Направо към съдържанието

Нова Загора (община)

Община Нова Загора
      
Общи данни
ОбластСливен
Площ876.86 km²
Население29 846 души (31 декември 2024)
34 души/km²
Адм. центърНова Загора
Брой селища33
Сайтnova-zagora.bg
Управление
КметГаля Захариева
(ГЕРБ; 2023)
Общ. съвет29 съветници
Община Нова Загора в Общомедия
Географска карта на община Нова Загора.

Община Нова Загора се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Сливен.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е заема южната и югозападна част на област Сливен. С площта си от 876,858 km2 е на 2-ро място сред 4-те общини на областта, което съставлява 24,74% от територията на областта и 18-о място в България. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен в по-голямата си част, хълмист на югоизток и ниско планински на север. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Горнотракийската низина и Средна гора.

Централните и южните райони на общината са заети от крайните североизточни части на Горнотракийската низина, по известна в тази си част като Новозагорско поле. В него, южно от село Любенова махала, в коритото на река Блатница, на границата с община Раднево се намира най-ниската ѝ точка 109 m н.в. В югоизточната част на Новозагорското поле на около 200 – 250 m над околния терен се издигат ниските Светиилийски възвишения с връх Остра вила (Острия чатал, 415,9 m), които изцяло попадат в нейните предели.

В северните райони на община Нова Загора се простират части от Сърнена Средна гора. В нея северозападно от село Крива круша, на границата с област Стара Загора се намира най-високата точка на общината – 694,1 m. Северно от Межденишкия пролом на река Тунджа в пределите на общината попадат южните склонове на средногорския рид Межденик с връх Тилилееца (604,2 m), намиращ се на границата с община Твърдица, северозападно от село Баня.

В северната част на община Нова Загора, на протежение от около 13 – 14 km преминава част от средното течение на река Тунджа, която в този си участък протича през втория по дължина пролом в България – Межденишкия. На нея, на около 4 km на запад-югозапад от село Баня е изградена преградната стена на големия язовир Жребчево, като в пределите на общината попада неговата долна третина.

Основна водна артерия на община Нова Загора е река Блатница (54 km, ляв приток на Сазлийка, от басейна на Марица), която тече в плитка долина през Новозагорското поле. С изключение на най-горното и на най-долното ѝ течение реката изцяло протича през територията на общината. Тя навлиза в нея югоизточно от село Коньово и се насочва на запад-югозапад. Южно от град Нова Загора завива на юг-югозапад и запазва тази си посока до напускането на територията ѝ.

В община Нова Загора, освен големия язовир Жребчево има изградени няколко десетки микроязовира, водите на които са включени в напоителни системи, обезпечаващи с вода обширните земеделски земи в региона. По-големи от тях са: „Рибарника“, „Чилията 1“ и „Чилията 2“ (на югоизток и юг от село Загорци), „Любенец“ (северно от село Любенец), „Юрта“ (южно от село Богданово), „Добри дере“ (югоизточно от село Сокол), „Маджаров“, „Кайлъка“ и „Стария“ (около село Пет могили), „Прохорово“ (южно от село Прохорово), „До село“ (северно от село Бял кладенец), „Дядо Петковата чешма“ (южно от село Радецки) и др.

Територията на община Нова Загора попада в район с умерен континентален климат. Средногодишната температура на въздуха е около 12 °C. През зимата средномесечните температури са положителни – 1,2 °C, като зимата е мека и суха, а лятото сравнително горещо – 23.2 °C. Есента е по-продължителна от пролетта. Валежите са ограничени.

Характеристиката на поземления ресурс на общината е един от факторите, оказващ влияние върху развитието на селското стопанство. Почвеното разнообразие в общината е голямо. Най-характерни са карбонатните черноземни смолници и типичните черноземни смолници, простиращи се основно северно от Светиилийските възвишения.

Баланс на територията

[редактиране | редактиране на кода]

От цялата територия на община Нова Загора земеделски територии са 690 604 дка, горски територии – 109 281 дка, населени места и други урбанизирани територии 19 027 дка, водни течения и водни площи 28 867 дка, територии за добив на полезни изкопаеми 23 882 дка, територии за транспорт и инфраструктура 5 197 дка.

Изглед от централният площад в Нова Загора през 2011 г.
Изглед от село Караново през 2010 г.
Изглед към село Крива круша през 2013 г.

Общината се състои от 33 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)
Асеновец57120,624АвлиенеНаучене12616,946Юренлии, Научен
Баня98543,517Нова Загора1683624,449
Богданово31621,474Богдан махлеНовоселец32434,617Кьосе махле
Брястово25810,127Боз агач, БрестовоОмарчево23635,504
Бял кладенец12035,762Ак бунарПет могили47344,633Беш тепе
Дядово40816,836Деде кьойПитово22230,775Гердеме
Езеро42316,230Юрлемиш, КрумовоПолско Пъдарево31226,782Куруджии, Пъдарево
Еленово39142,749Караджа МуратлииПрохорово11221,932Кара кюрт
Загорци32031,237Торлак махлеРадево16019,560Чифлик
Каменово37615,006Ени пазлии, ПоповоРадецки29524,383Химитлии, Благодетелно
Караново80725,486КиспитлииСокол14216,350Ердуванлии
Коньово80731,698АтлоолуСтоил войвода61934,534Индже кьой
Кортен142252,006Събрано33522,852Майнаслии
Крива круша3810,965Съдиево86523,827Кад кьой, Източно Съдиево
Любенец30525,377Гюнелии, Старо ГюнелииСъдийско поле36428,944Кадъ алан
Любенова махала75129,251Гюнели махлеЦенино3235,475Каймаклии, Ценево
Млекарево52736,950ЮртчииОБЩО30569876,858няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Приказ № 189/обн. 23.07.1882 г. – признава н.м. Теке махле за отделно населено място – с. Теке махле (Теке махла);
  • през 1892 г. – заличена е м. Дере кьой и е присъединена като квартал на с. Пет могили без административен акт;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Авлиене на с. Асеновец;
– преименува с. Химитлии на с. Благодетелно;
– преименува с. Богдан махле на с. Богданово;
– преименува с. Боз агач на с. Брестово;
– преименува с. Ак бунар на с. Бял кладенец;
– преименува с. Деде кьой на с. Дядово;
– преименува с. Атлари на с. Жребчево;
– преименува с. Торлак махле (Тарлак махла) на с. Загорци;
– преименува с. Кад кьой на с. Източно Съдиево;
– преименува с. Теке махле (Теке махла) на с. Калугерово;
– преименува с. Киспитлии на с. Караново;
– преименува с. Атлоолу на с. Коньово;
– преименува с. Юрлемиш на с. Крумово;
– преименува с. Гюнелии (Старо Гюнелии) на с. Любенец;
– преименува с. Гюнели махле на с. Любенова махала;
– преименува с. Юртчии на с. Млекарево;
– преименува с. Юренлии (Юрени) на с. Научен;
– преименува с. Кьосе махле на с. Новоселец;
– преименува с. Беш тепе на с. Пет могили;
– преименува с. Гердеме на с. Питово;
– преименува с. Ени пазлии на с. Попово;
– преименува с. Куруджии на с. Пъдарево;
– преименува с. Чифлик на с. Радево;
– преименува с. Ердуванлии на с. Сокол;
– преименува с. Индже кьой (Ендже кьой) на с. Стоил войвода;
– преименува с. Майнаслии на с. Събрано;
– преименува с. Кадъ алан на с. Съдийско поле;
– преименува с. Каймаклии (Коймаклии) на с. Ценево;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Караджа Муратлии на с. Еленово;
– преименува с. Научен на с. Научене;
– преименува с. Кара кюрт на с. Прохорово;
– преименува с. Благодетелно на с. Радецки;
– преименува с. Източно Съдиево на с. Съдиево;
  • Указ № 557/обн. 23.11.1951 г. – преименува с. Калугерово на с. Графитово;
– преименува с. Крумово на с. Езеро;
– преименува с. Попово на с. Каменово;
  • през 1956 г. – уточнено е името на с. Брестово на с. Брястово без административен акт;
– уточнено е името на с. Ценево на с. Ценино без административен акт;
  • Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – преименува с. Пъдарево на с. Полско Пъдарево;
  • Указ 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Жребчево поради изселване;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Млекарево и присъединява включените в състава ѝ населени места (с изключение на селата Маца и Полски Градец) към община Нова Загора;
  • Реш. МС № 105/обн. 07.03.2014 г. – заличава с. Графитово и го присъединява като квартал на с. Омарчево.

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
193447 720
194650 891
195652 706
196555 793
197553 007
198551 684
199249 566
200145 754
201139 010
202130 569
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
ЧисленостНаселено
място
Дял (в %)
ОбщоБългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят
Не
отговорили
БългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят
Не
отговорили
Общо3901027564549514351523653999100,0070,6514,083,670,380,9310,25
Нова Загора2250714874471453642692533Нова Загора66,0820,940,230,281,1911,25
Асеновец6255110109Асеновец81,760,0017,44
Баня147988730983827210Баня59,9720,890,542,561,8214,19
Богданово39233619210133Богданово85,174,845,350,003,310,76
Брястово25523985Брястово93,723,131,96
Бял кладенец20720300Бял кладенец98,060,000,00
Графитово0000000Графитово0,000,000,000,000,000,00
Дядово460223961362Дядово48,4720,8629,560,43
Езеро424317434096Езеро74,760,940,700,940,0022,64
Еленово4553920479Еленово86,150,0010,321,97
Загорци392313662074Загорци79,841,5315,810,001,781,02
Каменово38637350Каменово96,631,290,00
Караново87558613137133Караново66,971,4815,6515,20
Коньово92570520017Коньово76,2121,621,83
Кортен169513701263645154Кортен80,827,432,120,230,299,08
Крива круша352292Крива круша62,8525,715,71
Любенец4654312382Любенец92,684,941,720,43
Любенова махала975707885173Любенова махала72,519,020,5117,74
Млекарево670630826Млекарево94,021,193,88
Научене14914600Научене97,980,000,00
Новоселец43639012248Новоселец89,442,755,501,83
Омарчево37129125450Омарчево78,436,731,0713,47
Пет могили603539584Пет могили89,389,610,66
Питово3743352881Питово89,577,482,130,26
Полско Пъдарево382239291200102Полско Пъдарево62,567,593,140,000,0026,70
Прохорово161136023002Прохорово84,470,0014,280,000,001,12
Радево2181890720Радево86,690,003,219,17
Радецки3993295216Радецки82,4513,034,01
Сокол183163040313Сокол89,070,002,180,001,637,10
Стоил войвода6612831374236Стоил войвода42,8120,720,6035,70
Събрано4073268711Събрано80,091,9717,440,24
Съдиево82966491010352Съдиево80,091,0812,180,000,366,27
Съдийско поле384238013015Съдийско поле61,970,0033,853,90
Ценино231177048501Ценино76,620,0020,772,160,000,43

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

ЧисленостДял (в %)
Общо39 010100,00
Православие20 84453,43
Католицизъм1200,30
Протестантство4161,06
Ислям3 6749,41
Друго310,07
Нямат1 7644,57
Не се самоопределят2 0265,19
Непоказано10 13525,98

Демография на населението (2004 – 2011)

[редактиране | редактиране на кода]
Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2011 12,1‰ 16,6‰ -4,5‰
2010 11,3‰ 17,7‰ -6,4‰
2009 13,1‰ 15,2‰ -2,1‰
2008 11,5‰ 15,5‰ -4,0‰
2007 11,8‰ 15,8‰ -4,0‰
2006 11,2‰ 15,4‰ -4,2‰
2005 10,2‰ 15,7‰ -5,5‰
2004 12,0‰ 15,0‰ -3,0‰

През територията на община нова Загора преминават два участъка с дължина 46,9 km от Железопътната мрежа на България:

През общината преминават частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 163,7 km:

  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 13 юни 2018. Посетен на 9 октомври 2020. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 октомври 2020. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 октомври 2020. (на английски)