Горно Ботево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горно Ботево
Общи данни
Население 1056 души[1] (15 юни 2022 г.)
39,1 души/km²
Землище 27,025 km²
Надм. височина 144 m
Пощ. код 6053
Тел. код 041172
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 16701
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   кмет
Стара Загора
Живко Тодоров (ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Петко Петков
Горно Ботево в Общомедия

Горно Ботево е село в Южна България, област Стара Загора, община Стара Загора.

Основният поминък на населението на селото е земеделие и животновъдство.[2] Преобладаващо се произвежда пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. От 2005 г. селото започва и отглеждането на лозови насаждения. Земята се обработва механизирано.

География[редактиране | редактиране на кода]

Горно Ботево се намира на 18 km от Стара Загора. Разположено е в Старозагорското поле. Покрай селото преминава Дълбошката река.

История[редактиране | редактиране на кода]

На около 3,6 километра югоизточно от селото се намират останките на крепостта Калето[3].

Селище в близост до съвременното е имало още по римско време, тъй като са намерени гробове от това време. Сведения за селище в този район се срещат и в турски регистър от 1488 г. [4]Селото е основано от неизвестен турски бей в средата на 17 век и е наречено Шамлии по името на местността Шамлъ. През 1837 г. се срещат сведения за друго село в близост Кючук Дуванлии, населено само с българи. Дуванлии е наречено така, тъй като там е било развито отглеждането на соколи за лов (на турски: doğan – сокол). След Освобождението Кючук Дуванлии се преименува на Малък Соколец (среща се и като Соколец), а Шамлии през 1906 г. става Горно Ботьово. На 3 km северно от селата по времето на Руско-Турската освободителна война се е провел Джуранлийския бой (19 – 31 юли 1877)[5]. На мястото на битката днес има издигнат паметник. Селото е водоснабдено през 1908 г. и са построени 4 чешми. [6]След Първата световна война около 50 семейства бежанци от село Балъкьой в Беломорска Тракия се заселват в Горно Ботево[7]. [8]През 1940 г. селата са обединени административно в сегашното село Горно Ботево. По време на Балканските и Първата световна война селото е дало 45 жертви на фронта. Първото училище в селото е открито пред 1879 г., а сегашната сграда на училището е построена през 1930 г.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В селото е разположен Завод за каучукови уплътнители[9] (ЗКУ). Разполага с няколко хранителни магазина, два склада за строителни материали, месарски магазин Стивасто и др. През 2006 година е създадена и бутикова винарна Four Friends.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

  • В селото има две автобусни спирки, като едната е в началото, а втората е на площада в центъра, пред читалището. Автобусна линия номер 65, изпълнявана от градски транспорт Стара Загора, се движи двупосочно няколко пъти дневно.[10]
  • Също така от Автогара Стара Загора се движат междуселищни автобуси със спирка в селото.[11]
  • На ЖП спирка Горно Ботево спират пътнически влакове с маршрути Пловдид – Ямбол и Пловдив – Бургас.[12]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Димитър[13] е построена през 1877 г. Иконостасът е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[14][15]

Записана е в летописната книга на „Рилския манастир“, като национален културно-исторически паметник.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Народно читалище „Пробуда-1927“[16]. Създадено през 1927 г. Читалището разполага със 7000 книги и списания, салон на два етажа за театрални постановки и кино. Тогава се открива и библиотека, като книжния фонд е предимно от дарения. През 1969 година е открита нова сграда, в която и до днес се помещава читалището. В сградата на читалището има салон на два етажа с 350 места. Постоянно действащи са: женска певческа група за автентичен фолклор „Тракийка“ и детско-юношеска певческа група „Тракийче“.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Паметник на загиналите войни в Джуранлийския бой по време на Руско-турската освободителна война. На 26 юли 1881 г. тържествено е открит първият възпоменателен паметник от мемориалните паметници на победата в Стара Загора, посветени на Руско-турската освободителна война. Това е паметникът на загиналите българи и руси при защитата на Стара Загора в Старозагорския и Джуранлийския бой на 19 юли 1877 г.
  • Паметник на загиналите в Балканските и Първата световна война.[17]
  • Чешмата – с. Горно Ботево – Чешмата се намира в центъра на село Горно Ботево. Построена е през 1908 г. и възстановена през 2005 г., в памет на Атанас Маноилов /1860 – 1935/ – първи учител, строител, виден общественик и кмет в село Горно Ботево.[18]Паметник на Димитър Карев – написал историята на с. Балъккьой, Беломорска Тракия.
  • [19]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Много от българските традиции и народни обичаи са запазени до днес и се празнуват всяка година в Горно Ботево.

Автентичното празнуване на Сирни заговезни, и най-вече „о̀рата ко̀пата“. В огъня се поставя голямо дърво, наречено оратник. Името идва от глагола оратя, който значи говоря. Още преди Заговезни се правят стрели (бутурници) специално от дрян. За здраве се хвърлят всички бутурници, като всяка се „нарича“ на някой от семейството, за приятели и дори за животни. Обичайно е, по време на хвърлянето на бутурниците, да се пие домашно вино, обикновено направо от нечия кана, услужливо подадена от някой от хвърлящите. След приключването на гореописания ритуал, всички прескачат огъна по два пъти, за да им „паднат въшките“, за здраве и берекет през идната година.

Също така на Лазаровден се събират момите и тръгват да лазаруват. Пременени в традиционни фолклорни носии, те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци.

На Великден всяко семейство се събира на трапезата за традиционното борене с яйца.

На 14 август се провежда за поредна година Празник на домата „Дон Домат – плодът-зеленчук"[20]. Програмата е включвала денят да бъде наситен с редуване на състезателна, изложбена и музикална част. Местните производители представят различни сортове от вкусния плод-зеленчук и подреждат изложба на ястия от домати. В музикалната програма се включат самодейни състави за народна музика и танци от Горно Ботево и съседните села.

На 26 октомври (Димитровден) жителите на Горно Ботево отбелязват празника на селото с традиционният Тракийски събор[21].

Празнуват се също така Бъдни вечер, Коледа, когато се и Коледува.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Карев /1883 – 1963/ е народен учител, възрожденец, будител и просветител. Свързан е с историята на село Горно Ботево и със заселилите се там, около 50 семейства тракийски бежанци от Бълъкьой /село в Западна Тракия, Гърция/. Димитър Карев е автор на книгата „Един кът от Беломорска Тракия /Бълъкьой/“.[22]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Цялата родова история на загиналите във всички войни войници от Горно Ботево е описана и съхранена в хрониката „Историческа памет“ от Димитър Динев Димитров – Заяков. [23]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Селото разполага със затревен стадион на който играеше Левски (Стара Загора). На стадиона играят и други отбори от В група, които нямат терен на разположение за домакинските си мачове. Селският футболен отбор се казва Ботев, но не развива футболна дейност. Цветовете му са бяло, зелено и червено.

Бележити личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Атанас Маноилов (1860 – 1935) Пръв учител и будител. Кмет на селото без прекъсване 25 години. По негова инициатива през 1885 – 1887 г. е построен православен храм „Свети Димитър“ в с. Горно Ботево. През 1905 – 1908 г. е водоснабдил селото с питейна вода.
  • Станчо Момчев (1873 – 1930) Съвместно с Димитър Драгиев работи за изграждането на БЗНС в страната. Умира след побой в гр. Лом, където бил по съюзна работа. [24]
  • Енчо Николов Енчев – Даскал Енчо (1876 – 1937) Основал БРСДП в с. Горно Ботево.
  • Проф. Грозьо Станилов Добрев – доктор по математика. Работи в БАН и като декан на Математическия факултет към СУ „Св. Климент Охридски“. Чете лекции в престижни чуждестранни университети. [25]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Поминък. //
  3. Крепост Клето Горно Ботево. //
  4. ливадено%2Dканелена-,ИСТОРИЯ,-Историята%20за%20точното  История. //
  5. Джуранлийския бой. //
  6. Паметници. //
  7. www.atanas-shterev.com
  8. Паметник на загиналите вБалканските и Първата световна война. //
  9. Завод за каучукови уплътнители. //
  10. Градски транспорт Стара Загора. //
  11. Автогара Стара Загора. //
  12. ЖП спирка Горно Ботево. //
  13. Църква Свети Димитър Горно Ботево. //
  14. Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой. // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 263. Посетен на 15 декември 2015.
  15. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 248.
  16. Народно читалище „Пробуда-1927“ Горно Ботево"Probuzhdane-1927". //
  17. Паметник на загиналите в Балканските и Първата световна война Горно Ботево. //
  18. Паметник на Димитър Карев Горно Ботево. //
  19. Чешма Атанас Маноилов Горно Ботево. //
  20. Tomato Festival „Don Tomato – the fruit-vegetable“. //
  21. Тракийски събор. //
  22. Димитър Карев. //
  23. Литература. //
  24. Станчо Момчев. //
  25. {{Cite web|title=Грозьо Станилов|url=http://mmib.math.bas.bg/?page_id=12386

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]