Станилов Добрев - доктор по математика. Работи в БАН и като декан на Математическия факултет към СУ "Св.Климент Охридски". Чете лекции в престижни чуждестранни университети.

Над 30 души с висше образование са произлезли от с. Горно Ботево и работят в различни области на икономиката, науката, образованието и други.[5]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. bulgariancastles.com, Калето с. Горно Ботево
  2. http://www.atanas-shterev.com/?p=339
  3. Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой. // Македонска мисъл 1 (5-6). 1946. с. 263.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 248.
  5. По сведение от Кольо Динев Димитров