Козница (тунел)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Козница.
| Тунел „Козница“ | |
| Основни данни | |
|---|---|
| Вид | железопътен |
| Път | Подбалканска железопътна линия |
| Пресича | рид Козница |
| Местоположение |  общини Антон и Карлово, България |
| Надм. височина | 798 m – 818 m |
| Технически данни | |
| Дължина | 5812 m |
| Наклон | 2,0‰ / 6,4‰ |
| Коловози | 1 |
| Електрифициран | ~25 kV 50 Hz |
| История | |
| Построен | 1949 – 1951 г. |
| Експлоатация | |
| Собственик | ДП НКЖИ |
| Местоположение | |
  Местоположение на картата на България | |
„Козница“ e железопътен тунел в Централна България.
Намира се на железопътната линия София – Бургас, на територията на общините Копривщица и Карлово, между жп гари Копривщица (общ. Копривщица) и Стряма (общ. Карлово), обслужващи съответно градовете Копривщица и Клисура.
Тунелът преминава под рида Козница, свързващ Стара планина и Същинска Средна гора. „Козница“ е най-дългият железопътен тунел в страната. Има дължина 5812 m[1] (според някои източници – 5808 m[2][3]), която с влак се изминава за 6 минути.
Строежът на тунела започва през 1949 г. Окончателно е завършен на 6 юни 1951 г. Прокопан е от Трудови войски под ръководството на капитан Атанас Панайотов, а ръководители на обекта са инж. Никола Коларов, син на Васил Коларов[4] и Георгий Синюк.
Строежът на тунела играе важна роля в пропагандата на комунистическия режим, като строителите дават публични обещания лично на диктатора Вълко Червенков той да бъде пуснат в експлоатация предсрочно.[5] Това става причина за пренебрегване на изискванията за безопасност и на 21 септември 1950 година в тунела става тежка авария, при която загиват 9 души.[5]
В началото на 2020 г. започват строителните работи по модернизацията на „Козница“.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Започва модернизацията на най-дългия жп тунел в България – „Козница“ // ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Посетен на 2 август 2025.
- ↑ Рулев, Димитър, Минчо Марков. Електрифицираните железници на България, т. 1 (1903 – 1995), С., 2007. с. 276
- ↑ Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България 1866 – 1975. София, изд. „Булхаус“ Стара Загора, 2005. ISBN 954-9364-05-4. с. 224.
- ↑ Приключи ремонтът на тунела „Козница“ – най-дългия на Балканите // mediapool.bg, 23 август 2021. Посетен на 29 юни 2022.
- 1 2 Вачков, Даниел. Аварии и катастрофи. Хроника на социалистическата индустриализация. София, Сиела, 2018. ISBN 978-954-28-2486-2. с. 45 – 47.
