Стара Загора (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Стара Загора.

Стара Загора
StaraZagora Municipality Within Bulgaria.png
Герб на Стара ЗагораЗнаме на Стара Загора
Общи данни
Област Стара Загора
Площ 1063.42 km²
Население 173 085 души
Адм. център Стара Загора
Брой селища 52
Сайт starazagora.bg
Управление
Кмет Живко Тодоров (ГЕРБ)
Общ. съвет 51 съветници
   ГЕРБ (27)
   БСП (6)
   РБ (4)
   Народен съюз (4)
   АБВ (2)
   Истината за Стара Загора (2)
   ДПС (2)
   Атака (1)
   НФСБ (1)
   ВМРО – БНД (1)
Map of Stara Zagora municipality (Stara Zagora Province).png
Топографска карта на община Стара Загора.

Община Стара Загора се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в централната част на област Стара Загора. С площта си от 1063,418 km2 е най-голямата сред 11-те общините на областта, което съставлява 20,62% от територията на областта, 7-та по площ и 5-та по население община в България. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина (Старозагорското поле) и Сърнена Средна гора.

Северните и северозападните части на община Стара Загора се заемат от южните полегати склонове на Сърнена Средна гора. На около 6 km северно от село Дълбоки, на границата с община Николаево се намира най-високата ѝ точка – връх Морулей 895,2 m.

Южно от Сърнена Средна гора се простира широкото и равно Старозагорското поле, с надморска височина 150 – 170 m, което обхваща източните, югоизточните и южните части на общината. В него южно от село Козаревец, на границата с община Димитровград се намира най-ниската ѝ точка – 136 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Стара Загора е рака Сазлийка (145 km, ляв приток на Марица), която протича през нея с горното си течение. Тя води началото си от 651 m н.в. под името Топлиците на 1,5 km югозападно от връх Руя (812 m) в Сърнена Средна гора. До село Казанка тече на юг, след което завива на изток под името Казанска река. След село Старозагорски бани постепенно завива на юг и югозапад, а след притока си Чаталка – на югоизток и при селата Лясково и Ракитница навлиза в Старозагорското поле. От село Казанка, през село Лясково до село Ракитница протича в дълбока и залесена долина. По цялото си протежение в Старозагорското поле коритото на реката е коригирано с водозащитни диги. След село Арнаутито реката поема в източна посока, минава покрай селата Калояновец, Петрово, Памукчии и Бъдеще и североизточно от последното навлиза в община Раднево. На територията на община Стара Загора река Сазлийка получава три по-големи притока:

– Чаталка (десен), влива се в нея югоизточно от село Елхово;
Азмака (ляв, 25 km). Тя води началото си от извор-чешма в югоизточната част на село Кирилово, на 265 m н.в. Тече в посока изток-югоизток в плитка долина с малък надлъжен наклон. Източно от село Загоре навлиза в община Раднево и след около 5 km се влива отляво в река Сазлийка на 138 m н.в., на 700 m северозападно от село Боздуганово, община Раднево. Площта на водосборният ѝ басейн е 152 km2, което представлява 4,7% от водосборния басейн на Сазлийка.
Бедечка (ляв, 34 km). Тя извира под името Чакмадере на 649 m н.в. от Сърнена Средна гора, на 1,5 km северозападно от село Борилово. До шосето Стара Загора – Казанлък тече на изток в сравнително плитка асиметрична долина със стръмни десни склонове. След това завива на юг и в дълбока проломна долина достига до Стара Загора. След града завива на югоизток, навлиза в Старозагорското поле, където коритото ѝ изцяло е коригирано с водозащитни диги. Югоизточно от село Могила навлиза в община Раднево и след около 3 km се влива отляво в река Сазлийка на 135 m н.в., на 700 m северно от село Боздуганово, община Раднево. Площта на водосборният ѝ басейн е 143 km2, което представлява 4,4% от водосборния басейн на Сазлийка.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Град Стара Загора през 2011 г.
Изглед към село Борилово през 2005 г.
Изглед към село Дълбоки през 2009 г.
Изглед към село Змейово през 2001 г.
Изглед към село Казанка през 2006 г.
Изглед към село Лозен през 2009 г.
Изглед към село Остра могила през 2002 г.
Изглед към село Пъстрово през 2002 г.
Изглед към село Старозагорски бани през 2002 г.
Изглед към село Сулица през 2007 г.
Изглед към село Сладък кладенец.

Общината се състои от 52 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Арнаутито 293 22,129 Малко Кадиево 258 9,548
Бенковски 120 14,462 Дуванджизлии Михайлово 331 23,680 Гьок пала
Богомилово 1 552 14,305 Теке Могила 744 11,067
Борилово 236 23,497 Хамзалари Ново село 93 10,582 Янаклари
Борово 72 9,646 Чираджии Оряховица 683 44,883
Братя Кунчеви 794 34,074 Черково Остра могила 145 28,005 Ада тепе
Бъдеще 406 16,440 Ахиево Памукчии 297 12,845
Воденичарово 56 7,756 Дермен махле Петрово 347 14,502 Скендерлии, Александрово
Горно Ботево 835 27,025 Шамлии, Горно Ботьово Плоска могила 278 7,703 Читалии
Дълбоки 1532 55,219 Подслон 151 5,072 Кара бунар, Царьово
Еленино 712 9,769 Карагитлии Преславен 637 18,241 Гюрюджии
Елхово 140 17,539 Пряпорец 124 18,002 Бараклари
Загоре 922 17,196 Ахърито, Оборито Пшеничево 212 11,997 Голямо Дуванджии, Соколово
Змейово 569 39,667 Дервент Пъстрово 54 44,056 Алагюн
Казанка 132 37,807 Ракитница 467 20,360
Калитиново 729 7,054 Джуранлии Руманя 67 9,792 Смавлии
Калояновец 952 25,629 Джамбазите Самуилово 213 19,416 Саръ Смаил
Кирилово 658 27,018 Ашик сенеклии, Свети Кирилово, Кирилметодиево Сладък кладенец 180 26,548 Шекер бунар
Козаревец 132 18,964 Явузларе, Кечилер махле Стара Загора 138 272 85,786
Колена 277 23,630 Старозагорски бани 325 - в з-щето на с. Сулица
Ловец 168 16,034 Авзжи Дуванджии, Ловеч Стрелец 143 12,246 Талашманлии
Лозен 150 20,362 Балаклии, Руда Сулица 145 12,908 Сонгурларе
Люляк 75 22,718 Нова махла Хан Аспарухово 1158 14,407 Чавла кьой, Цар Аспарух, Стамово
Лясково 159 19,580 Пъндаклии, Лесково Християново 383 12,286 Мислимито
Маджерито 533 12,290 Хрищени 1749 34,895
Малка Верея 448 14,781 Кара Верлер Яворово 318 31,165 Чохлаково

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 89/обн. 15.02.1893 г. – обединява селата Суютлии и Араб махле в едно ново населено място – с. Белчево;
  • Указ № 91/обн. 18.02.1893 г. – преименува с. Ашик сенеклии на с. Свети Кирилово;
  • Указ № 343/обн. 13.04.1894 г. – преименува с. Балаклии на с. Лозен;
  • Указ № 308/обн. 14.09.1897 г. – преименува с. Чавла кьой на с. Цар Аспарухово;
  • Указ № 294/обн. 12.10.1900 г. – преименува с. Гьок пала на с. Михайлово;
  • Указ № 73/обн. 23 януари 1901 г. – преименува с. Дервент на с. Змейово;
  • Указ № 103/обн. 25.03.1902 г. – преименува с. Кара бунар на с. Царьово;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Скендерлии на с. Александрово;
– преименува с. Дуванджизлии на с. Бенковски;
– преименува с. Теке на с. Богомилово;
– преименува с. Хамзалари на с. Борилово;
– преименува с. Чираджии на с. Борово;
– преименува с. Ахиево на с. Бъдеще;
– преименува с. Дермен махле на с. Воденичарово;
– преименува с. Шамлии на с. Горно Ботьово;
– преименува с. Кутлуджа на с. Дъбрави;
– преименува с. Карагитлии на с. Еленино;
– преименува с. Айдънлии на с. Зора;
– преименува с. Джуранлии на с. Калитиново;
– преименува с. Янузларе (Кечилер махле) на с. Козаревец;
– преименува с. Муратлии на с. Кольо Ганчово;
– преименува с. Пъндаклии на с. Лесково;
– преименува с. Авджи Дуванджии на с. Ловеч;
– преименува с. Кара Верлер (Кара Ферлер) на с. Малка Верея;
– преименува с. Янаклари на с. Ново село;
– преименува с. Ахърито на с. Оборито;
– преименува с. Ада тепе на с. Остра могила;
– преименува с. Чаталии на с. Плоска могила;
– преименува с. Гюрюджии на с. Преславен;
– преименува с. Бараклари на с. Пряпорец;
– преименува с. Алагюн на с. Пъстрово;
– преименува с. Смавлии на с. Руманя;
– преименува с. Саръ Смаил на с. Самуилово;
– преименува с. Шекер бунар на с. Сладък кладенец;
– преименува с. Малко Дуванджии на с. Соколец;
– преименува с. Голямо Дуванджии на с. Соколово;
– преименува с. Талашманлии на с. Стрелец;
– преименува с. Сонгурларе на с. Сулица;
– преименува с. Мислимито (Мислими) на с. Християново;
– преименува с. Чохлаково на с. Яворово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Джамбазите на с. Калояновец;
  • МЗ № 1639/обн. 23.06.1939 г. – заличава с. Белчеве и възстановява кварталите му Суютлии и Араб махле като отделни населени места – с. Воднянка и с. Чернево;
  • МЗ № 2875/обн. 15.11.1940 г. – заличава с. Соколец и го присъединява като квартал на с. Горно Ботьово;
  • между 1946 и 1956 г. – осъвременено е името на с. Горно Ботьово на с. Горно Ботево без административен акт;
– осъвременено е името на с. Дъбрави на с. Дъбрава без административен акт;
– осъвременено е името на с. Кольо Ганчово на с. Колю Ганчево без административен акт;
  • Указ № 165/обн. 05.04.1950 г. – преименува с. Ловеч на с. Ловец;
– преименува с. Александрово на с. Петрово;
– преименува с. Царьово на с. Подслон;
– преименува с. Цар Аспарухово на с. Стамово;
  • Указ № 191/обн. 22.04.1950 г. – преименува с. Лозен на с. Руда;
  • Указ № 230/обн. 22.05.1950 г. – заличава с. Голямо Кадиево и го присъединява като квартал на с. Оборито;
  • Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Оборито на с. Загоре;
– преименува с. Соколово на с. Пшеничево;
  • Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Свети Кирилово на с. Кирилметодиево;
  • Указ № 91/обн. 02.03.1951 г. – обединява селата Воднянка и Чернево в едно ново населено място – с. Ракитница;
  • Указ № 163/обн. 12.07.1955 г. – признава н.м. Старозагорски минерални бани за отделно населено място – с. Старозагорски бани;
  • Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – обединява селата Подслон, Руманя и Черково в едно ново населено място – с. Братя Кунчеви;
  • Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава селата Дъбрава, Зора и Колю Ганчево и ги присъединява като квартали на гр. Стара Загора;
  • Указ № 50/обн.09.02.1960 г. – преименува с. Нова махла на с. Люляк;
  • Указ № 902/обн. 31.12.1963 г. – отделя кварталите Подслон и Руманя от с. Братя Кунчеви и ги възстановява като отделни населени места – с. Подслон и с. Руманя;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Лесково на с. Лясково;
  • Указ № 562/обн. 06.04.1971 г. – преименува с. Кирилметодиево на с. Кирилово;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Дълбоки и община Калояново и присъединява включените в състава им населени места към община Стара Загора;
  • Указ № 3/обн. 19 януари 1993 г. – преименува с. Стамово на с. Хан Аспарухово;
  • Указ № 486/обн. 05.12.1997 г. – възстановява старото име на с. Руда на с. Лозен;
  • Указ № 45/обн. 23.03.2001 г. – отделя с. Пъстрово и неговото землище от община Братя Даскалови и го присъединява към община Стара Загора;
  • Указ № 1/обн.18 януари 2013 г. – отделя с. Яворово и неговото землище от община Чирпан и го присъединява към община Стара Загора[1].

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 -
1946 -
1956 -
1965 -
1975 -
1985 -
1992 -
2001 -
2011 -

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 160 108 133 619 2841 8531 624 705 13 788 100.00 83.45 1.77 5.32 0.38 0.44 8.61
Стара Загора 138 272 117 963 1965 5430 579 617 11 718 Стара Загора 85.31 1.42 3.92 0.41 0.44 8.47
Хрищени 1 749 996 0 573 5 13 162 Хрищени 56.94 0.00 32.76 0.28 0.74 9.26
Богомилово 1 552 1296 106 141 Богомилово 83.50 6.82 9.08
Дълбоки 1 532 831 7 654 36 Дълбоки 54.24 0.45 42.68 2.34
Хан Аспарухово 1 158 464 673 12 Хан Аспарухово 40.06 58.11 1.03
Калояновец 952 641 4 280 0 5 22 Калояновец 67.33 0.42 29.41 0.00 0.52 2.31
Загоре 922 571 236 112 Загоре 61.93 25.59 12.14
Горно Ботево 835 626 190 12 Горно Ботево 74.97 22.75 1.43
Братя Кунчеви 794 264 249 274 Братя Кунчеви 33.24 31.36 34.50
Могила 744 654 3 86 Могила 87.90 0.40 11.55
Калитиново 729 279 326 114 Калитиново 38.27 44.17 15.63
Еленино 712 419 90 8 190 Еленино 58.84 12.64 1.12 26.68
Оряховица 683 507 3 163 5 Оряховица 74.23 0.43 23.86 0.73
Кирилово 658 597 12 32 10 Кирилово 90.75 1.82 4.86 1.51
Преславен 637 490 8 138 Преславен 76.92 1.25 21.66
Змейово 569 321 66 178 Змейово 56.41 11.59 31.28
Маджерито 533 510 14 4 Маджерито 95.68 2.62 0.75
Ракитница 467 442 0 22 Ракитница 94.64 0.00 4.71
Малка Верея 448 439 0 8 Малка Верея 97.99 0.00 1.78
Бъдеще 406 114 19 271 Бъдеще 28.07 4.67 66.74
Християново 383 335 23 14 Християново 87.46 6.00 3.65
Петрово 347 272 4 0 67 Петрово 78.38 1.15 0.00 19.30
Михайлово 331 319 5 6 Михайлово 96.37 1.51 1.81
Старозагорски бани 325 313 0 0 3 0 9 Старозагорски бани 96.30 0.00 0.00 0.92 0.00 2.76
Памукчии 297 178 0 110 0 3 6 Памукчии 59.93 0.00 37.03 0.00 1.01 2.02
Арнаутито 293 256 15 10 0 0 12 Арнаутито 87.37 5.11 3.41 0.00 0.00 4.09
Плоска могила 278 174 0 99 Плоска могила 62.58 0.00 35.61
Колена 277 247 21 5 Колена 89.16 7.58 1.80
Малко Кадиево 258 254 0 3 Малко Кадиево 98.44 0.00 1.16
Борилово 236 234 0 1 Борилово 99.15 0.00 2.42
Самуилово 213 208 0 5 0 0 0 Самуилово 97.65 0.00 2.34 0.00 0.00 0.00
Пшеничево 212 193 3 14 Пшеничево 91.03 1.41 6.60
Сладък кладенец 180 177 0 0 Сладък кладенец 98.33 0.00 0.00
Ловец 168 143 0 13 0 0 12 Ловец 85.11 0.00 7.73 0.00 0.00 7.14
Лясково 159 151 5 2 Лясково 94.96 3.14 1.25
Подслон 151 151 0 0 0 0 0 Подслон 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Лозен 150 147 0 2 Лозен 98.00 0.00 1.33
Остра могила 145 136 0 8 Остра могила 93.79 0.00 5.51
Сулица 145 140 0 1 Сулица 96.55 0.00 0.68
Стрелец 143 139 0 0 Стрелец 97.20 0.00 0.00
Елхово 140 138 0 0 0 0 2 Елхово 98.54 0.00 0.00 0.00 0.00 1.42
Козаревец 132 128 0 2 Козаревец 96.96 0.00 1.51
Казанка 132 132 0 0 0 0 0 Казанка 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Пряпорец 124 117 0 0 3 0 4 Пряпорец 94.35 0.00 0.00 2.41 0.00 3.22
Бенковски 120 112 6 0 Бенковски 93.33 5.00 0.00
Ново село 93 88 0 0 3 0 2 Ново село 94.62 0.00 0.00 3.22 0.00 2.15
Люляк 75 74 0 0 Люляк 98.66 0.00 0.00
Борово 72 70 0 0 0 0 2 Борово 97.22 0.00 0.00 0.00 0.00 2.77
Руманя 67 67 0 0 0 0 0 Руманя 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Воденичарово 56 56 0 0 0 0 0 Воденичарово 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Пъстрово 54 46 8 0 0 0 0 Пъстрово 85.18 14.81 0.00 0.00 0.00 0.00

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 160 108 100.00
Православие 105 240 65.73
Католицизъм 416 0.25
Протестантство 2744 1.71
Ислям 1178 0.73
Друго 187 0.11
Нямат 6339 3.95
Не се самоопределят 8975 5.60
Непоказано 35 029 21.87

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Местни избори[редактиране | редактиране на кода]

2015[редактиране | редактиране на кода]

На местните избори през 2015 г. средната избирателната активност за общината е 52.54 процента. За кмет на общината е избран кандидатът на ГЕРБЖивко Тодоров, още на първи тур. При 51 места в общинския съвет, малко повече от половината са спечелени от ГЕРБ.[5]

Кмет

Резултати от първи тур на изборите за кмет на общината:[5]

Номер на
бюлетината
Кандидат Партия, Коалиция, ИК Гласове Подкрепа
5 Илия Златев Златев Алтернатива за българско възраждане (АБВ) 1259 1.93 %
7 Гергана Величкова Микова Национален фронт за спасение на България (НФСБ) 1040 1.59 %
9 Стефан Петров Шишков БСП лява България–за Стара Загора 6158 9.43 %
10 Живко Веселинов Тодоров ГЕРБ 51 620 79.04 %
16 Неделчо Русев Неделчев Българска социалдемократическа партия 825 1.26 %
18 Запрян Стефанов Куртев Движение Демократично–ДЗ 293 0.45 %
24 Антон Димов Андонов ВМРО – Българско национално движение 771 1.18 %
28 Николай Марков Василев Движение за радикална промяна „Българската пролет“ 343 0.53 %
29 Михаил Петров Михайлов Атака 1152 1.76 %
33 Димитър Здравков Чорбаджиев Реформаторски блок 1844 2.82 %
Общински съвет

Резултати от изборите за общински съвет на Стара Загора:[5]

Номер на
бюлетината
Партия, Коалиция, ИК Спечелени
места
Общо 11 на брой 51
10 ГЕРБ 27
9 Българска социалистическа партия 6
33 Реформаторски блок 4
6 Народен съюз 4
23 Алтернатива за българско възраждане 2
21 Истината за Стара Загора 2
5 Движение за права и свободи 2
29 Атака 1
7 Национален фронт за спасение на България 1
24 ВМРО – Българско национално движение 1
16 Българска социалдемократическа партия 1

Награди за Община Стара Загора[редактиране | редактиране на кода]

  • Победител в категория „Кмет на гражданите“, подкатегория „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Живко Тодоров, който с работата си е най-близо до гражданите с бързина на реакция на проблемите и решаването им.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 72 km.

През общината преминават частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 169,2 km:

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

Здравни заведения в територията на община Стара Загора са 12 на брой, всичките разположени в град Стара Загора:[6]

Топографски карти[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg))  Указ № 1 за утвърждаване на нови граници на община Чирпан, област Стара Загора, и община Стара Загора, област Стара Загора. // Указ № 1 от 10 януари 2013. ДВ. бр. 5, 18 януари 2013. Посетен на 26 януари 2013.
  2. ((bg))  „Divisions of Bulgaria“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 25 август 2018.
  3. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 25 август 2018.
  4. ((en))  „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 август 2018.
  5. а б в ((bg))  „Резултати за община Стара Загора на местните избори през 2015 г.“. // results.cik.bg. Посетен на 27 август 2018.
  6. ((bg))  Здравни заведения в община Стара Загора. // registarnazdraveopazvaneto.com. Посетен на 26 август 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България