Направо към съдържанието

Михайлово (област Стара Загора)

За другото българско село с име Михайлово вижте Михайлово (Област Враца).

Михайлово
България
42.2494° с. ш. 25.5271° и. д.
Михайлово
Област Стара Загора
42.2494° с. ш. 25.5271° и. д.
Михайлово
Общи данни
Население333 души[1] (15 март 2024 г.)
14,1 души/km²
Землище23,68 km²
Надм. височина178 m
Пощ. код6051
Тел. код04125
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ48502
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Стара Загора
Живко Тодоров
(ГЕРБ; 7 ноември 2011)

Михайлово е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, област Стара Загора.

Село в област (окръг) Стара Загора, община Стара Загора. Разположено в Старозагорското поле на Горнотракийската низина, на 25 км. югозападно от гр. Стара Загора. Селото се намира на надморска височина 150 м. и обхваща площ от около 1250 дка с наклон на изток. В ниската част, по посока север-юг протича пресъхваща на места река, наричана Азмака.

В землището традиционно се отглеждат зърнени, фуражни и маслодайни култури (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица и лавандула.)

Първите безспорно установени заселници в землището на селото са били траките. От тях са останали няколко могили в околностите, които са и единствените исторически следи наблизо. Намерени са части от колесница и ризница, които се съхраняват в Старозагорския исторически музей. За жалост, българите днес довършват делото на всички диви варвари, минали оттук през вековете и разрушили останките от всякаква древна история по тези земи. Така например, в най-високата западна част на селото, от четири могили едната се е слегнала силно вследствие на постоянното разораване с трактори, а в друга през 1959 г. е вкопано цяло водохранилище. Друга могила, наречена „Голямата могила“, поради това, че заема най-високата точка в околността, също е напълно унищожена и вероятно след време ще изчезне съвсем, вследствие на многократно разкопаване, разораване и опожаряване.

Първите писмени сведения за селото се съдържат в турски регистри от 1590 г., където се споменава под името Айнаджик. Счита се, че е едно от първите възникнали в по-ново време села в района.

Училището в Михайлово е открито през 1836 г.

През 1843 г. е построена църквата „Свети Архангел Михаил“. В нея служи поп Драган.

На 6 декември 1869 г. – Никулден, учителят Димитър Хаджигенчев-Бечу, основава читалището в село Михайлово.

Счита се, че на 27 декември 1869 г. е основан таен революционен комитет с членове: Жельо Тодоров – председател, Кольо Тотев – касиер, Петко Велчев, Господин Станчев, Таньо поп Драганов, Жельо Петков Велчев, Ганьо Желев, Иван поп Желев и Жельо Иванов. Васил Левски е посещавал селото два пъти. До 1900 г. селото носи името Гьокпала („синя дреха“).

През 1877 г., по време на Освободителната Руско-турската война, при настъплението на Сюлейман паша, населението бяга масово от изстъпленията на турците в северна посока към Стара Загора, а впоследствие през Балкана към Дряново и Габрово. Катастрофалното събитие е запомнено като „Бозгунът“. При завръщането си напролет, след подписването на Санстефанския мирен договор, хората намират селото напълно унищожено – ограбено и изгорено.

През 80-те години на ХХ век дългогодишният учител и директор на училището Петър Велчев Нанчев за първи път събира материали и написва история на селото. Книгата е с обем 300 машинописни страници, но все още не е отпечатана в пълния и обем. Съдържа богата фактология с дати, имена и събития от последните 150 години свързани с хора, местности, пълен свод на родовете в селото, описание на местни обичаи, особеностите на диалекта, текстове на народни песни и др. Стилът е непосредствен, с характеристики от местния говор. Силно съкратено издание под заглавието „Летописна книга на село Михайлово, Старозагорско“ излиза в ограничен тираж през 1999 г. в Стара Загора.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

В селото има кметство, читалище, поща.

Сграда за основното училище е построена през 1892 г., а през 1925 – и сграда за прогимназия. Училището е закрито през 90-те години на ХХ в., поради липса на ученици.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Сегашното си име селото е получило от наименованието на единствената черква „Свети Архангел Михаил“, построена през 1885 г. Първоначалната и постройка датирала от 1843 г.

В селото има традиция да се почита Националния празник на България - Трети март. На Тодоровден се провеждат конни състезания, печелившите получават парично-предметни награди, а гостите на празника получават тематичен сувенир.

Празникът на Михайлово се отбелязва на осми ноември - „Свети Архангел Михаил“.

  • Кольо Желев (1833 – 1929) – Активен общественик, касиер на тайния революционен комитет, дарил средства за построяване на първото училище и имот за построяване на ЖП гара
  • Йовчо Киров (1880 – 1956) – Народен представител 1917 – 1918
  • Господин Овчаров (1915-неизв) – Почетен изобретател, създал десетки машини с приложение в здравеопазването, промишлеността и строителството
  • Иван Петров (кмет) (р. 1929) – Кмет на Михайлово от 1963 до 1983 – допринесъл за благоустрояването на селото, построяването на административна сграда, читалище, баня.
  • Тотьо Тотев (р. 1938) – Бивш кмет на Стара Загора
  • Михаил Карушков (р. 1940) – български футболист, вратар
  • Ганчо Карушков (р. 1934) – Заслужил треньор по вдигане на тежести. Национален треньор на Колумбия и Перу.

Населението понастоящем е силно застаряващо и се състои от около 300 души. Част от работещите жители отиват с влак на работа в Стара Загора и се връщат в същия ден, благодарение на железопътната гара, открита през 1902 г., която заема възлово положение на пресечната точка на линиите Бургас-София и Русе-Подкова.

В селото има интернет с постоянен достъп.