Железопътна линия 3 (България)

Железопътна линия 3
Информация
Тип	нормалнa
Крайни гари	Илиянци – Варна-фериботна
Започва от	Илиянци
Свързани линии	Линия 2 Линия 31 Линия 32 Линия 33 Линия 82 Линия 4 Линия 8 Линия 26 Линия 34
Собственик	Държавно Предприятие НКЖИ
Оператори	БДЖ
Брой линии	преобладаващо единична; частично е удвоена
Междурелсие	1435 mm
Електрификация	~25 кV, 50 Hz
Работна скорост	от 60 до 130 км/ч
Максимален наклон	15 ‰
Минимален радиус	250 m

Главна железопътна линия № 3 Илиянци - Локорско – Копривщица - Карлово - Тулово - Сливен - Карнобат - Дъскотна - Комунари - Дългопол - Юнак - Синдел-разпределителна - Варна-фериботна от Националната железопътна мрежа на България е в по-голямата си част единична железопътна линия (удвоена е между жп гарите Тулово и Дъбово,от жп гара Прилеп до жп спирка Завет, в района на стоманобетонния мост над яз. Цонево, между жп гарите Аспарухово и Юнак ), електрифицирана и с нормално междурелсие (1435 mm). Дължината ѝ е 331 km, което я прави втората по дължина железопътна линия в България (след Главна жп линия 2).

Строена е дълго време. Първият участък от нея (Зимница – Карнобат) е строен като част от линията Ямбол – Карнобат е открит през 1890 г., а последният – Долно Камарци – Клисура е въведен в редовна експлоатация през 1952 г.

В гара Илиянци линията прави връзка с Главна жп линия 2 за София и Варна през Горна Оряховица и с жп линия 14 за „Биримирци“ и Волуяк, в гарите Световрачене, Кремиковци, Яна и Столник – с отклоненията, свързващи и обслужващи основно бившия металургичен комбинат Кремиковци АД и Главна жп линия 1 чрез гара Казичене, в гара Карлово с жп линия № 82 за Пловдив, в гарите Тулово и Дъбово – с Главна жп линия 4 за Стара Загора и Горна Оряховица, в гара Зимница – с Ямбол и в Карнобат с Бургас (Главна жп линия 8), в гара Комунари – с Шумен и в гара Синдел – с Варна и Главна линия № 2. От гара Юнак е започвала жп линия 34 за Старо Оряхово, днес закрита и демонтирана.

История

Илиянци – Карнобат

Въпросът за проучване на строежа на железопътната линия се повдига още през 1909 г. в редовната сесия на Народното събрание. Отпускат се и средства за това, а работата по проучването на линията от София до Сливен започват още същата година. Участъкът Сливен — Зимница е вече завършен и пуснат в експлоатация на 23 май 1907 г.

Въпреки голямото значение на магистралата цялостното ѝ построяване е затруднено основно от проучването на преминаването на трите вододела, които свързват Стара планина и Средна гора — седловините „Гълъбец“ между Камарската и Златишко-Пирдопската котловина, „Козница“ — между Златишко-Пирдопската и Карловска котловина и „Стражата“ при Калофер. Тези природни препятствия налагат службите по проучване на нови железопътни линии да правят многократни промени на проучените вече трасета и търсене на варианти и решения за преодоляването им в продължение на близо 30 години (от 1909 г.). През 1940 г. се приема окончателното трасе на линията от Макоцево до Сопот.

	Линия 2 (София)
	Линия 14 Биримирци
	Линия 14 (Волуяк)
	0+000 (4+847) Илиянци
	Линия 2 (Варна)
	4+000 Кубратово
	Линия 31 Курило
	5+922 Световрачене
	8+700 Негован
	11+050 Локорско
	15+692 Кремиковци
	Линия 1 (София)
	18+700 Ботунец
	3+678 г. „Обединена“
	Казичене (Линия 1)
	Линия 1 (Пловдив)
	21+870 Яна
	22+446 РП „Мусачево“
	29+339 Столник
	36+400 Горна Малина
	40+300 Негушево
	44+700 Чеканчево
	47+909 Макоцево
	49+500 сп. „Макоцево“
	54+907 Долно Камарци
	61+700 Буново
	67+738 Мирково
	70+077 сп. „Мирково“
	74+911 Челопеч
	79+509 Златица
	83+859 Пирдоп
	90+921 Антон
	100+240 Копривщица
	106+980 Стряма
	116+117 Клисура
	124+200 Розино
	130+439 Христо Даново
	133+000 Кърнаре
	137+292 Иганово
	141+400 Анево
	144+260 Сопот
	Линия 82 (г. „Филипово“)
	149+534 Карлово
	154+940 г. „Ботев“
	162+765 Свежен
	168+738 Калофер
	171+588 Осетеново
	174+420 Манолово
	177+719 Тъжа
	180+315 Търничени
	183+342 Габарево
	186+151 Павел баня
	189+090 г. „Сахране“
	191+788 Голямо Дряново
	196+184 Дунавци
	205+508 Казанлък
	212+918 Черганово
	Линия 4 (Подкова)
	220+504 Тулово
	228+850 Дъбово
	Линия 4 (Русе)
	233+829 Ветрен
	241+788 Николаево
	245+509 Гурково
	254+222 Твърдица
	261+445 Сборище
	266+545 Шивачево
	270+550 г. „Чумерна“
	276+625 сп. „Орешак“
	279+820 Селиминово
	281+516 Гавраилово
	288+095 Чинтулово
	296+891 Сливен
	302+100 сп. „Таньо войвода“
	306+082 г. „Хаджи Димитър“
	311+310 Желю войвода
	Линия 8 (Пловдив)
	320+987 (198+731) Зимница
	206+277 Стралджа
	210+077 Атолово
	219+615 Церковски
	0+000 (233+333) Карнобат
	Линия 8 (Бургас)
	Линия 8 (Бургас)
	6+108 Невестино
	10+791 Вълчин
	17+234 Лозарево
	19+100 Климаш
	24+820 Подвис
	29+924 Прилеп
	35+101 РП „Ведрово“
	40+875 Завет
	42+500 сп. „Завет“
	46+848 Люляково
	51+304 Листец
	58+125 Дъскотна
	61+300 Дропла
	63+744 Каравельово
	68+193 Трънак
	72+500 сп. „Манастирец“
	73+110 РП „Струя“
	80+048 Аспарухово
	83+387 Комунари
	Линия 27 (Шумен)
	87+872 Боряна
	92+432 Дългопол
	101+133 Величково
	108+400 Нова Шипка
	Линия 34 (Старо Оряхово)
	118+133 Юнак
	Линия 2 (София)
	123+075 Синдел
	125+685 Синдел разпределит.
	130+600 РП „Изгрев“
	Разделна (Линия 2)
	132+931 Варна фериботна
	Линия 2 (Варна)

След Първата световна война се завършва строителството на отсечката Тулово – Казанлък с дължина около 15 km, и се пуска в експлоатация на 21 ноември 1921 г. Чрез нея Казанлък се свързва с линията Горна Оряховица – Тулово – Стара Загора (Главна жп линия 4).

Прокарването на останалата част от Подбалканската линия се урежда със Закона за разширение на железопътната мрежа от 1923 г., допълнен през 1925 г. И в двата закона обаче, линията се разглежда не като главна, а като второстепенна. Това схващане се отразява по-нататък най-вече на параметрите на отсечките Дъбово – Сливен и Илиянци – Макоцево.

Участъкът Дъбово – Твърдица (дължина 26,4 km) е въведен в експлоатация на 18 ноември 1928 г., а Твърдица – Сливен (дължина 44,1 km) – на 7 декември 1930 г.

По същото време започва и строежът на отсечката Илиянци – Макоцево с дължина около 46 km. Тя е завършена и пусната в експлоатация на 6 декември 1931 г.

И в двата участъка са допуснати криви с малки радиуси – около 250-300 m и максимален наклон 15 ‰. Допуснати са излишни качвания и слизания на линията по терена, особено при преминаването на реките, основно за да се получи по-малка височина на мостовете и да се намали обемът на земно-изкопните работи. Дължините на гаровите платформи и коловози са недостатъчни.

В периода 1925 – 1934 г. започва строежът и на други части от Подбалканската линия между Макоцево и Казанлък. Работи се основно със средства и трудова повинност от заинтересованото население. Извършеното през този период е незначително, в незавършен вид, а от 1934 до 1938 г. по линията въобще не се работи.

През 1937—1938 г. се правят нови проучвания за участъка Карлово – Калофер – Казанлък и се установява ново трасе. За разлика от старото то преминава вододела „Стражата“ без тунели, по-ниско е с 51 m и е с около 2100 m по-късо от старото, като предлага и редица други предимства.

За осъществяване на строителството по новото трасе Карлово – Казанлък през пролетта на 1938 г. се създават две строителни секции – в Карлово и в Казанлък. Едновременно с тяхното организиране се изготвят плановете и се извършва трасиране на линията. За година и половина се извършват 990 000 m³ землени и скални работи, 21 300 m³ зидарии на мостове, водостоци и подпорни стени.

Участъкът с дължина 58,8 km между Карлово и Казанлък е завършен и се пуска в експлоатация на 3 октомври 1939 г.

По това време се строи и отсечката в западна посока Карлово – Сопот с дължина 5,630 km, която започва да се експлоатира от 20 ноември 1939 г.

Строителството на отсечката Сопот – тунел „Козница“ започва през пролетта на 1941 г. Поради неритмично финансиране строителните работи вървят бавно. Завършени са само землените работи и съоръженията от гара Сопот до гара Розино и е положена част от релсовия път.

Окончателното завършване на Подбалканската линия става след 9 септември 1944 г.. Строителството започва от двете страни — откъм Макоцево и откъм Сопот. На 14 септември 1947 г. е пуснат в експлоатация участъкът Сопот – Клисура, а през 1949 г. – и междугарието Макоцево – Долно Камарци. Едновременно с това се работи и по най-сложната част на трасето Долно Камарци – Клисура, по което трябва да се изградят големи мостове и тунели.

Дотогава в България не са правени предварителни основни геоложки проучвания за подобен род съоръжения, а строежът им се извършва предимно ръчно или с помощта на малка и недостатъчна механизация. През 1949 г. в тунела „Козница“ са прокопани 923 m, през 1950 г. строителите достигат 1723 m. На 6 юни 1951 г. пробивът на най-дългия железопътен тунел в България (5808,5 m) е изцяло завършен. Тунелът „Гълъбец“ е пробит на 2 ноември 1951 и окончателно завършен на 21 ноември 1951 г. До края на 1951 г. се завършват строителните работи и се полага релсовият път в участъка Долно Камарци – Клисура. Тази част от линията е строена с минимален радиус 500 m и максимален наклон 15 ‰. Първият влак преминава по трасето на 7 септември 1952, а тържественото откриване на Подбалканската линия става на 21 декември 1952 г.

Карнобат – Синдел

Строителството на железопътната линия Карнобат – Комунари – Синдел започва от гара Карнобат към Лозарево през 1916 г. и продължава до 1918 г. Извършена е голяма част от землените работи и съоръженията, но е прекратено. Подновено е през 1937 г. и се осъществява на два подетапа (Карнобат – Комунари и Комунари – Юнак).

Проучването на участъка Карнобат – Комунари се извършва през 1937 г., а в същата година започва и строителството. За редовна експлоатация е предаден през 1942 г. Дължината му е 87,387 km, с минимален радиус на кривите 400 m, максимален наклон 12 ‰.

Трасето на линията пресича няколко пъти река Луда Камчия и нейните притоци с масивни мостове. Построени са 4 тунела с обща дължина 780 m и много укрепителни съоръжения.

Участъкът Комунари – Юнак е трасиран през 1940 г. Строи се от 1940 до края на 1943 г., когато е предаден за редовна експлоатация. Трасето на линията след гара Комунари се развива от лявата страна на река Голяма Камчия в близост до селищата Боряна, Дългопол, Величково и Нова Шипка. След пресичане с надлез на железопътното отклонение Синдел — Старо Оряхово се включва в гара Юнак. Това пресичане не съществува от много години поради изместването на трасето при удвояването на участъка, а отклонението за Старо Оряхово е демонтирано.

Участъкът Комунари – Юнак е с дължина 35,433 km, с минимален радиус на кривите 500 m, максимален наклон 12 ‰.

Междугарието Юнак – Синдел е част от линията Синдел – Старо Оряхово с дължина 4,010 km, построено през 1920 г.

През 60^-те години във Варненското езеро са построени пристанища за разтоварване на въглища за ТЕЦ „Варна“ и пристанище за разтоварване на дървен материал, свързано с железопътен клон с гара Езерово. Към 1970 г. в Белославското езеро се изгражда Терминал-запад на Пристанище „Варна“, което обслужва Девненската промишлена зона и поема част от нарастващия обем на масови товари от Терминал-изток. Линията от гара Разделна до гара Страшимирово се измества от другата страна на Белославското езеро. Създават се нови гари Разделна и Повеляново, с които се свързват пристанищните коловози, а частта от линията Белослав – Страшимирово е демонтирана.

През 1978 г. е завършен канал за големи морски и ферибоотни кораби. В района на Терминал Варна-запад е създаден Фериботен комплекс Варна, състоящ се от пирс за акостиране на фериботни кораби и предфериботна гара (Варна-фериботна). Гарата има няколко коловозни групи и съоръжения за обработване на вагони, пристигащи с фериботните кораби и подготвянето им за вътрешността на страната и за страните от бившия СССР – смяна на талиги, претоварване на част от вагоните, композиране и разкомпозиране на влакове и др. Построена е и гара Синдел-разпределителна за обработване на вагоните от Девненската промишлена зона, от Терминал Варна-запад и от фериботния комплекс.

Проект за реконструкция на трасето

Проектът за удвояване и електрификация на линията е разработен в периода 1982 - 1990 г. от „Транспроект“ - София. Самото строителство започва през 1985 г., като до настоящия момент са удвоени, електрифицирани и въведени в експлоатация 9 междугария (от общо 17), с обща дължина 71 км (от общо 123 км).

Част от съоръженията са:

• три тунела за двупътно движение:

- Тунел № 1 с дължина 2614 м в междугарието Лозарево - Прилеп (в процес на изграждане); - Тунел № 2 с дължина 460 м (изграден и въведен в експлоатация); - Тунел № 3 с дължина 482 м в междугарието Завет – Търнак (изграден и въведен в експлоатация);

• три жп естакади през язовир Цонево в междугарието Търнак - Аспарухово с дължини 80 м, 210 м и 420 м (изградени и временно въведени в експлоатация, предстои въвеждане в редовна експлоатация).

Удвояването на линията е завършено в участъците Карнобат – Лозарево, Ведрово – Люляково, Струя – Аспарухово и Комунари – Юнак. Основните работи, които предстоят са:

• изместване трасето на линията в междугарието Юнак – Синдел. Това налага построяване на два моста над Провадийска река и два надлеза над автомобилни пътища;
• изцяло ново трасе в участъка Люляково – Дъскотна с изграждане на 7 моста с обща дължина 1052,4 м и 2 пътни надлеза. В този участък дължината на линията се скъсява с над 2 км и повишаване скоростта на движение от 85 на 130 км/ч;
• в участъка Дъскотна – Търнак се предвижда построяване на 7 нови моста, 2 пътни подлеза и една жп естакада с обща дължина около 440 м, и изцяло нови жп гара Търнак и спирка Дъскотна;
• в участъка Лозарево – Прилеп се предвижда пълна реконструкция на гара Лозарево и изграждане на изцяло ново трасе. Сегашната дължина от около 12,7 км се намалява с около 5,6 км. Това се постига основно от реализацията на най-дългия двоен железопътен тунел (2614 м) в България и на Балканския полуостров.

Проектното трасе е с параметри, гарантиращи скорост 130 км/час, минимален радиус на хоризонталните криви 800 м и максимален надлъжен наклон 15 ‰.

По ред причини, основно финансови, работата по удвояването е почти прекратена.

Електрификация

През 1968 г. е въведен в експлоатация електрифицираният участък София — Карлово, през 1969 г. завършва електрификацията на участъка Карлово — Тулово, а през 1970 г. – Тулово – Чумерна. Поради липса на габарит на тунела в междугарието Чумерна – Гаврилово електрифицирането на отсечката Чумерна – Сливен се забавя. Разработван е дори проект за построяването на нов тунел, но с усилията на специалистите от Дирекцията за електрификация на железниците, съвместно с Железопътно управление – Пловдив проблемът е отстранен. Електрификацията на целия участък е завършена през 1971 г.

През 1975 г. е завършена и електрификацията на линията участъка Карнобат – Варна, а с това и цялата линия от София до Варна.

Факти

• Линията Карнобат – Комунари – Синдел е третата връзка на северните с южните железопътни линии през Балкана;
• Разстоянието от София до Варна през Карлово – Карнобат се скъсява с 25,100 km в сравнение с линията София – Горна Оряховица – Варна;
• Разстоянието от София до Бургас през Илиянци/Карлово се скъсява с 29,575 km, а през Казичене/Столник – с 34,390’km, в сравнение с линията София – Пловдив – Варна;
• За увеличаване на пропускателната способност, повишаване сигурността на движението и производителността на труда в участъка София – Карлово от 1972 г. монтирана диспечерска централизация тип „ЧДЦ66“, производство на бившия СССР. За управление на превозите са обособени два диспечерски кръга: Илиянци – Златица и Пирдоп – Карлово. Управлението се извършва от отделни пулт-манипулатори и общо светосхемно табло с коловозните развития на всички гари в участъка, като е създадена възможност за поемане на управлението от който и да е пулт при повреда на другия. С изключение на гарите Илиянци, Обединена, Златица и Карлово, които са с местно управление, останалите са съоръжени предимно с маршрутно-релейни централизации за управление тип „руска блочна“, и са включени към централното управление. Захранването с електрическо напрежение на участъка се осъществява от отделен трифазен далекопровод. Междугарията са били съоръжени с „ЧКАБ“ – числово-кодова автоблокировка, също разработка на бившия СССР. Дължината на отделните блок-участъци е от 1000 до 1500 m. Поради посегателства върху съоръженията на системата до Златица е съоръжен с автоблокировка с броячи на оси. Повечето железопътни прелези не са обвързани със системата и за това гарите не се управляват от централния пост. Поради неотпускане на средства за модернизиране или поне за поддръжката ѝ в днешно време системата е с намалени възможности, като на централно управление са гарите от Пирдоп до Карлово, а останалите отново са на местно управление.

Железопътни връзки в ЖП възел София

31 линия

Железопътната връзка между гарите Световрачене и Курило е въведена в експлоатация през 1976 г. във връзка с дейността на металургичния комбинат Кремиковци АД. Предназначението му е директните товарни влакове между МК Кремиковци и пристанище Лом да не преминават през гара Илиянци. Дължината му е около 5,873 km, електрифицирано. Използва се много активно до спирането на завода. След това се използва инцидентно и e със свалена контактна мрежа.

32 линия

Железопътно отклонение Мусачево – Яна – Обединена – Кремиковци. Железопътната връзка е построена през 1963 г. като отклонение от линията Казичене – Столник (линия 33). Целта е да се свърже по по-къс път гара „Подуяне—разпределителна“ (вече закрита поради намален обем на работа) и гара София с гара „Обединена“ на металургичния комбинат Кремиковци АД. Дължината ѝ е 4,941 km, с минимален радиус на кривите 400 m и максимален наклон 14,3 ‰.

Гара „Обединена“ е свързващата гара на националната железопътна мрежа с вътрешнозаводската на металургичния комбинат Кремиковци АД. Тя се използва като приемно-предавателна площадка, от която заводските маневрени локомотиви вземат пристигналите влакови състави и отделни вагони и ги развозват по предназначение.

Вагоните с готова продукция и празните състави и вагони се подават от заводските локомотиви обратно на гара „Обединена“, на която с маневрени локомотиви на БДЖ се подготвят маршрутни влакове и групи по предназначение. Гарата е обслужвала и специалните пътнически влакове с трудещи се от комбината. Поради прекратяването дейността на комбината гарата е с многократно намалени обеми работа и към 2016 г. е закрита за служба по движението.

33 линия

Железопътно отклонение Казичене – Столник. След завършване и пускане в експлоатация на Подбалканската линия, се предвижда създаване на втора възможност за излизане от гара София в източна посока. Правят се две проучвания: направление Казичене – Елин Пелин – Горна Малина, а второто Казичене – Мусачево – Столник. Приема се второто направление, построено и открито през 1963 г.

Тази железопътна връзка създава възможност товарите от гара Подуяне—разпределителна, за направление Бургас и обратно да не преминават през гара Илиянци. Така се постига скъсяване на разстоянието (и времепътуването) с 18 km и се облекчава силно натовареният железопътен участък Илиянци – Яна. За пътническите влакове времепътуването от гара София към Бургас и обратно се съкращава с около 15 минути. Участъкът Казичене – Мусачево – Столник е с минимален радиус на кривите 800 m, за скорост 120 km/h и максимален наклон 15 ‰.

Технически съоръжения по железопътната линия

Гари и разделни постове

име на гарата	приемно-отправни коловози (ПОК)			осигурителна инсталация
	брой ПОК	максимална полезна дължина	минимална полезна дължина
Илиянци	9	761	511	МРЦ
Световрачене	3	648	576	МРЦ
Кремиковци	3	634	599	МРЦ
Яна	2	720	660	МРЦ
РП Мусачево	2	726	621	МРЦ
Столник	4	623	586	МРЦ
Саранци	3	690	619	МРЦ
Макоцево	3	642	608	МРЦ
Долно Камарци	3	674	618	МРЦ
Мирково	3	616	606	МРЦ
Златица	4	730	633	МРЦ
Пирдоп	5	702	607	МРЦ
Антон	3	636	620	МРЦ
Копривщица	3	613	519	МРЦ
Стряма	2	709	620	МРЦ
Клисура	3	622	610	МРЦ
Христо Даново	3	636	546	МРЦ
Сопот	2	662	608	МРЦ
Карлово	8	821	589	МРЦ
Ботев	4	783	580	МРЦ
Калофер	3	698	625	МРЦ
Тъжа	2	629	625	МРЦ
Сахране	3	725	690	МРЦ
Дунавци	2	620	618	МРЦ
Казанлък	5	737	579	МРЦ
Черганово	3	714	600	МРЦ
Тулово	8	720	625	МРЦ
Дъбово	4	814	491	МРЦ
Гурково	2	638	607	МРЦ
Твърдица	3	644	584	МРЦ
Чумерна	3	703	640	МРЦ
Шивачево	3	648	469	МРЦ
Гавраилово	3	746	610	МРЦ
Чинтулово	2	722	722	МРЦ
Сливен	5	686	541	МРЦ
Желю войвода	2	632	619	МРЦ
Зимница	5	779	637	МРЦ
Стралджа	3	846	844	МРЦ
Церковски	4	780	665	МРЦ
Карнобат	12	1136	342	МРЦ
Лозарево	3	649	545	МРЦ
Подвис	3	550	460	МРЦ
РП Ведрово	2	580	580	МРЦ
Завет	4	795	712	МРЦ
РП Люляково	2	695	685	МРЦ
Дъскотна	3	650	593	МРЦ
Търнак	2	558	530	МРЦ
РП Струя
Аспарухово	2	710	656	МРЦ
Комунари	3	650	593	МРЦ
Дългопол	4	1170	740	МРЦ
Величково	4	768	685	МРЦ
Юнак	4	863	726	МРЦ
Синдел	5	647	597	МРЦ
Синдел разпределителна	15	900	540	МРЦ
Варна фериботна	7	685	550	МРЦ

Мостове

междугарие	път №	намира се на km	обща дължина, m	изграден от	препятствие
Илиянци – Световрачене		4+532	114,20	стомана	р. Искър
Илиянци – Световрачене		4+992	88,70	стомана	р. Лесновска
Световрачене – Кремиковци		7+251	17,00	стоманобетон	дере
Световрачене – Кремиковци		7+830	14,00	стомана	река
Световрачене – Кремиковци		8+010	17,30	стомана	река
Световрачене – Кремиковци		11+804	15,00	стоманобетон	река
Световрачене – Кремиковци		14+950	13,00	стоманобетон	път
Яна – Столник		22+730	28,00	стомана	река и път
Яна – Столник		28+305	49,80	стомана	река
Столник – Саранци		33+025	9,00	стоманобетон	река
Столник – Саранци		37+385	40,00	стоманобетон	река
Столник – Саранци		39+270	26,80	стоманобетон	река
Саранци – Макоцево		43+600	13,20	стоманобетон	река
Саранци – Макоцево		46+880	53,50	стоманобетон	река
Макоцево – Долно Камарци		49+750	117,00	стоманобетон	река
Макоцево – Долно Камарци		51+874	101,00	стоманобетон	река
Долно Камарци – Мирково		55+369	31,50	стоманобетон	път
Долно Камарци – Мирково		59+790	11,00	стоманобетон	река
Долно Камарци – Мирково		60+855	106,40	стоманобетон	река
Долно Камарци – Мирково		66+500	9,60	стоманобетон	река
гара Мирково	2 кол.	67+548	18,30	стоманобетон	река
Мирково – Златица		75+519	18,50	стоманобетон	път и река
Мирково – Златица	78+063	24,50	стоманобетон	река
Златица – Пирдоп		80+613	17,00	стоманобетон	река
Златица – Пирдоп		83+080	9,40	стоманобетон	път
Пирдоп – Антон	2 кол.	84+601	8,20	стоманобетон	река
Пирдоп – Антон		89+023	20,30	стоманобетон	река
Антон – Копривщица		92+578	16,30	стоманобетон	река
Антон – Копривщица		93+451	16,80	стоманобетон	река
Антон – Копривщица		94+523	9,50	стоманобетон	река
Антон – Копривщица		99+349	140,00	стоманобетон	река
Антон – Копривщица		99+647	145,30	стоманобетон	река
Копривщица – Стряма	5 кол.	100+278	24,00	стоманобетон	река
Стряма – Клисура		114+178	124,00	стоманобетон	река
Стряма – Клисура		114+648	9,00	стоманобетон	река
Стряма – Клисура		115+363	155,30	стоманобетон	река
Клисура – Христо Даново		120+050	36,70	стоманобетон	река
Клисура – Христо Даново		121+732	47,30	стоманобетон	река
Клисура – Христо Даново		128+345	45,20	стоманобетон	река
Клисура – Христо Даново		128+772	44,50	стоманобетон	река
Сопот – Карлово		145+093 / 147+970	18,00	стоманобетон	река
Сопот – Карлово		148+668	15,20	стомана	река
Карлово – Ботев		147+397	33,70	стоманобетон	река
Карлово – Ботев		153+475	13,00	стоманобетон	река
Карлово – Ботев		153+958	32,10	стоманобетон	река
Ботев – Калофер		156+408	27,50	стоманобетон	река
Ботев – Калофер		156+588	9,20	стоманобетон	шосе
Калофер – Тъжа		169+010	29,80	стоманобетон	река
Калофер – Тъжа		188+094	23,50	стоманобетон	река
Тъжа – Сахране		181+489	14,60	стоманобетон	река
Тъжа – Сахране		188+094	23,50	стоманобетон	река
Сахране – Дунавци		192+608	18,30	стоманобетон	река
Сахране – Дунавци		193+527	10,60	стоманобетон	река
Дунавци – Казанлък		199+064	21,40	стоманобетон	река
Дунавци – Казанлък		203+910	42,00	стоманобетон	шосе
Казанлък – Черганово		206+362	23,70	стомана	река
Черганово – Тулово		215+565	22,80	стомана	река
Черганово – Тулово		218+756	18,50	стомана	река
Тулово – Дъбово	1	224+665	17,20	стоманобетон	река
Тулово – Дъбово	1	227+000	15,00	стоманобетон	дере
Дъбово – Николаево		230+250	57,00	стоманобетон	река
Дъбово – Николаево		231+816	27,70	стомана	река
Дъбово – Николаево		235+814	17,00	стоманобетон	река
Николаево – Гурково		53,10	стомана	река
Гурково – Твърдица		247+551	17,40	стомана	дере
Гурково – Твърдица		247+840	29,20	стомана	река
Гурково – Твърдица		251+796	22,00	стомана	река и път
Твърдица – Шивачево		254+573	29,90	стомана	река
Твърдица – Шивачево		262+762	17,30	стомана	дере
Твърдица – Шивачево		266+133	15,70	стомана	дере
Чумерна – Гавраилово		270+900	43,00	стоманобетон	река
Чумерна – Гавраилово		273+519	24,00	каменна зидария	река
Чумерна – Гавраилово		276+857	21,50	стоманобетон	река
Чумерна – Гавраилово		278+345	14,55	стомана	дере
Чумерна – Гавраилово		279+742	21,40	стоманобетон	дере
Чинтулово – Сливен		289+600	18,00	стоманобетон	нап. канал
Чинтулово – Сливен		292+270	19,20	стоманобетон	нап. канал
Чинтулово – Сливен		296+461	87,30	стоманобетон	река и път
Чинтулово – Сливен		301+265	20,30	стоманобетон	река
Сливен – Желю войвода		305+669	25,70	стомана	река
Сливен – Желю войвода		310+322	17,70	стоманобетон	река
Сливен – Желю войвода		312+092	19,20	стоманобетон	нап. канал
Зимница – Стралджа	1 и 2	199+650	34,60	стоманобетон	път
Стралджа – Церковски	1 и 2	206+815	17,80	стоманобетон	шосе
Стралджа – Церковски	1 и 2	210+609	40,50	стоманобетон	път и река
Церковски – Карнобат	1 и 2	225+754	47,30	стоманобетон	река
гара Карнобат	1 и 2	232+230	12,20	стоманобетон	дере
Карнобат – Лозарево	1 и 2	2+802	22,80	стоманобетон	река
Лозарево – Подвис		19+973	7,00	стоманобетон	път
Подвис – РП Ведрово	1 и 2	30+400	9,00	стоманобетон	път
РП Ведрово – Завет	1 и 2	35+652	23,60	стоманобетон	път
РП Ведрово – Завет	1	37+937	58,00	стоманобетон	река
РП Ведрово – Завет	2	37+937	81,20	стоманобетон	река
Завет – РП Люляково	1 и 2	42+750	35,20	стоманобетон	път
Завет – РП Люляково	1 и 2	45+250	110,00	стоманобетон	река
РП Люляково – Дъскотна		54+265	95,60	стоманобетон	река
РП Люляково – Дъскотна		56+302	38,60	стоманобетон	река
гара Дъскотна		58+519	32,45	стоманобетон	река
Дъскотна – Търнак		59+263	21,60	стоманобетон	път
Дъскотна – Търнак		62+193	118,00	стоманобетон	път и река
Дъскотна – Търнак		62+491	48,00	стоманобетон	река
Търнак – РП Струя		68+735	6,80	стоманобетон	река
РП Струя – Аспарухово	2	73+711	28,50	стоманобетон	път
РП Струя – Аспарухово	2	74+750	240,00	стоманобетон	язовир
РП Струя – Аспарухово	2	75+857	210,00	стоманобетон	язовир
РП Струя – Аспарухово	2	76+787	420,00	стоманобетон	язовир
гара Комунари	1	82+758	12,00	стоманобетон	път
Комунари – Дългопол	1 и 2	84+965	10,50	стоманобетон	път
Комунари – Дългопол	1 и 2	85+938	11,00	стоманобетон	път
Комунари – Дългопол	1	86+100	137,00	стоманобетон	река
Комунари – Дългопол	2	86+100	120,00	стоманобетон	река
Комунари – Дългопол	1 и 2	88+640	6,90	стоманобетон	дере
гара Дългопол	1 и 2	92+816	12,00	стоманобетон	дере
Дългопол -Величково	1 и 2	94+620	16,00	стоманобетон	река
Дългопол -Величково	1 и 2	96+630	16,30	стоманобетон	дере
гара Величково	1 и 2	101+433	9,00	стоманобетон	път
гара Величково	1 и 2	101+922	9,20	стоманобетон	път
сп. Нова шипка – Юнак	1 и 2	109+082	38,80	стоманобетон	път
сп. Нова шипка – Юнак	1 и 2	116+450	9,00	стоманобетон	път
Юнак – Синдел		120+942	11,50	стомана	дере
гара Синдел разпределителна		125+910	6,10	стоманобетон	път
Синдел – Варна фериботна	1	127+200	112,400	стоманобетон	река
Синдел – Разделна	2	127+200	112,400	стоманобетон	река
гара Варна фериботна ПОП		129+429	62,30	стоманобетон	река
гара Варна фериботна		131+034	31,50	стоманобетон	дере

Тунели

№	път №	междугарие	тунел №	от km	до km	дължина, m	построен
1		Макоцево – Долно Камарци	1	48+902	49+029	127,18	1950
2		Макоцево – Долно Камарци	2	52+071	52+217	146,00	1950
3		Долно Камарци – Мирково	3	56+606	59+640	3034,00	1951
4		Долно Камарци – Мирково	4	64+641	64+887	245,95	1950
5		Антон – Копривщица	5	98+376	98+436	60,25	1950
6		Антон – Копривщица	6	98+792	98+853	61,90	1951
7		Копривщица – Стряма	7	100+527	106+339	5812,16	1951
8		Стряма – Клисура	8	107+963	108+190	227,02	1950
9		Стряма – Клисура	9	111+150	113+000	1849,68	1950
10		Стряма – Клисура	10	113+174	113+748	574,60	1950
11		Стряма – Клисура	11	113+882	114+120	237,90	1949
12		Стряма – Клисура	12	114+303	114+595	292,90	1949
13		Стряма – Клисура	13	114+688	115+255	567,94	1948
14		Чумерна – Гавраилово	14	275+309	275+494	185,00	1929
15	1	РП Люляково – Дъскотна	1	48+014	48+268	254,00	1941
16	2	РП Люляково – Дъскотна	2	54+761	55+106	345,00	1996

Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)

от гара	до гара	път 1	път 2
Илиянци	Кремиковци	60	-
Кремиковци	Яна	40	-
Яна	Саранци	80	-
Саранци	Макоцево	75	-
Макоцево	Мирково	85	-
Мирково	Златица	90	-
Златица	Антон	100	-
Антон	Копривщица	80	-
Копривщица	Стряма	100	-
Стряма	Клисура	85	-
Клисура	Христо Даново	100	-
Христо Даново	Сопот	120	-
Сопот	Карлово	80	-
Карлово	Ботев	90	-
Ботев	сп. Свежен	100	-
сп. Свежен	Дунавци	70	-
Дунавци	Казанлък	80	-
Казанлък	Черганово	70	-
Черганово	Николаево	100	-
Николаево	Твърдица	70	-
Твърдица	Шивачево	75	-
Шивачево	сп. Чумерна	100	-
сп. Чумерна	сп. Орешак	60	-
сп. Орешак	Гавраилово	65	-
Гавраилово	сп. Чинтулово	90	-
сп. Чинтулово	Сливен	100	-
Сливен	Зимница	130	-
Зимница	Стралджа	140	140
Стралджа	Церковски	130	130
Церковски	Карнобат	130	130
Карнобат	сп. Вълчин	80	80
сп. Вълчин	Лозарево	80	80
Лозарево	Подвис	80	-
Подвис	РП Прилеп	85	-
РП Прилеп	РП Ведрово	130	60
РП Ведрово	Завет	100	100
Завет	РП Люляково	80	80
РП Люляково	Дъскотна	85	-
Дъскотна	Търнак	60	-
Търнак	РП Струя	80	-
РП Струя	Аспарухово	100	100
Аспарухово	Комунари	80	-
Комунари	Юнак	100	100
Юнак	Синдел разпределителна	80	-
Синдел разпределителна	Варна фериботна	40	-

Вижте също

• Железопътна мрежа на България
• Железопътна линия 26 (България)
• Железопътна линия 34 (България)

Литература

• Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
• Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.