Зимница (област Ямбол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Зимница (Област Ямбол))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Зимница.

Зимница
Изглед от ЖП линията Варна-София
Изглед от ЖП линията Варна-София
Общи данни
Население 1 767 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 45,695 km²
Надм. височина 150 m
Пощ. код 8690
Тел. код 04768
МПС код У
ЕКАТТЕ 30898
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   - кмет
Стралджа
Атанас Киров
(МК "Промяна")
Кметство
   - кмет
Зимница
Теньо Тенев
(БСП)
Зимница в Общомедия

Зимница е село в Югоизточна България. То се намира в Община Стралджа, област Ямбол.

География[редактиране | редактиране на кода]

Землището на селото е с площ приблизително 42 000 декара. На север граничи със селата Драгоданово, Трапоклово и Горно Александрово, на изток – с град Стралджа, на юг е река Мочурица и землищата на селата Воденичане и Чарда, на запад са Веселиново и Завой.

История[редактиране | редактиране на кода]

За своите предци населението на селото знае предимно от преданията, които са преразказвани от поколение на поколение. Поради това могат да се получат различни неточности, неясноти и дори противоречия.

В османски документ от 1591 г. се споменава името на село Карахисарли, което се намирало в днешната местност Топраклъка, на 2 километра югоизточно от Горно Александрово. Заселниците били овчари, които започнали и да обработват плодородните почви на местността. По-късно населението на селото се преместило в местността „Горния Юрт“, на около 3 километра южно от Горно Александрово и Трапоклово, като относно причините за преселението има различни предания и догадки. През 1812 г. започва преселване на хора от Карасарли (Горния Юрт; юрт на турски означава родина) на сегашното място на Зимница. Семействата се заселвали около чифлика и къшлата на турски бей откъдето и идва името на поселението - Къшлакьой или Къшлата. Известно време Карасарли и Къшлакьой съществували паралелно, но постепенно първото изчезва.

След Руско-турската война от 1828-1829 г. голяма част от населението на селото напуснало родните места и тръгнало на север с изтеглящите се руски войски. Около 400 души се заселили в с. Кубей и други селища в Бесарабия и в с. Еникьой, Тулчанско. Османските власти били обезпокоени от обезлюдяването на района и започнали политика, целяща връщането на българските емигранти. На завръщащите се били предоставени данъчни облекчения и други привилегии. През 1832 г. част от къшлакьойците в Кубей тръгнали обратно към земите на днешна България. Някои останали в Добруджа, а други се върнали в родното си село. Освен тях в Къшлакьой след 1830 г. се заселили и бежанци от други села в околността. В този период било открито килийно училище. То вероятно се помещавало в частни домове.

През 1856 г. е построена църквата „Св. Димитър“, която е обявена за паметник на културата. Освен за спасението на душите на населението, храмът помогнал и за физическото му оцеляване, когато през 1877 г. селото било нападнато от татари, черкези и турци. Хората успели да се скрият в църквата, а опитите на нападателите да проникнат вътре се оказали неуспешни. Впрочем това не е единственият случай, когато населението на Къшлакьой търсело спасение в храма или в околните гори. Различни предания за подобни случаи са запазени до днес.

Непосредствено след Освобождението в Къшлакьой има 69 къщи с 562 жители, от които всички се определяли като българи. Тогава селото е част от Източна Румелия. След Съединението е създадена самостоятелна селска община, включваща Къшлакьой и Сурджалий (дн. Чарда), като през 1895 г. Сурджалий се откъсва от Къшлакьойска община. В началото на 20-ти век населението на селото наброява 987 души. На 13 декември 1906 г. излиза указ, с който Къшлакьой се преименува в Зимница.

Както всички български селища и Зимница дава много човешки жертви през войните. Пред кметството на селото е издигната мемориална плоча в памет на загиналите за националната независимост, а през 2005 г. е открит и паметник на зимничаните, дали живота си по бойните полета.

След 1945 г. започнало създаването на ТКЗС-та из страната. Процесът не подминал и Зимница. Кооперирането в селото вървяло трудно и с нежелание, така че последвали репресии и преследвания на опозиционери и недоволни. Въпреки негативното начало са постигнати и позитивни резултати, като например изграждането на напоителната система в землището през 70-те. Напредъкът на земеделието обаче е прекъснат след създаването на Аграрно-промишления комплекс"В. Коларов" – Стралджа.

След 10 ноември 1989 г. хората получават обратно земите си, но малко са готовите да ги обработват. Все повече хора се отказват от земеделието и търсят други начини на препитание на други места.

Цитат от Йордан Пекарев[редактиране | редактиране на кода]

В книгата на Йордан Пекарев „История на земеделското организирано движение в България“, печатница „Научни издания“ Варна, 1945 г. на стр. 73, в списъка на изпратените телеграми до заседаващия в Плевен на 28, 29 и 30 декември 1899 г. учредителен конгрес на БЗНС има получена и следната телеграма: "СТРАЛДЖА. Председателя земеделския конгрес. Като поздравляваме делегатите благопожелаваме успех в целта. Дерзайте! Съединението прави силата. Кашлакьойски земеделци: Х. Митев, Васил Хитев, Иван Вълков, Г. Тенев, Мито Неделчев, Панайот Тотев, Тодор Георгиев и др. "Съобщението е открито и преписано тук от Спас Кънев, 6000 Стара Загора, „Бр. Жекови“, 38-0-6. Може да се предполага, че тази телеграма е занесена в Стралджа и там е изпратена по телеграфа от П. К. Яворов, тогава телеграфист в Стралджа.

Цитат от Спас Кънев[редактиране | редактиране на кода]

В Зимница е имало и есперантисти още преди 9.9.1944 г. През 1962 г. почнах работа в ТКЗС Зимница като механик по автомобилите и заварих основано есперантско дружество „Амикецо“ /„Дружба“/. Негов председател беше Йордан Банчев Янков. Аз се присъединих към дружеството и станах негов секретар. През 1963 г. в София се проведе 48-ят световен есперантски конгрес и ние двамата с Йордан Банчев участвахме в неговата работа. Бяхме записали като делегати и съпругите си, съответно поредни номера от 2192 до 2195 от конгресната книга /стр. 142/. Освен Йордан Банчев в миналото активен есперантист е бил Лечо Даскалов. /Сп. Кънев/


Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Днешната сграда на читалище „Възраждане“ е открита на 21 септември 1962 г. В миналото са развивали дейност различни самодейни състави.

От 1994 г. в Зимница функционира музейна сбирка, която е събрала предмети от миналото и бита на селото. Експонатите са събрани с помощта на самите зимничани.

През 2005 г. е построен паметник посветен на загиналите през войната.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в екологично чист район с големи традиции в зеленчукопроизводството, поливан и на хидранти.

В миналото е имало фабрика за производство на сладолед и зеленчукови консерви с прилежаща земя от 12 600 кв. м, Обща застроена площ на сградите – 3700м2. Състои се от цех за производство на сладолед, цех за производство на зеленчукови консерви с всички необходими инсталации с производителност 1 ТИР за смяна от 8 часа.

Днес тази фабрика произвежда лакове.

Железопътният транспорт свързва селото с останалата част на България през 1907 г. Железопътна гара Зимница е възлова гара, разположена на Линия 3 (София – Карлово – Бургас/Варна) и Линия 8 (Пловдив – Бургас/ВарнаСофия – Пловдив – Бургас и София – Карлово – Варна.


Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Д-р Вълчо Куртев, „Път през годините“, 2005
  • Д-р Вълчо Куртев, „Родовете на село Зимница“, 2006