Горно Ботево
| Горно Ботево | |
|---|---|
  Горно Ботево  Горно Ботево | |
| Общи данни | |
| Население | 907 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 27,025 km² |
| Надм. височина | 137 m |
| Пощ. код | 6053 |
| Тел. код | 041172 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 16701 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
| Община - кмет |
Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ) |
| Кметство - кмет | Петко Петков |
Горно Ботево е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, област Стара Загора.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Горно Ботево се намира на 18 km от Стара Загора. Разположено е в Старозагорското поле. Покрай селото преминава Дълбошката река.
История[редактиране | редактиране на кода]
На около 3,6 километра югоизточно от селото се намират останките на крепостта Калето.[1]
Селище в близост до сегашното е имало още по римско време, тъй като са намерени гробове от това време. Сведения за селище в този район се срещат и в турски регистър от 1488 г. Селото е основано от неизвестен турски бей в средата на 17 век и е наречено Шамлии по името на местността Шамлъ. През 1837 г. се срещат сведения за друго село в близост Кючук Дуванлии, населено само с българи. Дуванлии е наречено така, тъй като там е било развито отглеждането на соколи за лов (на турски: doğan, сокол). След Освобождението Кючук Дуванлии се преименува на Малък Соколец (среща се и като Соколец), а Шамлии през 1906 г. става Горно Ботьово. На 3 km северно от селата по времето на Руско-Турската освободителна война се е провел Джуранлийския бой (19-31 юли 1877). На мястото на битката днес има издигнат паметник. Селото е водоснабдено през 1908 г. и са построени 4 чешми. След Първата световна война около 50 семейства бежанци от село Балъкьой в Беломорска Тракия се заселват в Горно Ботево[2]. През 1940 г. селата са обединени административно в сегашното село Горно Ботево. По време на Балканските и Първата световна война селото е дало 45 жертви на фронта. Първото училище в селото е открито пред 1879 г., а сегашната сграда на училището е построена през 1930 г.
Църквата „Свети Димитър“ е построена през 1877 г. Иконостасът е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[3][4]
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
В селото е разположен Завода за каучукови уплътнения (ЗКУ).
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Народно читалище „Пробуда-1927“. Създадено през 1927 г. Читалището разполага с 7000 книги и списания, салон на два етажа за театрални постановки и кино.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Паметник на загиналите в битката при селото по време на Руско-турската освободителна война
- Паметник на загиналите от селото в Балканските и Първата световна война
- Паметник на Димитър Карев – написал историята на с.Балъккьой, Беломорска Тракия
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
На 26 октомври жителите на Горно Ботево отбелязват празника на селото с традиционният Тракийски събор.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
Цялата родова история на загиналите във всички войни войници от Горно Ботево е описана и съхранена в хрониката „Историческа памет“ от Димитър Динев Димитров – Заяков.
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
Селото разполага със затревен стадион собственост на Левски (Стара Загора). На стадиона освен Левски (Стара Загора) играят и други отбори от В група, които нямат терен на разположение за домакинските си мачове.
Други[редактиране | редактиране на кода]
Бележити личности[редактиране | редактиране на кода]
- Атанас Маноилов (1860-1935) Пръв учител и будител. Кмет на селото без прекъсване 25 години. По негова инициатива през 1885-1887 г. е построен православен храм „Свети Димитър“ в с. Горно Ботево. През 1905-1908 г. е водоснабдил селото с питейна вода.
- Станчо Момчев (1873-1930) Съвместно с Димитър Драгиев работи за изграждането на БЗНС в страната. Умира след побой в гр. Лом, където бил по съюзна работа.
- Енчо Николов Енчев – Даскал Енчо (1876-1937) Основал БРСДП в с. Горно Ботево.
- Проф. Грозьо Станилов Добрев – доктор по математика. Работи в БАН и като декан на Математическия факултет към СУ „Св. Климент Охридски“. Чете лекции в престижни чуждестранни университети.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ bulgariancastles.com, Калето с. Горно Ботево
- ↑ http://www.atanas-shterev.com/?p=339
- ↑ Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой. // Македонска мисъл 1 (5-6). 1946. с. 263.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 248.
| ||||||||
